Решение № 17493 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17493 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110148362 по описа за 2025 година

Предявен е от ищцеца „Скайкоп.ком“ УАБ, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Литва, с ЕИК: 304423851, със седалище и адрес на управление: Литва, Вилнюс, ул. „Дариус и Гиренас“ №21А срещу ответника „ГП Авиеишън“ ЕООД, ЕИК 205050977 иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 7, § 1, б. „а“, вр. с чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (EO) 261/2004 г., вр. с чл. 99 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 250,00 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение по разписание на сключен договор за въздушен превоз с Карлос Перейра по маршрут Женева – Прищина, изпълняван с редовен полет № IV701 предвиден за изпълнение по разписание на 02.04.2025 г. вземанията по които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 04.04.2025 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 15.08.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2025 г. по ч.гр.д. № 149/2025 г. по описа на РС – Малко Търново.

Предмет на делото е установяване дължимост на ЧАСТ от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото за сумата 23,88 лева – обезщетение за забава за периода от 09.04.2025 г. до 15.08.2025 г. установителен иск не е подаден.

Ищецът „Скайкоп.ком“ УАБ твърди, че между Карлос Перейра и ответното дружество ГП Авиеишън“ ЕООД е сключен договор за въздушен превоз със самолет по маршрут Женева – Прищина, който е с резервационен номер 624 198 630 и е изпълняван с полет № IV701 и предвиден за изпълнение на 2.4.2025 г. от 14:00 ч. Посочва, че разстоянието между двете летища, измерено по метода на дъгата на големия кръг е по-малко от 1500 км.

Посочва, че в деня на планирания полетна пътника е изпратено съобщение, че 1 полетът се измества от 14:00 ч. на 8:20 ч. същия ден, т.е. ще се изпълнява с 5 часа и 40 мин. по-рано. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 2, буква „л“ и чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (EO) 261/2004 г. при насрочване на полета за по-ранен час повече от 1 час по разписание се счита, че полетът е отменен. Поддържа, че пътникът е подал покана за доброволно изпълнение на 9.4.2025 г. до ответника, с което го е уведомил и за извършена цесия на вземането за обезщетение на 4.4.2025 г. Моли съдът да уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски по настоящото дело, както и в заповедното производство по ч.гр.д. 149/2025 г. на РС – Малко Търново.

Ответникът „ГП Авиеишън“ ЕООД, чрез адв. П. В., редовно уведомен, след срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че процесният полет № IV701 е бил планиран първоначално за 22.09.2024 г. от 08:50 ч., но впоследствие е преместен за 23.09.2024 г. от 10:20 ч., като пътниците са уведомени за промяната в разписанието на 22.09.2024 г. и им е предложено премаршрутиране или възстановяване на стойността на билета, ако не са съгласни да летят по новия график. Посочва, че изменението на графика на полета се дължи на извънредни обстоятелства – AOG – самолетът е неизправен и е приземен поради технически или физически проблеми и е бил повреден поради наземно обслужване, което от своя страна е предизвикало редица закъснения по веригата на полетите, които самолетът е следвало да осъществява. Позовава се, че посочените обстоятелства представляват извънредно събитие, довело до отпадане на полета и авиационния оператор е предприел всички възможни действия. Посочва, че пътникът е приел новото разписание, получил е билет за новия полет и е осъществил новия полет без да направи възражения. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли иска на осн. чл. 5, § 3 от Регламент (EO) 261/2004 г. Претендира направените разноски по делото.

Съдът като се запозна с материалите по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно твърденията на страните и императивните разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенцията в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за въздушен превоз между ответника и пътника Карлос Перейра за полет № IV701 летище Женева-Прищина, обявения при сключване на договора час на изпълнение на полета, че полетът е бил изпълнен от въздушния превозвач с повече от един час по-рано от разписанието, както и размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, както и валиден договор за цесия за прехвърляне на вземането за обезщетение от процесния полет от пътника в полза на ищцовото дружество и уведомяване на ответника за извършената цесия.

