Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32868 от 13.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 68022/2023
Вид
Определение № 32868
Подписан
13.08.2024
В сила
13.08.2024
Състав
МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32868 гр. С., 13.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110168022 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба вх.№86560/15.03.2024 г. процесуалният представител на ответника Д. Д. В. е направил искане за допълване на постановеното по делото Определение №6065/07.02.2024 г., в частта относно разноските, като бъдат присъдени направените такива в заповедното производство, представляващи дължимо на адв. Кр. Б. адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът ФИРМА, не е депозирал становище по молбата на ищеца.

По искането за изменение и след изпълнение на съдопроизводствения ред по чл. 248, ал. 2 от ГПК съдът прие за установено следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В настоящия 1 случай в постановеното съдебно определение липсва произнасяне по отношение на направените от длъжника разноски в заповедното производство, поради което съдебният акт следва да бъде допълнен и съобразно изхода на спора на страната се дължи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде определено от съда и присъдено директно на процесуалния представител.

Настоящият съдебен състав намира, че същото може да се определи от съда и под минимумите на Наредба № 1/2004 г., предвид задължителната съдебна практика на СЕС – решение на СЕС по дело № С-427/16 , според което възнагражденията по чл. 36, ал. 2 ЗАдв . имат характер на хоризонтално определяне на минимални тарифи от сдружение на предприятия и придържането към тях би довело до ограничаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1 ДФЕС , ако същото не е необходимо за постигането на определена легитимна цел.

В случая определянето на минимален хонорар от 480.00 лв. за процесуално представителство по заповедното производство ще доведе до осъждане на насрещната страна да плати прекомерно възнаграждение (като се съобрази и обстоятелството, че процесуалното представителство в заповедното производство се изразява единствено в попълване на заявление по утвърден образец), което не съответства на защитавания по правило от нормативната уредба (в това число и подзаконовата такава под формата на наредби) обществен интерес и не преследва осъществяването на определена легитимна цел, а обслужва единствено частния интерес на определена професионална прослойка в обществото.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че съответният на осъществената процесуална защита по заповедното дело размер на адвокатското възнаграждение е 150.00 лв., като посочената сума следва да бъде присъдена директно на процесуалния представител.

Така мотивиран и на основание чл.248 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК 201513004, да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. Кр. И. Б., с адрес: гр.С., ул. „Г.” №..., сумата от 150.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото от адвоката безплатно процесуално представителство по по ч.гр.д.№14789/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2

3