Решение № 34 от 18.04.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Габрово, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно административно наказателно дело № 20224200600350 по описа за 2022 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на обвиняемия А. С.

Е. от гр. Севлиево, чрез договорния защитник адв. Н. Г. от АК Габрово против Решение № 123/03.11.2022 г. по АНД № 210/2022 г. на РС Севлиево.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ обвиняемия А. С. Е. от гр. Севлиево, роден на 29.02.1960 година в гр.

Севлиево, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи, ЕГН с ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.01.2020 година около 09,50 часа в гр. Севлиево, на ул. „Х.", при управление на МПС - лек автомобил марка „***", модел „***" с peг. № ** нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен ... да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците..."; чл. 20, ал. 2, изречение , 2-ро от ЗДвП: „....Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и чл. 116 1 от ЗДвП: „...Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено ...към престарелите хора", в резултат на което, извършвайки маневра „ляв завой" с автомобила, блъснал пресичащата пешеходка М. В. К. на 74 години, и по непредпазливост й причинил увреждане, представляващо счупване на ляво коляно /многофрагментно разместено, хлътнало счупване на външния кондил и интеркондиларната еминенция на големия пищял/, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв крайник /средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК/, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б", предложение 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Със същото решение, на основание чл. 78а, ал. 4 от НК във връзка с чл.

343г от НК съдът е ЛИШИЛ обвиняемия А. С. Е. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила.

Съдът е осъдил обвиняемия А. С. Е. да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1192,95 лв. /хиляда сто деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че сумата не бъде внесена доброволно.

Съдът е осъдил обвиняемия А. С. Е. да заплати по сметка на Районен съд - Севлиево направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 70 лв. /седемдесет лева/.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. От събраните доказателства не можело да се направи извод за извършено престъпление.

Претендира се въззивният съд да отмени решението на РС Севлиево и да постанови ново, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан.

В допълнение към виззивната жалба се излага, че по делото имало неизяснени обстоятелства. Имало и доказателства, които следвало да се съберат и проверят от въззивния съд. В първоинстанционното производство 2

А. Е. се явил без адвокат. След като адв. Н. Г. бил ангажиран от него, видял непълноти в доказателствения материал - в назначената автотехническа експертиза, която счита, че не лежи на обективни данни, а почива на някакви изчисления и формули, при които няма стойности, а данните нямало от къде да бъдат изведени. В назначената съдебномедицинска експертиза не било наблегнато на факта, че пострадалата е била с остеопороза и пострадалия й крак е бил увреден и опериран преди датата на събитието. По отношение на отразеното в ATE, пешеходката дали е била в опасната зона, защитникът счита, че този въпрос не бил изследван детайлно. Видно от събраните доказателства по делото, ставало дума за удар с около 0 км./ч. Ако водачът на лек автомобил *** трябвало да спре след 20 см., то тогава трябвало той да се е движил с около 0 км./час. С оглед разкриване на обективната истина следвало да се установи скоростта на автомобила при момента на удара и в частност да се отговори на въпроса: Възможно ли е автомобилът да бъде приведен за 20 см. от 7 км./ч. до 0 км./ч. с оглед неговото техническо състояние, гуми и овехтяване. Стойностите били прекалено малки - 20 см.

Било прекалено субективно и следвало при произнасянето по този въпрос да се вземе предвид годините на автомобила и има ли промяна на техническите стойности на спирачките на автомобила поради неговото овехтяване. Видно от снимките по делото, лекият автомобил *** не е бил до тротоара, нито на два метра от него. Това също давало грешна отправна точка при изчисленията. Следвало да се отговори на въпроса: Как вещото лице е приело, че автомобилът би спрял точно за седем метра, а не на 7,10 или на 6,95 метра например, стойностите на изчисленията, върху които се базира експертизата, как са взети - на автомобила като нов или като овехтял, какво е овехтяването през тези години от момента на производството на автомобила до момента на ПТП и има ли промяна в параметрите за спиране след овехтяването.

Експертизата се базирала на неправилни изчисления, а пешеходката била в опасната зона. Касаело се за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

Самата експертиза не почивала на обективни данни. Тя ползвала някакви изчисления и формули, при които обаче нямало стойности и нямало от къде да бъдат изведени тези стойности. В експертизата нямало определен и отчетен толеранс за грешка в изчисленията. Не било ясно в кой момент водачът се е движил със 17 км./ч., кога е успял да ускори и кога е успял да спре. Скоростта можело да бъде изчислена по два начина: по следи от спирачен път и по деформации на автомобила. В момента, при тази експертиза скоростта била изчислена по свидетелски показания, което било абсурдно. Сред посочената от вещото лице литература не фигурирало такава, която да изхожда от производителя или да описва техническите характеристики на автомобил марка „***", модел „***". Жалбоподателят твърди, че са спазени разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен ... да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците..."; чл. 20, ал. 2, изречение 2-ро от ЗДвП: „...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на 3 необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението." и чл. 116 от ЗДвП: „...Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено... към престарелите хора" и, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

