Решение № 1 от 02.01.2025, Районен съд - Никопол
- Съд
- Районен съд - Никопол
- Дело
- Гражданско дело 443/2023
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 02.01.2025
- Състав
- Тодор Илиев Тихолов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.115, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.115 ал.4 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.82 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Никопол, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20234420100443 по описа за 2023 година
По искова молба вх.№2210/11.09.2023г. пред НРС е образувано настоящото дело, в което като ищци са посочени М. Я. Г., ЕГН********** от гр.СОФИЯ, ж.к.“***“, бл.***; А. Я. Г., ЕГН********** от гр.СОФИЯ, ж.к.“***“, бл.***; И. Я. С., ЕГН********** от гр.СОФИЯ, ж.к.“Д***“, бл.***; Г. Е. Г., ЕГН********** от гр.РУСЕ, ул.“*** и Е. Е. Г., ЕГН********** от гр.РУСЕ, ул.“***“№***, всички чрез пълномощника адв.Д. Д. от ПлАК срещу ВЕИ “ЦЕНТРУМ“ ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.ПЛЕВЕН, бул.“***“№***, което дружество се представлява от И. Л. Б. – управител, чрез адв.Н. Д. от ПлАК.
Исковата молба е вписана и са изпълнени указанията на съда в срок.
В исковата молба ищците чрез процесуалния си представител твърдят, че са наследници по закон на Г. Я. Д. (Г. Я. Г.), бивш жител на гр.СВИЩОВ, починал на 18.12.1957г. в гр. Русе, за което бил съставен акт за смърт №1028/18.12.1957г.
Твърдят, че през 1946г. наследодателят придобил в гр.Никопол чрез покупкопродажба с нотариален акт №103, том II, регистър 1284, н.д.№495/1946г. на Никополски околийски съдия правото на собственост върху дворно място от 600 кв.м., намиращо се в гр.Никопол, парцел I в стр.кв.218 по действащия тогава регулационен план на гр.Никопол, при съседи: от две страни улици и от две страни общински места.
Допълва се, че в последствие в закупеното дворно място наследодателят построил мелница състояща се от производствена сграда и две други постройки-стаи за живеене и стопански постройки за гледане на животни.
Твърди се още, че на основание Закона за национализацията на частните 1 индустриални и минни предприятия, публикуван в ДВ, бр.302 от 27.12.1947г. и протокол от 28.02.1948г. съставен на основание ПМС, мелницата на наследодателя била национализирана, ведно с комплексното оборудване в нея, подробно описано в протокола. Излагат се доводи, че с акт №96/4.XII.1963г. на Градски народен съвет Никопол, парцел I, квартал 3 по плана на гр. Никопол, заедно с намиращите се в него сгради - бивша мелница, канцелария и конюшня били актувани като държавни и предоставени за оперативно управление на Промишлен комбинат "ДУНАВ"-Никопол, като имота е посочен в акта като държавен на основание извършената през 1947г. национализация, като преди актуването му с посочения акт бил стопанисван от ОСП "ХОРЕМАГ" - Никопол и през 1950г. предаден на Околийски промкомбинат Никопол.
Към влизането в сила на Закона за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти (Д.В.бр.15/21.02.1992г.) се сочи, че национализирания недвижимия имот, включително сградите построени в него били под оперативното управление на Общинска фирма „ДУНАВ - НИКОПОЛ", а терена от 600кв.м. съставляващ парцел I в стр.кв.218 по действащия към 1946г. план на гр.Никопол бил част от парцел I, кв.3 по новия регулационен план на гр. Никопол по Акт за държавна собственост №96/1963г.
