Решение № 3126 от 23.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3126 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501353 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. К. К., срещу решение № 12521 от 10.11.2022 г. по гр.д. № 36589/2022 г. на СРС, ГО, 160 състав, в частта, с която по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД против В. К. К. иск, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1/. на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ – сумата 253,37 лв., представляваща стойност на доставената и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, апартамент № 56, аб. № ******* находящ се в гр. София, ж.к. *******, за периода 01.12.2018 г. – 30. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 21,33 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2019 г. – 14.03.2022 г. на главницата по т.

1; 3/. на основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ – сумата 7,13 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва от 23.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.

С въззивната жалба се поддържа

1 недопустимост на решението поради постановяването му по нередовна искова молба – несъответна на изискването на чл. 127, ал.

2 ГПК и неяснота на петитума, формулиран като аритметична дроб от претендирани суми, както и поради постановяването му по претенция, която не е била заявена в заповедното производство. Излагат се съображения и за неправилност на обжалвания акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон – чл. 111 ЗЗД и чл. 155, ал. 2 ЗЕ.

Иска се обезсилване на решението в обжалваната част, евентуално – отмяната му в същата и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк.

Ф.И., се твърди неоснователност на въззивната жалба и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила, като необжалвано, в отхвърлителните части.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Неоснователен е доводът на въззивника за недопустимост на решението в частта, с която е признато вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за 2018 г., което не е било предмет на заповедното производство и издадената заповед за изпълнение. Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК дружеството е поискало присъждане на сумата 36,38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 15.09.2019 г. – 14.03.2022 г. на главницата за топлинна енергия. Тази претенция е уважена с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.03.2022 г. по гр.д. № 15174/2022 г. по описа на СРС, 160 състав. Същата е предмет и на предявения установителен иск – включена е в исковата молба и в уточняващата я молба от 04.08.2022 г.

Неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 127, ал. 2 ГПК. Липсата на доказателствени искания в исковата молба, съответно непосочването на обстоятелствата за установяването на които се правят доказателствените искания, не касае редовността на исковата молба като процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, не е сред изискванията за редовност, за които съдът следи служебно, съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК и би могъл да приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК.

2

Неоснователен е и доводът на въззивника за недопустимост на решението поради постановяването му по искова молба, несъответстваща на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК – с неясен петитум, формулиран като аритметична дроб от претендирани суми. С уточняваща молба от 04.08.2022 г. дружеството ясно и недвусмислено е посочило конкретни суми, които твърди, че се дължат от ответника (432,23 лв. главница за доставена топлинна енергия, 36,38 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия, 7,13 лв. главница за извършена услуга дялово разпределение и 0,87 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение), като е пояснило, че посочените суми представляват 5/6 от пълния размер на дължимите суми, съобразно квотата на въззивника в съсобствеността върху процесния апартамент.

Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

1. По отношение на иска за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 30. 04.2020 г., уважен за сумата 253,37 лв.:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира 3 средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответницата - потребител се е задължила да заплаща цената за същата, при договорените условия и срокове.

В. К. К., в процесния период, е бил собственик на 5/6 ид.ч. от апартамента, като 1/6 ид.ч. е придобил по наследство от майка си С.Д.К., а 4/6 ид.ч. – по дарение от баща му К. В.

К.. Това обстоятелство се установява от договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.01.1970 г., удостоверение за наследници на С.Д.К., удостоверение за наследници на П. К.

В. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54/23.03.2013 г. по описа на нотариус Е. П..

Няма данни в исковия период друго лице да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното, доводите на ответника за липса на договорно правоотношение между страните за процесния имот са неоснователни.

В спорния период са действали общите условия публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивникът-ответник, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да е възразила срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Налице е изправност на ищеца. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че в процесния период имотът е бил топлоснабден. Ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер в ЕС за потребената топлоенергия, като на общия топломер са извършвани необходимите метрологични проверки. От отчетената ежемесечна енергия е приспадана, за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС), съгласно нормативните изисквания, като между абонатите е разпределяно само чистото количество топлинна енергия. Извършваните измервания в абонатната станция, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени, действащи през процесния период. В този смисъл необосновано е оплакването на въззивника, че претендираните суми не съответстват на действително изразходваната топлинна енергия и е нарушено изискването на чл. 155, ал.

2 ЗЕ.

Съобразявайки заключението на съдебносчетоводната експертиза и обстоятелството, че В. К. К. дължи 5/6 от общо дължимата сума за доставена топлинна енергия за апартамента, дължимата от ответника сума за доставена топлинна енергия за периода 4

01.12.2018 г. – 30. 04.2020 г. възлиза на 253,37 лв.

Налице е неизпълнение на задължението на ответника за заплащане цената на доставената топлоенергия – по делото няма наведени твърдения за плащане на дължимите суми, нито са доказани такива плащания. Това се установява и от заключението на съдебносчетоводната експертиза.

Поради изложеното настоящият състав намира, че В. К. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 253,37 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. топлинна енергия за апартамент № 56, аб. № ******* находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане.

Възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, за погасяване по давност на вземането на ищеца за посочената сума е неоснователно. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, процесните вземания представляват периодични плащания и се погасяват с изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изискуемостта на вземанията е настъпила, съответно давността е започнала да тече, с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, тоест падежът на тези задължения е определен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.03.2022 г., към който момент тригодишният погасителен давностен срок не е изтекъл за вземанията за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г. (за периода 13.03.2020 г. – 01.04.2022 г. течението на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, е спряно, съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците).