Протокол № 155 от 19.04.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 155 гр. Смолян, 18.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова

Сложи за разглеждане докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500043 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателят М. А. Ю. – редовно призован, не се явява, вместо него адв. К. Й. от С. адвокатска колегия и адв. Ив. М. от Ст. адвокатска колегия, надлежно упълномощени, с представено пълномощно в днешно съдебно заседание

Въззиваемият „Г - М“ АД – редовно призовано, се представлява от юрисконсулт Я. К., надлежно упълномощена, с представено пълномощно в днешно съдебно заседание

Вещото лице д. Б. М. – редовно призован, се явява лично Адв. Й. – Моля да дадете ход.

Адв. М. – Подкрепям становището. Да се даде ход.

Юрисконсулт К. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не няма процесуални пречки, страните са редовно и своевременно призовани и следва да бъде даден ход на делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

Дава ход на делото.

Докладва се въззивната жалба.

Адв. Й. – Поддържаме въззивната жалба.

1

Юрисконсулт К. – Оспорвам, подадената въззивна жалба. Оспорвам я също така и по размер. Считам, че претендираният размер на имуществени и неимуществени вреди е прекомерно завишен.

Адв. Й. – Получили сме проекта за доклад. Моля да бъде обявен за окончателен. Моля само да направим едно уточнение на исковата молба.

Просто изчистваме петитума на искането си, чисто техническа грешка е.

Уточняваме, че и двамата иска са предявени с лихвите. За втория иск беше останало, че неимуществените вреди са в размер на 50 960 лв. Уточнявам, че това са имуществени вреди всъщност. Представяме молба с уточнение с препис.

Юрисконсулт К. – Да се приеме молбата с направеното уточнение към проекта за доклад.

Адв. Й. – В здравословното състояние на доверителя ни след 1992 – 1993 г. са настъпили усложнения, които се изразяват в по-засилено обездвижване на крайниците на доверителя ни и загуба на усещане, обезчувствяване. Той не може да се движи по никакъв начин, освен с инвалидна количка. Трайно е нарушена функцията на тазовите резервоари, както е описано и в експертизата - има развитие на бъбречно-каменната болест, която се получава от невъзможността му да се движи нормално, като това е с влошаване на функциите на бъбреците. Той непрекъснато изпитва силни болки, които са характерни за хора с такива увреждания. Има нарушение на сексуалната функция до степен за детеродна неспособност.

Има наличие на тежки генеративни, деформативни промени на гръбначния стълб, които са необратими. Уврежданията на гръбначния му стълб са довели или до сплескване на самите прешлени на веществото, което се намира между тях, но това допълнително и във връзка с натиска, който се получава, тъй като той само седи, води до допълнителни болки. Тези болки са остри, силни, непрекъснати - пречат му на съня и той е принуден да пие обезболяващи лекарства. Също така има възпаления, които настъпват, заради обездвижването и заради невъзможността органите, и по специално бъбреците му, да функционират нормално. Възпаления, както в отделителната система, което означава бъбреците и пикочния мехур, така и има възпаления, които се получават на гръбначния стълб, получават се възпаления и флебити на краката, заради невъзможността да се движи, невъзможността да има 2 нормален кръвоток, движение в кръвта. Почти всичките органи и системи на организма му са увредени и това увреждане е необратимо и засилващо се.

Адв. М. – Всичко това, което го каза колежката е изписано в защитата, която ще представим на стр. 14, пунктуално и в хронологичен ред.

Съдът намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта за доклад, изготвен с Разпореждане № 140/28.02.2023 г. по въззивно гражданско дело № 43/2023 г., ведно с направените в днешно съдебно заседание от адв. Й. и адв. М. уточнения в писмена молба, представена и връчена на пълномощника на въззиваемия в днешно съдебно заседание и допълнена устно от двамата пълномощници на жалбоподателя в днешно съдебно заседание и затова

О П Р Е Д Е Л И:

Обявява проекта за доклад за окончателен, изготвен с Разпореждане № 140/28.02.2023 г. по въззивно гражданско дело № 43/2023 г., ведно с направените от адв. Й. и адв. М. уточнения в писмена молба и допълнена устно от двамата пълномощници на жалбоподателя.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва: д. Б. М. – ** г., българин, български гражданин, семеен, неосъждан, без родство и дела със страните, със специалност – медицина-неврохирургия.