Наред с горното се твърди от ищците, че по силата на чл.2 във връзка чл.3 от влезлия в сила Закон за възстановяване на собствеността на одържавени недвижими имоти, като наследници на Г. Я. Г. (Г. Я. Д.), че им била възстановена собствеността върху дворното място от 600кв.м., ведно с построените в него мелница и помощни постройки, представляващо бивш парцел I в стр.кв.218 по нотариален акт на наследодателя им от 1946г. и част от парцел I, кв.3 по новия регулационен план на гр.Никопол (Акт за държавна собственост №96/1963г.). Допълва се, че към момента на възстановяване на правото им на собственост върху дворното място и построените в него сгради на бившата мелница, същите се владеели и ползвали от Общинска фирма „ДУНАВ" гр.Никопол. Сочи се, че Общинското дружество и неговият принципал в лицето на Община Никопол отказали на ищците да предадат доброволно собствеността и владението на възстановената им собственост, оспорвайки правата им по ЗВСОНИ. Поради пред РС-Никопол било заведено гр.д.№105/1993г. по описа на същия съд и с влязло в сила решение на Окръжен съд Плевен, постановено по гр.д.
№252/1996г. на основание чл.108 от ЗС, ответника Общинска фирма „ДУНАВ" гр.
Никопол (регистрирана по ф.д.№566/1989г. на Плевенски окръжен съд) била осъдена да предаде собствеността върху дворно място от 600кв.м., оцветено в жълто, представляващо част от бившия парцел I, стр.кв. 3 по плана на гр. Никопол, ведно с построените в него мелница и помощни сгради, оцветени в червено по скицата на вещото лице приложена на лист 53 от делото. Допълва се, че с протокол за въвод във владение от 11.11.1998г., изпълнително дело №33-38/1997г. на съдия изпълнител при Районен съд Никопол, ищците били въведени във владение на празна част от дворното място с построената мелница и стопански сгради, без технически съоръжения и 2 инвентар. В последствие се сочи, че със Заповед №ДС- 911/03.12.1999г. на Областен управител Плевен от актовите книги за държавна собственост по искане на Община Никопол било отписано застроено дворно място от 12400кв.м., актувано с Акт за държавна собственост №93/11.11.1963г. и нежилищни сгради, включващи под №4 производствена сграда (бивша мелница) от три помещения със застроена площ от 93кв.м., нежилищна сграда - канцелария с застроена площ от 27 кв.м. и нежилищна сграда - конюшня със застроена площ от 46кв.м., актувани с АДС №96/04.12.1963г.
Твърди се още, че със Заповед №584/1982г. на Окръжен съвет Плевен, част от гр.Никопол поради предвижданията за строеж на хидровъзел на р.Дунав в парцел I в кв. 3 по плана на гр. Никопол от 1960г. бил изключен заедно с други урегулирани имоти в ниската част на града от регулация, което не позволявало към този момент на въвода обособяването на имота, за който ищците претендират в самостоятелен парцел.
В този смисъл между ищците и общинското дружество „ДУНАВ" гр. Никопол по отношение на земята се твърди, че възникнала съсобственост. Допълва се, че след извършения въвод, ищците декларирали собствеността си и до пролетта на 2023г. заплащали за имота данъци в Община Никопол. В последствие твърдят, че установили, че без да бъдат уведомявани от Община Никопол, като собственици на земя и сгради за промяна в регулационните планове на града, възстановената им собственост от 600 кв.м. идеални части и сгради станали част от поземлен имот с идентификатор *** по влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18-75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.Никопол , ул.“Ал.
Стамболийски“№41, площ от 2467 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, при съседи: ***; ***; ***;
***; както и на сградите с идентификатори: ***, ***,
***., който имот бил записан в кадастралните регистри като собственост на „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД, като в Търговския регистър липсвали данни, дружеството да е правоприемник на общинска фирма „ДУНАВ" гр.Никопол.
Твърди се, че на 20.12.2022г. „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД продало на ответника по настоящото дело „ВЕИ ЦЕНТРУМ"ЕООД поземления имот с идентификатор *** по влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18-75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Никопол , ул.“Ал.Стамболийски“№41, с площ от 2467кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, при съседи: ***;
***;
***;
***; както и на сградите с идентификатори: ***, ***, ***. за сумата от
26815,60 лв. с ДДС.