При доказване на горепосоченото в тежест на ответника е да докаже, че е уведомил пътника съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 г., евентуално – да докаже възражението за настъпване на извънредни обстоятелства, които са 2 в причинна връзка със промяната на часа на полета, респективно – да докаже погасяване на задължението за заплащане на обезщетение.

С доклада по делото обявено за общоизвестно и поради това ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 155 ГПК обстоятелството, че разстоянието между Женева и Прищина, измерено по дъгата на големия кръг е 1255 километра.

В случая страните не спорят, а и от представените с исковата молба доказателства се установява, че по силата на сключен между Карлос Перейра и ответника „ГП АВИЕЙШЪН“ ЕООД договор за въздушен превоз пътникът е следвало да бъде превозен от Летище Женева до Летище Прищина с полет № IV701, излитащ по разписание на 02.04.2025 г. в 14:00 часа; че часът на полетя е бил променен като същият е преместен за по-ранен част - за 8:20 часа на същия ден 02.04.2025 г.

В Регламент (ЕО) № 261/2004 е уредено правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри. Предвидени са три хипотези, в които превозвачът се освобождава от отговорност, а именно: 1) пътниците да са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или 2) пътниците да са информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или 3) пътниците да са информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание /чл.5, §1, б. „в“/.

Съгласно чл.5, §3 от Регламента опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл.5, §3 от Регламента, което трябва да се тълкува стриктно, се обозначават събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (в посочения смисъл – решение от 23.03.2021 г., Airhelp, C 28/20, EU: C: 2021: 226, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).

От страна на ответника се твърди, че пътникът е бил уведомен на 22.09.2025 г. за промяната на полета от 22.09.2025 г. от 8:20 часа на 23.09.2025 3 г. от 10:20 часа поради технически проблем на самолета. Посочените обстоятелства са ирелевантни в случая, доколкото касаят полет, различен от процесния, планиран и изпълнен в хода на делото - след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. За процесния полет планиран по разписание на 2.4.2025 г. от 14:00 часа, изместен за по-ранен част същия ден – от 8:20 часа не се твърдят да са налице никоя от предвидените хипотези на освобождаване от отговорност, нито се доказва пътникът да е информиран за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание.

Дори да касаеше процесния полет, съдът намира, че установена преди полета техническа повреда на летателния апарат, предвиден да изпълни процесния полет, няма характер на извънредно обстоятелство, нито е непредотвратима при вземане на съответните мерки по техническия надзор и контрол на състоянието на летателния апарат, поради което не може да се приеме, че се намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3 от Решение от 19.11.2009 г. на СЕО по съединени дела С – 402/07 и С – 32/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освен ако този проблем произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и т. 1 от Решение от 22.12.2008 г. на СЕО по дело С – 549/07. За да се освободи от отговорност, авиопревозвачът трябва да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. Не може да се приеме, че технически проблем, за който се твърди да е получен при наземно обслужване, произтича от събитие, неприсъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и намиращо се извън ефективния му контрол. На следващо място, от ангажираните по делото доказателства не се и установява наличието на твърдяната техническа повреда, тежестта за доказване на която се носи от ответника.

Следователно, в полза на пътника е възникнало вземане за обезщетение за отменен полет по чл. 7, §1, б. „а“, вр. чл.5, §1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, чийто размер с оглед разстоянието на полета – до 1500 км възлиза на сумата от 250 евро.

Безспорно е между страните, че пътникът е сключил с ищеца договор за цесия от 04.04.2025 г., с който надлежно му прехвърля вземане за обезщетение във връзка с отмяната на полета, за което обстоятелство ответникът е уведомен.

При това положение предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата 127,82 евро /250,00 лева/, за който размер е подадено заявление вх. № 1501/15.08.2025 г. на РС – Малко Търново за издаване на заповед за изпълнение и за която сума е издадена 4

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.08.2025 г. по ч.гр.д. № 149/2025 г. по описа на РС – Малко Търново.

На основание чл. 214, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното искане в тази насока, върху сумата за главници следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаван на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство, от които 19,40 лева – държавна такса в заповедното производство и 365,12 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство предвид обстоятелството, че част от вземанията по заповедното производство са предмет на установителния иск.