Съдът напомни на вещото лице наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице М. – Представил съм съдебно-медицинска експертиза в срок, която поддържам. Виждате, че е доста обемиста. Това се получи, поради факта, че такъв тип дела и по-конкретно за „ексцес“, това вече излиза малко извън чисто медицинската и чисто съдебно-медицинската, тук се намесват много фактори от медицинското право, от понятия и основи. Аз съм ровил къде ли не, какви ли не източници, и съм цитирал някои от тях, както представлява „ексцес“ всъщност. Други неща съм искал да въведа, просто ако някой се интересува за повече информация – как се оценява болката; какви все пак обективни критерии има за тези оценки; какви литературни източници съществуват, има цял консенсус от неврологичната водеща мисъл в България за критериите за болката, за диагностиката й. Затова се получи 3 малко обемисто. Още когато започнах, преди доста години, и попадам на дело за „ексцес“. Чудя се аз какво е това „ексцес“. Търся по справочници, по речници, никъде не мога да намеря и виждам, че е нещо допълнително. А в медицинската терминология има един нерв, казва се „нервос аксцесориос“ т.е. допълнителен нерв, и почвам да си мисля дали тука няма някаква грешка - да не е „ексцес“, а да е „акцес“, защото по звучи допълнение към нещо. Говорих с познати, съдии, адвокати, и те казаха, че има акцесорен иск. Продължавам да се чудя за този „ексцес“ – и в тълковен речник и в какво ли не, някакси губи се. От рентгеновата снимка от 2008г. се вижда, че има скъсана телена връзка между бодилисти израстъци на 1 и 4 прешлен, скъсана на две места.

Телената връзка е един вид метална стабилизация. Тя е поставена при операцията в болницата в гр. Смолян през 1992 г., когато е опериран счупения крак и в същия болничен престой е опериран и гръбначния стълб, където е увреждането. Направена е тогава ламинектомия т.е. свалени са дъгите на 2 и 3 поясен прешлен, където е самата фрактура. Свалени са дъгите, за да се даде пространство, по-широко пространство на гръбначния мозък.

Гръбначен мозък вече няма, но елементите по гръбначния мозък - конската опашка и е направена тази телена фиксация. Това е през 1992 г. Честно казано това е вече доста остаряла и доста несигурна методика за стабилизиране, за укрепване на организма. Но към онзи момент много широко се използваха.

Тогава 1992 г. тук мисля, че работеше един колега, неврохирург, името не мога да се сетя. Прилагаха се едни стабилизации доста широко в неврохирургията и в ортопедията в Горна Баня, в Пирогов, с едни много посилни и стабилни метални устройства т.нар. харингтон – те са едни метални пръчки, с едни куки и става много стабилно. Сама по себе си телена връзка не се е отразила неблагоприятно до момента до който се е скъсала. Все пак до някакво стабилизиране е довела, но явно недостатъчно надеждно след като се е случило. Самото скъсване се отразява, зависи от краищата на телта, където е скъсано, някои от краищата отиват към гръбначно мозъчните обвивки или към някое коренче в съседство, може да го дразни, маже да го уврежда директно. Това не се вижда от рентгеновата снимка. Това вече е без голямо значение, защото нещата вече са си вече дефинитивно увредени. Около година, година и половина, максимум две години след травмата, след операцията, нещата са дефинитивни - каквото е увредено е увредено, то повече не може да се увреди, говоря за гръбначния мозък. По-скоро там са 4 вече коренчета, там се намира т.н. конска опашка, което е нервите, които излизат от по-горните нива, защото реално гръбначният мозък завършва на нивото на дванадесети гръден първи поясен прешлен с т.нар. конус мемуарис, там завършва гръбначния мозък, а надолу остават само нервните окончания, които формират т.н. конска опашка. Всички тези болнични пролежавания са по повод настъпил тромбофлебит на крак, на ръката имаше усложнения. Тези неща са получени индиректно от злополуката - от обездвижването, залежаването, нарушената трофика, специално на долните крайници, което означава, че около всички съдове, артерии и вени има нервни сплитове, нервни обвивки, които поддържат тонуса и при пострадалия те също са увредени. Увредена е не само двигателната дейност и повърхностната сетивност, увредена е и дълбоката вегетативната сетивност, където са тези нервни обвивки. Това не е констатирано през 1993 г., както не са констатирани и доста други неща, които вече са били – пример тазовите резервоари. Двигателността е дефинитивна още в първите месеци, категорично. В първата експертиза, която е правена, някъде година след инцидента, там вещото лице казва, и с право донякъде, че още е рано да се даде пълно заключение как ще се развият нещата, че трябва да измине още един период около година време да се види окончателно какъв е крайният резултат от уврежданията. Това е така. В тази експертиза и съответно първото решение на съда въз основа на тази експертиза се пише, че тазоворезервоарните функции са възстановени, а реално те са частично възстановени. Възстановен е, което е много добро постижение като цяло от третирането на пациента, т.нар. мехурен автоматизъм т.е. слага се уретралния катетър, който е стоял няколко месеца до към 3-5 месеца. Сваля се катетъра и с разни приоми и физиотерапии се възстановява спонтанната функция на пикочния мехур, когато той се напълни да се получи един рефлекс, неосъзнат.

