Определение № 301 от 26.07.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Сливен, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20232200600413 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.2 във връзка с глава ХХІІ-ва от НПК т.е. за проверка на определение по чл.323 ал.1 от НПК за връщане на /частна/ жалба.

Образувано е по жалба /имаща характера на частна такава/ от обвиняемия Д. Е. Х. срещу разпореждане № 1502/28.06.2023 г., постановено по чнд № 936/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.

С атакуваното разпореждане е върната като недопустима подадената от Д. Е. Х.

/частна/ жалба срещу разпореждане № 1157/19.05.2023 г., с което съдът е върнал подадената жалба срещу определението на съда, с което го е осъдил да заплати направените разноски за служебен защитник.

В /частната/ жалба на обвиняемия Д. Е. Х., по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява несъгласие с атакуваното разпореждане, което се определя като незаконосъобразно. Заявява се, че вече е атакувал присъждането в него тежест на направени разноски за служебен защитник, с аргумент, че той в нито един момент от наказателното производството не е ползвал служебна защита, а е бил представляван от упълномощен защитник – адвокат Светлозар Анастасов Николов. Изразява недоумение защо е осъден да заплати направени разноски за служебна защита. Настоява за справедливост.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената /частна/ жалба, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт с оглед на изложените възражения, намери жалбата за неоснователна.

Съдебното производство пред районния съд е образувано по внесено от Районна прокуратура искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Д. Е. Х..

1

С протоколно определение от 12.08.2022 г. по отношение на обвиняемиь Х. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Това определение било потвърдено с определение № 328/13.09.2022 г. по вчнд № 390/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С определение № 159/24.01.2023 г. и определение № 160/24.01.2023 г. на СлРС обвиняемият Д. Е. Х. е бил осъден да заплати съответно 150 лв. и 170 лв. в полза на Националното бюро за правна помощ за направени разноски за служебен защитник в производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ пред двете съдебни инстанции. Определенията респ. и съобщенията за тях вкл. в превод на английски език са били връчени на обвиняемия Х. на 21.04.2023 г.

Обвиняемият Д. Х. е депозирал жалба /частна/ против тези определения, която с разпореждане № 1157/19.05.2023 г. на СлРС е върната като недопустима /просрочена/, доколкото е прието, че пощенското клеймо на плика, с която е изпратена е с дата 04.5.2023 г., а срокът за обжалване е изтекъл на 28.04.2023 г.

Обвиняемият Д. Х. е депозирал нова /частна/ жалба против разпореждане № 1157/19.05.2023 г., по повод на което в Окръжен съд – Сливен е било образувано вчнд № 328/2023 г. Същото е приключило с определение № 232/23.06.2023 г., с което производството по делото е било прекратено, а делото е било върнато на Районен съд – Сливен за прилагане на процедурата по чл.323 ал.1 т.2 от НПК.

С атакуваното разпореждане № 1502/28.06.2023 г. на СлРС, предмет на проверка в настоящото въззивно производство, е върната като недопустима подадената от Д. Е. Х.

/частна/ жалба срещу разпореждане № 1157/19.05.2023 г., с което съдът е върнал подадената жалба срещу определението на съда, с което го е осъдил да заплати направените разноски за служебен защитник.

Първоинстанционният съд е приел, че разпореждането на съда, с което връща жалбата на обв. Х., подлежи на обжалване също в 7-мо дневен срок от получаването му, което съдът му е разяснил в самото определение, а жалбата срещу това определение е входирана в Районен съд - Сливен с вх.№ СД-02-03-9919 от 09.06.2023 г., а датата на пощенското клеймо на плика, с който е изпратена е 08.06.2023 г. Констатирал е, че съобщението, ведно с разпореждането е връчено на жалбоподателя Х. на 26.05.2023 г. и е направил извод, че срокът за обжалване на това разпореждане на съда е започнал да тече от следващия ден – 27.05.2023 г. и е изтекъл на 02.06.2023 г., петък, който е бил работен ден. С оглед на това жалбата срещу разпореждането, с което съдът връща жалбата на обв. Х. като недопустима също се явява недопустима като просрочена и поради това е била върната.

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на наличните по делото доказателствени материали стигна до същите констатации, а именно, че жалбата /частна/ против разпореждането на СлРС № 1157/19.05.2023 г. е просрочена. Впрочем, това е констатирано и от съдебния състав по коментираното по-горе вчнд № 328/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

Окръжният съд не може да коментира съдържащите се в /частната/ жалба, с която е 2 сезиран възражения по същество дали правилно обв. Д. Х. е бил осъден да заплати направените разноски за служебна защита, доколкото в настоящото производство се преценява само и единствено дали законосъобразно е била върната /частната/ жалба против разпореждането на районния съд № 1157/19.05.2023 г. Няма съмнение предвид писмените доказателства по делото, че тази жалба е била просрочена и в този смисъл с основание е била върната.

При това положение, законосъобразно районният съд с атакуваното разпореждане № 1502/28.06.2023 г. е върнал жалбата на обв. Д. Х. срещу разпореждане № 1157/19.05.2023 г..

В тази връзка разпореждането на районният съд за връщане на жалбата следва да се потвърди.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1502/28.06.2023 г. постановено по чнд № 936/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3