Определение № 633 от 27.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 633 гр. София, 27.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20261000500062 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

С определение № 22117 от 07.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2597/2025 г. по описа на СГС, ГО, I-18 състав, съдът е прекратил производството по предявените главни и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 77, том IV, рег. № 9399, дело № 566/2017 г. на нотариус В. В., с район на действие Районен съд – София, по отношение на идеалните части от недвижимите имоти, надхвърлящи ¾.

Със същото определение съдът е оставил без уважение молбата на А. Г. В. с вх. № 115340/06.10.2025 г. по описа на СГС, с която е поискано конституирането на К. Г. Г. като ответник по делото.

Недоволен от постановеното определение е останал ищецът А. Г. В., който в законоустановения срок е подал настоящата частна жалба с вх.

№ 141744/25.11.2025 г. по описа на СГС. В нея поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставки за конституирането на К. Г. Г. като ответник по делото.

Излага съображения, че с предявените искове цели прогласяване нищожността на процесната сделка спрямо всички лица, засегнати от нейните правни последици, включително и спрямо внучката му К. Г. Г., която като низходяща на починалия преди наследодателката им син е наследила част от имуществото на покойната му съпруга и поради това е страна в релевантното материалноправно правоотношение. Поддържа, че при такъв предмет на спора постановеното съдебно решение следва да има еднакво действие спрямо всички участници в правоотношението.

В подкрепа на изложеното се позовава на задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като поддържа, че всички страни по договора представляват задължителни необходими другари и следва да участват в производството.

Евентуално оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд относно размера на идеалните части, които биха му се падали от процесния апартамент. В тази връзка излага доводи и представя доказателства, че е придобил ⅔ идеални части от имота въз основа на договори за дарение от своите родители, а останалата ⅓ идеална част – въз основа на извършена делба с брат му. Поддържа, че само тази ⅓ идеална част е била 1 включена в режима на съпружеска имуществена общност с покойната му съпруга.

Изхождайки от това, жалбоподателят счита, че при евентуално прогласяване нищожността на договора би притежавал ⅚ идеални части от имота, докато неговата внучка би придобила ⅙ идеална част, а не както е приел първоинстанционният съд – съответно 3/4 и 1/4 идеални части.

В същото време жалбоподателят не оспорва определените от първата инстанция квоти в съсобствеността по отношение на втория недвижим имот, предмет на оспорената сделка – магазин.

С оглед направените възражение иска от настоящия съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от страна на ответника в първоинстанционното производство – В. Н. И., с който се излагат доводи за нейната неоснователност и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 2597/2025 г. по описа на СГС, ГО, I18 състав е образувано по искова молба, подадена от А. Г. В. против В. Н. И.. Предявени са главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, т.5 ЗЗД, с които ищецът иска от съда да обяви за нищожен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 77, том IV, рег.

№ 9399, дело № 566/2017 г. на нотариус В. В., с район на действие Районен съд – София, по силата на който А. Г. В. и В. В. В. са прехвърлили на В. Н. И. правото на собственост върху два недвижими имота, както следва: апартамент находящ се в ***, находящ се на партера на сградата от югоизточната част на сграда близнак, със застроена площ от 87,24 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна- баня и тераса, заедно със зимнично помещение от три отделения под хола и половината от детска стая, заедно с ½ ид. ч. от общите части на югоизточната част на близнака, както и ¼ ид. ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя с площ 796 кв. м. с идентификатор *** и магазин, находящ се в ***, със застроена площ от 46 кв. м., състоящ се от търговско помещение и склад, представляващ сграда с идентификатор ***.

При условие на евентуалност са предявени и искове за обявяване на посочения договор за нищожен по отношение на двата имота на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че той и съпругата му не се разбирали със съпругата на сина си. Когато той починал на 20.07.2012 г. двамата били много притеснени, че ако нещо фатално се случи с някой от тях, имуществото им частично ще бъде наследено от малолетната към този момент тяхна внучка (К. Г. Г., дъщеря на сина им) и съответно ще попадне под управлението на майка й, която можела да създаде значителни проблеми. Затова решили да продадат процесните имоти само фиктивно на родственица на съпругата, а именно на ответника В. Н. И.. Сочи, че не са имали намерение действително да настъпят правните последици от сделката, предвид което и цената по нея била уговорена в значително нисък размер, а парите така и не били предоставени. Те самите продължили да живеят в апартамента и да използват магазина, предвид което заплащали всички разходи за обектите и не променили партидите за консумативни разноски и данъци и такси. Самата купувачка никога не се е интересувала от имота, тъй като е знаела, че договорът е привиден, като го е посетила само два пъти – един път на гости на съпругата му и един път на погребението й.

Сочи, че към момента внучката му вече е непълнолетна, а не малолетна, предвид което опасността майка и да се разпорежда с наследственото имущество като неин законен представител е отпаднала. Поради това иска от съда да обяви привидния договор за нищожен с цел процесните имоти да се върнат в неговия патримониум и наследствената маса на покойната му съпруга и съответно да може да бъдат наследени от нея.