Направено е доказателствено искане: На основание чл. 327 от НПК окръжният съд да допусне допълнителна експертиза със задача: Вещото лице да отговори от къде черпи данните за техническите възможности за спиране на автомобила - данни от производителя или от друго място. Има ли изменение на стойностите за дължината на спиране, поради техническо овехтяване на самия автомобил като цяло и на спирачния апарат. Ако има, как това ще се отрази на отговора на въпрос 1, 3, 4 и 5. С какъв тип гуми е МПС и с каква стойност на тяхното износване е прието, че автомобилът спира при стойностите, посочени в експертизата. Взети ли са предвид гумите при заключението. Как това ще се отрази на отговора на въпрос 1, 3, 4 и 5.

Възможно ли е автомобилът да бъде приведен за 20 см. от 7 км.ч. до 0 км.ч. с оглед неговото техническо състояние, гуми и овехтяване. Как това ще се отрази на отговора на въпроси 1, 3, 4 и 5. Каква е възможността за техническа грешка, респективно възможният толеранс при направените изчисления - като се съобрази вида на гумите, техническото състояние на автомобила и техническото състояние на спирачния апарат. Как това ще се отрази на отговора на въпрос 1, 3, 4 и 5. В съдебно заседание на 18.01.2023 г. съдът намери, че по същество поставените задачи не предполагат допускане на допълнителна АТЕ, а представляват въпроси към вещото лице относно методите при изготвяне на експертизата, на които въпроси експертът следва да отговори при повторен разпит. Вещото лице М. Х. беше изслушан в съдено заседание на 15.02.2023 г. по делото, а искането за повторна АТЕ беше оставено без уважение по съображения, изложени в протоколното определение.

В съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г. защитникът адв. Н. Г. и обв. А. Е. поддържат жалбата и направените искания.

Окръжният прокурор изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият А. С. Е. притежава свидетелство за управление на МПС и e правоспособен водач. Ползва лек автомобил марка „***", модел „***" с peг.

№ **.

Н а 08.01.2020 година, около 09,50 часа обвиняемият Е. управлявал автомобила „***", модел „***", като се движел с него в посока от автогарата 4 в гр. Севлиево към улица „Х.". При кръстовището, образуващо се между улицата, по която се движел автомобила и ул. "***“ обв. Е. спрял, тъй като имало поставен пътен знак „В2" - спри, осигури предимство. След като изчакал известно време да преминат автомобилите, движещи се с предимство, обвиняемият подал сигнал за завой на ляво, като имал намерение да се включи в движението по ул. "Х.". Обвиняемият Е. видял пешеходка, която се движела през кръстовището, образуващо се от двете улици още докато се е намирал при знака „Стоп“ и е изчаквал преминаването на автомобилите с предимство в района на кръстовището. Обв. Е. намалил скоростта, но продължил да се движи с автомобила си. В това време пешеходката - свид. М.

К. го видяла и от уплаха спряла на едно място, но в този момент водачът на автомобила ударил с предната средна част на същия пострадалата, като ударът попаднал в лявото й коляно, в следствие на което тя загубила равновесие и паднала на пътното платно пред превозното средство. При падането си същата почувствала силна болка в лявото коляно. Впоследствие била транспортирана в ЦСМП - Севлиево, а след това в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" в гр. Габрово.

В изготвената по делото автотехническа експертиза се сочи, че причината за възникване на удара между лек автомобил марка „***", модел „***" с peг. № ** , управляван от обв. Е., и пешеходката - свидетелката К., е движението на последната в кръстовището и след възприемане на К. като опасност от страна на обв. Е., като водач на МПС, спиране на автомобила от негова страна със спирачно закъснение по - малко от максималното. В същото заключение е отразено, че опасната зона за спиране на автомобила била от 7 м., а отстоянието от мястото на удара било 7,2 м., когато водачът възприел пешеходката като опасност, от които факти вещото лице е стигнало до извода, че при максимално задействане на спирачната система на автомобила водачът е имал техническа възможност да предотврати удара, при което ще спре на 0 , 2 0 м. от пешеходката. Според заключението на вещото лице, водачът на превозното средство е имал възможност да пропусне пешеходката да премине през кръстовището още при потеглянето си от знак „Стоп".

По време на повторния разпит пред настоящата инстанция, вещото лице по АТЕ М. Х. разясни, че съгласно скицата на местопроизшествието, автомобилът от тръгването си от Стоп-линия на улицата, движейки се по 5 дъга, до окончателното си установяване, изминава разстояние 15,7 метра.