Решение № 4552 от 06.07.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. София, 6 Юли 2018 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катерина Енчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело

№ 1017 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Ищецът А.Р.И. твърди, че на 24/07/2016 год., на автомагистрала Тракия е настъпило пътно-транспортно произшествие – самокатастрофа на лек автомобил Опел Астра с рег.№ *******, управляван от В.И.П., в резултат на което ищецът, който бил пътник в автомобила, пострадал.

Уврежданията претърпени от ищеца се изразявали във следното: тежка черепно-мозъчна травма с кръвоизлив, мозъчен оток, фрактура в основата на черепа и на дясната тилна кост; контузия в челните мозъчни дялове и кръвоизлив в ляво челно-слепоочно; изпадане в безсъзнание и травматичен шок; контузия в основата на левия бял дроб с плеврален излив; масивно кръвонасядане в лявата поясна област; парализа на гласните връзки и ларингса; загуба на вкус и обоняние. Ищецът бил приет в спешно отделение на болницата в гр.Пазарджик, където бил реанимиран; бил интубиран и поставен в състояние на медикаментозна кома с апаратно дишане; поставена му била канюла, премахната на 23/8/2016 год..

Част от активното му мозъчно вещество било загубено и заменено с цикатрициална тъкан. През целия стационарен престой ищецът и спазвал стриктен постелен режим, без възможност да се самообслужва; след възвръщане на съзнание, той е бил в безпомощно състояние в период повече от четири месеца и се нуждаел от чужда помощ за елементарните си нужди. След проведеното лечение и рехабилитация, поради наличие на задух, на ищеца била поставена втора канюла с указание за преглед след 6 месеца за преценка на необходимостта от оперативно лечение на парализираните гласни връзки. Към момента загубените физиологични функции на ищеца са пареза на гласните връзки, загуба на вкус и обоняние. Ищецът претърпял множество неимуществени вреди, като резултат от настъпилите увреждания. В продължение на повече от 5 месеца той изпитвал интензивни болки и страдания, а след изтичане на година от произшествието би станало ясно какви ще бъдат остатъчните увреждания на здравословното му състояние. Към момента той все още трябвало да ползва чужда помощ; неудобство му причинявала и поставената канюла.

Ищецът определя състоянието си като „кошмар, в който живее“, като прогнозите на медиците били изключително неблагоприятни. Той изпитвал също така чувство за малоценност, потиснатост и непотребност, поради осъзнаването, че е в тежест на близките си, които също трябвало да променят живота си, за да му помагат. Към момента страдал все още от световъртеж, болки в главата, невъзможност да пази равновесие, болки в кръста, ниско кръвно налягане, проблеми със слуха, изтръпване на пръстите на ръката и дясната част на езика, липса на вкусови усещания и обоняние, множество белези по тялото и вътрешен хематом; за да може да диша, той имал поставена канюла и до момента, без да е ясно кога ще бъде премахната и без да е ясно дали наличието й няма да доведе до попадане на бактерии в белия дроб. До премахване на канюлата и отпускане на гласните връзки, той трябвало да говори шепнешком, а при неотпускане на гласните връзки, едната трябвало да бъде премахната, което ще доведе до пълна загуба на гласа му. Социалните контакти на ищеца били тотално ограничени, той не можел да се вижда с хора, а ако се вижда с хора или излиза навън трябвало да носи специална маска и да прави това за кратък период от време. Грижата за канюлата изисквала негов близък да подменя на два часа марлите и да влива разтвор, което водело до давене и кашляне, а при запушване на канюлата, той не можел изобщо да диша; запушването се случвало много често и по време на сън; канюлата не му позволявала да се къпе, бръсне, подстригва, бръсне. Забранено му било да гледа телевизия, да полза компютър или да използва социални мрежи, което водело до депресия асоциалност и убеждение у ищеца, че е било по-добре да не оцелее след катастрофата. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на причинителя на произшествието била застрахована в ответното дружество, поради което предявява иск към него за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди. Като намира за справедливо обезщетение от 300 000 лева, той предявява иск за тази сумата, която моли да му бъде заплатена от ответника, ведно със законната лихва от датата на произшествието. Обосновава размера на претендираното обезщетение за повишените лимити по застраховките Гражданска отговорност, с конкретните икономически условия, които водят до промяна в определянето на критерия справедливост. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът З. А. дружество Д.Б.г:

Ж.и З.АД оспорва предявения иск. Счита, че водачът на лекия автомобил Опел Астра няма вина за настъпване на произшествието, което се подразбирало и от липсата на претенция спрямо него от пострадалото лице. Твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно и несъответно на претърпените болки и страдания и претърпените вреди; подобно обезщетение отговаряло по-скоро при загуба на близък човек. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.

Ответникът оспорва следните вреди да са настъпили в резултат от произшествието: загуба на слух, изтръпване на дясна част на езика, липса на вкусови усещания и обоняние; затрудняване и загуба на речта (последното се дължало на извършените медицински манипулации); оспорва периодът на интензивни болки да е продължил повече от 5 месеца; оспорва усложненията и неудобствата, изпитани от ищеца в резултат от поставената канюла да се дължат на произшествието; оспорва настъпването на психически увреди и стрес, като резултат от ПТП. Ответникът оспорва мотивирането на размера на обезщетението със завишените лимити по полицата за застраховката, като счита, че няма връзка между тях и дължимите обезщетения. За определяне на обезщетенията, ответникът счита, че следва да се прилагат определените в съдебната практика критерии. Ответникът възразява срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането, като се позовава на нормата на чл.429 ал.3 от КЗ и факта, че е научил за претенцията на ищеца едва с получаване на препис от исковата молба. Моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца М. П.