2

Евентуално твърди, че договорът противоречи на добрите нрави и на това основание следва да бъде обявен за нищожен. Поддържа, че договорената цена за придобиването на имотите не е заплатена, евентуално е значително нееквивалентна на стойността на придобитото имущество.

При така изложените в исковата молба твърдения първоинстанционният съд е оставил същата без движение и е дал на ищеца изрични, ясни и законосъобразни указания да обоснове правния си интерес от прогласяване нищожността на сделката в нейната цялост, респективно да конкретизира петитума на предявените искове, като съобрази, че с оглед наличието на още един наследник на починалата му съпруга, дори при уважаване на някой от исковете, той не би придобил право на собственост върху целия имот, а единствено върху идеална част от него, формирана от личното му имущество след прекратяване на съпружеската имуществена общност и наследствения му дял, определен съгласно разпоредбите на Закона за наследството.

В отговор на дадените указания ищецът не е конкретизирал за каква ид. част от имотите претендира да се обяви за нищожен процесния договор, но е направил искане като ответник по делото да се конституира и внучката му.

С последващо разпореждане съдът е дал идентични указания до ищеца, като в допълнение му е посочил, че няма правно основание внучката му да бъде конституирана по делото в качеството на ответник, тъй като тя би имала интерес да участва в процеса единствено на страната на ищеца. В тази връзка му е указал и да посочи дали поддържа тази своя молба.

В изпълнение на указанията на съда ищецът е посочил, че поддържа молбата си за конституиране на неговата внучка на страната на ответника, тъй като тя е наследник на покойната му съпруга и предвид това е страна по договора и се явява задължителен необходим другар, а решението по предявените искове следва да е еднакво спрямо всички страни по сделката. Позовал се е на приетото с Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС като посочил и че иска да се прогласи за нищожен целия договор, защото така решението ще има ефект и спрямо внучката му.

След преценка на твърденията на ищеца с определение № 22117/07.11.2025 г., постановено по гр.д. № 2597/2025 г. по описа на СГС, ГО, I- 18 състав, съдът е прекратил производството по делото по отношение на главните и евентуалните искове за непринадлежащите на ищеца ид.части от процесните недвижими имоти, а именно над ¾ ид. части от всеки от имотите, преценени на базата на приемането, че те са били изцяло в режим на съпружеска имуществена общност. Мотивирал е акта с доводи, че ищецът няма правната възможност да защитава в производството чужди права, предвид което исковете следва да се разгледат само до размера на квотите му в съсобствеността а именно до ¾ ид. части.

Оставил е без уважение и молбата за конституиране на внучката на ищеца като ответник по делото като е приел, че не са налице основанията за последващо съединяване на искове.

Пред въззивния съд в рамките на производството по настоящата частна жалба, жалбоподателят е представил следните писмени доказателства:

Нотариален акт за дарение на недвижим имот №3, том XXIII, дело № 3954/82 г. на нотариус Баламезова с район на действие СРС, от който е видно, че Г. А. В. и Л. Н. В. даряват на синовете си А. Г. В. и Н. Г. В. ⅔ ид.части от придобития по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност апартамент, находящ се в ***, находящ се на партера на сградата от югоизточната част на сграда близнак, със застроена площ от 87,24 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна- баня и тераса, заедно със зимнично помещение от три отделения под хола и половината от детска стая, заедно с 1/ 2 ид. ч. от общите части на югоизточната част на близнака, както и ¼ ид. ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя с площ 796 кв. м., с идентификатор ***.

Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том XXXXVI, дело № 9751/92 г. на Първи нотариус при Софийска нотариална служба при втори районен съд, от който се 3 установява, че Г. А. В. и Л. Н. В. даряват на сина си А. Г. В. ⅓ ид. част от апартамент, находящ се в ***, находящ се на партера на сградата от югоизточната част на сграда близнак, със застроена площ от 87,24 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетнабаня и тераса, заедно със зимнично помещение от три отделения под хола и половината от детска стая, заедно с ½ ид. ч. от общите части на югоизточната част на близнака, както и ¼ ид. ч. от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата - държавна земя с площ 796 кв. м., с идентификатор ***.

Протокол от 28.06.1999 г. по гр.д. № 8677/1996 г. по описа на СРС, от който е видно, че съдът е одобрил постигната между А. Г. В. и наследниците на брат му (Н. Г. В.) – Н. Н. В. и К. Н. В.а спогодба за делба за това, че А. Г. В. придобива собствената на брат му ⅓ ид.част от описания горе апартамент, а дяловете на останалите съделители се уравняват. Към този момент А. Г. В. е в брак с В. В. В. и съответно тази ⅓ ид.част се придобива в режим на съпружеска имуществена общност.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е неоснователна в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на А. Г. В. с вх. № 115340/06.10.2025 г. по описа на СГС, с която той иска конституирането на нов ответник по делото.