След като е възстановен този автоматизъм, той продължава и до сега, но винаги остава едно количество урина. Този мехурен автоматизъм не може да се изпразни напълно, винаги остава едно количество, което може да е 50, 100, 150 мл., така е и в случая. Това води до едно хронично задържане на урина, непълно промиване, утайки се получават, песъчинки, възпалителни промени.

Това е една предпоставка за развитие на възходяща инфекция, уроинфекция – от пикочния мехур към бъбреците. През годините, когато съм преглеждал пострадалия той казва, че няколко пъти в годината урината му става мътна, 5 миризлива, на парцалчета, което е типично за една такава уроинфекция.

Няколко пъти в годината е получавал такава инфекция. Вземал е антибиотик, пие билки, но болнична документация за това възпаление няма. Но по данни на пострадалия, той е получавал периодично такива усложнения и това е закономерно да ги получава. През 2017 г. в Турция му е направен дорзален магнитен резонанс. Не мога да кажа какво е променено спрямо констатираното през 1992 г., тъй като 1992 г. е нямало резонанс, за да ги сравня. Не е имало и скенер, а е имал само рентгенови снимки. Не е съществен проблем какво ще се намери на резонанса в Турция. Клиниката е ясна, винаги е водеща клиниката – клинаката е „долна параплегия“, което означава пълна липса на активни движения във всички стави на долните крайници. За разлика от парапарезата, която често се използва, там е само намалени по обем и сила движения, има някакви движения, но са намалени, според степени. Първата експертиза около година време дава един уклончив отговор относно това – има в момента обездвижване, но каква ще е прогнозата за в бъдеще не може към този момент да се произнесе. А вече категорично казваме, че увреждането и настъпилата параплегия т.е. пълното обездвижване е трайно и дефинитивно, не подлежи на никакво подобрение и възстановяване. Пострадалият е прегледан в България, мисля в Токуда болница от турския професор, който е идвал периодично – един, два пъти в годината и преглежда болнични граждани. Той е отишъл с основната идея, ако нещичко може да се подобри в движенията би било чудо, но основното е да му намали болките и турския професор му е казал, че в това отношение ще има подобрение. Но се оказва, че няма въобще никакво подобрение по отношение на болковия синдром, няма подобрение по отношение на двигателната функция, тя е дефинитивно увредена. Единствено стабилизацията, която е направена вече. Там са премахнати някои костни структури, които стесняват гръбначния канал, с оглед да се създадат достатъчно добри условия за нещо допълнително, ако е рекъл господ да се случи. И тази стабилизация, транспедикуларната – това са едни винтове 5-6 см. дълги, около 6-7 мм. широки, те се въвеждат в прешленните тела отгоре с едни стабилни пръчки се захващат тези неща, нещо което е съвсем различно от телената стабилизация и това създава една възможност за по-активни и безопасни движения в гръбначния стълб, предотвратява по-нататъшни размествания евентуално. Това се постига с тази стабилизация. Още повече 6 при операцията са допълнително дестабилизират, защото са премахнати фрагменти от тялото, дъгите още повече са свалени, направена е поразширена рекомпресия и затова съвсем правилно е поставена тази сигурна, надеждна титаниева стабилизация. Двигателни подобрения няма, сетивни подобрения няма от операцията в Турция.