АД поддържа становището на ищеца, че травмите са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 24/7/2016 год. на автомагистрала

Тракия, км. 66+300, в посока към гр.Пловдив е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Опел Астра с рег. № *******, управляван от В.И.П.. При произшествието пострадал А.Р.И., който получил черепно-мозъчна травма и бил с опасност за живота.

А.Р.И. е откаран от екип на спешна помощ в отделение ОАИЛ на БМАЛ-Пазарджик АД на 24/7/2016 год. и останал в болницата до 28/7/2016 год. Той бил в травматичен шок, субарахноидна хемография, с умерен мозъчен едем, фрактура на черепа. По време на престоя си в отделението той бил поставен на вентилационно дишане.

В периода 27/10-31/10/2016 год. А.И. е лекуван в УМБАЛ „Царица Йоанна-Исул“ ЕАД, където му е направена трахеотомия.

В същата болница ищецът е бил лекуван на 28/11/2016 год. и в периода 5/4/2017 год.-7/4/2017 год., поради стеноза на ларингса и парализа на гласните струни.

С решения на ТЕЛК от 6/2/2017 год. и от 11/4/2017 год. А.И. е освидетелстван като временно нетрудоспособен, с водеща диагноза огнищна травма на главния мозък.

Вещите лица по комплексната медицинска експертиза дават следното заключение: вследствие от процесното произшествие ищецът получил травматичен шок, субарахноидна хеморагия, умерен мозъчен едем, фрактура на черепа в дясно, контузионно огнище в гръдния кош – базално в ляво с малък плеврален излив, организиран травматичен хематом в лявата лумбална област. Черепно-мозъчната травма на ищеца се изразявала в дифузна хеморагична контузия на мозъка, субарахноиден кръвоизлив и увреждане на ядрата на черепномозъчните нерви, разположени в мозъчния ствол с последваща квадрипирамидна симптоматика и паретични явления в десните крайници, намаление на слуха в дясното ухо, липса на обоняние и вкус, равновесни смущения и промяна в гласа с бързо изчерпване на гласовата тоналност. Тези увреждания можели да настъпят при удар с или върху тъп предмет в областта на главата. На пострадалия била приложена консервативна терапия с антибиотици, кръвосъсиращи препарати, витамини, антимикотици, мозъчнопротективни, антиациди. В първите няколко месеца след травмата, той изпитвал силни болеви усещания в главата, шията, гърдите и гърба в поясната област; невъзможност да говори и труден словесен контакт по време на трахеостомиите, слухови, вестибуларни, вкусови и мирисни нарушения, гадене, повръщане, смущение на финните движения и слабост в десните крайници, затруднение в говора до афония, намален слух на дясното ухо. Към момента ищецът имал изразен астеновегетативен синдром с обща слабост и лесна изморяемост, говорна дизфония - бързо изчерпваща се до афония, аносмия, десностранно намаление на слуха със слухова загуба до 38 дБ, изразен квадрипирамиден и дизкоординационен синдром, латентна десностранна централна хемипареза и патологична биоелектрична активност на мозъка, регистрираща се при ЕЕГ изследване на мозъка. Всички тези увреждания били в причинно-следствена връзка с претърпяната тежка черепно-мозъчна травма при пътно-транспортното произшествие. До момента възстановимите нарушения били възстановени до 90%, малка част от тях можело да се възстановят. При преглед на ищеца била констатирана тенденция за развитие на артериална хипертония. Състоянието на ларингса и гласните връзки било дефинитивно и нямало да настъпи подобрение; дори се очаквала прогресия на дистрофичния процес. Двигателните нарушения можели да се редуцират, но щели да бъдат засегнати от възрастовите промени. Слухът, обонянието и всукът били резултат от трайно увреждане на проводните нервни пътища и нервни рецептори и не се очаквало никакво възстановяване. Всички тези увреждания препятствали социалния контакт и трудовата годност на ищеца – той имал дисфоничен глас, дихателно затруднение при продължително говорене, намален слух, вестибуларни нарушения, които пречат на самостоятелното движение, перитични явления, препятстващи финните движения в пръстите на ръцете, както и когнитивни невротични разстройства, поради които не било препоръчително да излиза сам от дома си. Загубата на обонянието нарушавало качеството на живот.

След проведеното консервативно и оперативно лечение имало подобрение на част от функциите, но някои от увредите били дефинитивни (неврит на слухов нерв, аносмията от централен тип, парализата на двата нн.рекуренс, разстройството на двигателната и координационна функция на централната нервна система). Ищецът имал и пареза на гласните връзки, която затруднявала гласовата продукция.

Причината за това била с централен произход, поради травматичните увреждания на главния мозък. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при поставен предпазен колан тялото на ищеца е щяло да бъде задържано към седалката, при което главата му е щяла да бъде запазена, но да възникнат травми от друго естество.

Вещото лице по психологичната експертиза дава заключение, че ищецът страдал от ретроградна амнезия – липса на спомен за период от време, преди острото начало на патологичния процес, довел до загуба на съзнание; нямало данни за депресивна симптоматика и за психотична продукция. Според вещото лице картината на психологическото състояние на ищеца е в пряка връзка с пътно-транспортното произшествие, когато е предизвикана мозъчната травма, довела до амнезията и когнитивните нарушения, свързани с нея, които затруднявали в значителна степен ежедневието му. Ищецът не показвал симптоми на посттравматично стресово разстройство. Липсвали и симптоми на разстройство в адаптацията. Това, което затруднявало ежедневието е бавност, обстоятелственост и частична амнезия, но те не представлявали разстройство в адаптацията.

Разпечатката съдържа 28 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19fd8e25-37d8-478f-a142-ad0128af6528