3
Ищците твърдят, че за продажбата научили през месец март 2023г. при заплащането дължимите данъци за 2023г. в Община Никопол, като от служба „МДТ“ на община Никопол им заявили, че нямат задължения към общината, тъй като нямали имот, за който да се дължат данък сгради и такса смет. Допълват, че от службата обяснили също, че имота имал нов собственик, който от направените справки в имотен регистър на Агенцията по вписвания се оказал ответника „ВЕИ ЦЕНТРУМ" ЕООД.
След като научили, че имота им е продаден без тяхно съгласие и участие, ищците сочат, че направили жалба до прокуратурата, където започнала проверка. Потърсили и контакт с дружеството собственик, но твърдят, че им бил отказан какъвто и да е разговор.
С оглед на изложеното ищците считат, че праводателя на ответника по делото „ДУНАВ НИКОПОЛ" ЕООД е прехвърлил собственост, която не е притежавал, тъй като ищците твърдят, че са собственици на 600кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18-75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Никопол, ул.“Ал.
Стамболийски“№41, площ от 2467кв.м., ведно с построените в този поземлен имот сгради с идентификатори ***; ***; ***;, представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и конюшня, описани в Заповед №ДС-911/3.12.1999г. на Областен управител Плевен, с която от актовите книги за държавна собственост са отписани застроено дворно място от 12400кв.м. актувано с Акт за държавна собственост №93/11.11.1963г. и нежилищни сгради, включващи под №4 производствена сграда (бивша мелница) от три помещения със застроена площ от 93кв.м., нежилищна сграда - канцелария със застроена площ от 27кв.м. и нежилищна сграда - конюшня със застроена площ от 46кв.м., актувани с АДС №96/04.12.1963г.
Сочат, че от момента на възстановяване на собствеността, сградите не били ползвани от Общинското дружество, а що се отнася до частта от поземления имот, по силата на чл.31, ал.2 от ЗС съсобственикът, който ползва сам съсобствената вещ е държател по отношение на частите на останалите съсобственици и им дължи обезщетение за ползването.
Предвид обстоятелствата описани по-горе, ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес и молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „ВЕИ ЦЕНТРУМ" ЕООД, че са собственици на 600кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по влязлата в сила кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Никопол, одобрена със заповед №РД18- 75/28.12.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Никопол , ул.“Ал.Стамболийски“№41, целия с площ от 2467кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, при съседи: ***; ***;
4
***; ***;, както и на построените в него сгради с идентификатори: ***; *** представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и конюшня, описани в Заповед №ДС-911/03.12.1999г. на Областен управител Плевен в актовите книги за държавна собственост за отписване като държавна собственост на застроено дворно място от 12400кв.м., актувано с Акт за държавна собственост №93/11.11.1963г. и нежилищни сгради, включващи под №4 Производствена сграда (бивша мелница) от три помещения със застроена площ от 93кв.м., нежилищна сграда - канцелария със застроена площ от 27кв.м. и нежилищна сграда - конюшня със застроена площ от 46кв.м., актувани с АДС №96/04.12.1963г., като съда с решението си осъди ответника „ВЕИ ЦЕНТРУМ" ЕООД да предаде собствеността и владението върху сгради с идентификатори: ***;
*** представляващи бивша мелница, сграда - канцелария и конюшня, описани в Заповед №ДС-911/03.12.1999г. на Областен управител Плевен в актовите книги за държавна собственост за отписване като държавна собственост на застроено дворно място от 12400кв.м., актувано с Акт за държавна собственост №93/11.11.1963г. и нежилищни сгради, включващи под №4 Производствена сграда (бивша мелница) от три помещения със застроена площ от 93кв.м., нежилищна сграда - канцелария със застроена площ от 27кв.м. и нежилищна сграда - конюшня със застроена площ от 46кв.м., актувани с АДС №96/04.12.1963г., ведно със законните от това последици.
Разпечатката съдържа 36 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19fcb218-63eb-4139-8f69-a7ad1fe282ba