Решение № 916 от 21.07.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Нина Ив. И. като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100101428 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е ревандикационен иск (съобразно допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от открито съдебно заседание проведено на 04.05.2023г.) от Д. А. Н., ЕГН********** от гр. Варна, ул. **** №*, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Феникс-зпз" ЕООД, ЕИК204897617, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. *** №*, ат.*, ап.* за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на изп. директор на АГКК-Варна, находящ се в град Варна, Западна промишлена зона, бул. „**** с площ от 16 634кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 16 /шестнадесет/, парцел XXVI-1725, при граници на поземленият имот според същите КК и КР - съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***, без изградените върху терена постройки , на придобивно основание - давностно владение в периода от 29.03.2006г. до предявяването на настоящия иск в съда, и осъждане на ответника да предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Варна, която придобил по следния начин:На 29.03.2006г. теренът бил закупен от четири дружества въз основа на сделка, отразена в НА №109 на н-с Р. К. от същата дата, а именно дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД, както и „Калипсо ДВ" ЕООД. Тъй като обаче Д. А. Н. бил управител и представляващ всички тях, когато получил фактическата власт върху земята от продавача по сделката на същия ден, Н. бил имал съзнанието, че той действа и придобива имота като физическо лице, и започнал да го свои лично.

В следващите години само той бил ползвал имота, а четирите дружества не са 1 имали достъп и не са ползвали имота; той заплащал и всички разходи, данъци и консумативи за имота, той сочел себе си и за едноличен собственик. Така от 2006г. и до делото, само ищецът непрекъснато, необезпокоявано и явно владял лично терена и с оглед на това го придобил по давност с изтичането на 10-годишния срок, а именно на 29.03.2016г.Поддъжа, че владее имота и към момента на депозиране на исковата молба в съда, като ответникът не е упражнявал фактическа власт над него.

Твърди още, че през 2022г. разбрал случайно, че теренът му е вписан в Имотния регистър при АВп като собствен на ответника по делото „Фениксзпз" ЕООД, което счита за без правно основание, но което поражда интереса му да предяви настоящия иск. Отделно сключеният на 23.06.2011г. от горепосочените дружества с „Кейрос" ЕООД договор за наем на терена, за който ищецът бил разбрал също през 2022г., счита за иррелевантен, защото наемателят никога не бил ползвал имота.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. По същество оспорва напълно основателността на иска. Оспорва факта на лично държане на терена от физическото лице Д. А. Н. от 2006г. до 2016г. и до исковата молба, като негова лична. Оспорва предаването на фактическата власт върху имота да е било лично на Н.. Оспорва и че „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД, както и „Калипсо ДВ" ЕООД не са имали достъп и не са ползвали имота. Възразява и че ищецът, като физическо лице, заплащал разходите, данъците и консумативите за имота. Категорично оспорва и своителното намерение на лично на Д. А. Н.. Още 2008г. реалните собственици упражнили своите правомощия по отношение на имота, като вписали договорна ипотека, и то с подписа на Д. Н.. Евентуално сочи владението за прекъснато с договор за наем, който през 2011г. „Одисейстрой" ООД, „Одисейстил" ООД и „Калипсо ДВ" ЕООД били сключили с „Кейрос" Е/ООД, при което с предавателен протокол предоставили на наемодателя и ползването на поземления имот. Освен това счита себе си за едноличен собственик на имота, като 3/4 ид. части от него придобил по изп. дело №340/2017г. на ЧСИ Н. Д., проданта по което изключвала изобщо владението на ищеца; а другата 1/4 ид. част ответникът „вече притежавал".

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Приет по делото е договор за покупко – продажба от 29.03.2006г., който е оформен в нотариален акт № 109, том І, рег. №5156, дело №105/2006г. по описа на нотариус Р. К., по силата на който търговското дружество „Пасифик Стар“ ООД в качеството му на продавач продава на купувачите на дружествата „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД и „Калипсо ДВ" ЕООД, представлявани и управлявани от ищеца имот №1725 по КП на ЗПЗ, намиращ се в гр. Варна, бул. „***“ №*, целия с площ от 16629 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Представен по делото е договор за наем на недвижим имот от 01.02.2011г., вписан в Служба по вписванията – Варна на 23.06.2011г., том V, вх. Рег. №13538, к.дело №1761, по силата на който „Калипсо ДВ" ЕООД, „Одисейстрой" ООД и „Одисейстил" ООД в качеството им на наемодатели, съответно първия притежаващ 2/4 ид.части от имота, втория ¼ идеални части, и третия ¼ ид.части, отдават на дружеството „Кейрос“ ЕООД поземлен имот с идентификатор *** намиращ се в гр. Варна, бул. „***“ №*, целия 2 с площ от 16629 кв.м., ведно с всички построени в имота сгради, за срок от 10 години.

Представен по делото е договор за покупко – продажба от 20.12.2017г., оформен в нотариален акт № 93, том VІІ, рег. № 14035, дело №1280/2017г. по описа на нотариус О. Шарабански с район на действие ВРС, по силата на който „Одисейстрой“ ООД, чрез синдикът си М. И. Н. в качеството му на продавач, продава на „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД ¼ идеални части от имот с идентификатор ***, ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Представено е постановление за възлагане на недвижим имот от 11.09.2020г. по изпълнително дело № 20178070400340 и №20168070400569, по описа на ЧСИ Н. Д., с което на „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД е възложен 3/4 идеални части от имот с идентификатор ***, ведно с ¾ ид.части от построените в имота сгради.

Приет по делото е протокол за въвод във владение от 20.07.2022г. по изпълнително дело № 20178070400340 и №20168070400569, по описа на ЧСИ Н. Д., с който „Феникс - ЗПЗ“ ЕООД е въведено във владение на 3/4 идеални части от имот с идентификатор ***, ведно с ¾ ид.части от построените в имота сгради.

Разпитан по искане на ответника е свидетелят С. В. Д. – съпруг на управителя на ответното търговско дружество. На свидетеля е известно, че първата ¼ ид.части от имота ответното дружество е придобило през 2017г. от синдик, а останалите идеални части са закупени през 2021г. след образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. Д.. При първото си посещение в имота, което било осъществено през 2017г., ищецът констатира, че входните портали на имота, които били три на брой са нямали врати, като до имота се е осъществявал свободен достъп. След закупуване на първите ¼ идеални части от имота била поставена метална ограда, която ограда и към настоящия момент е налична. На свидетеля е известно, че към 2016г. имотът е собственост на търговските дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисей 96" ООД, „Одисейстил" ООД, които дружества са свързани с ищеца Н..

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, следва ищецът да докаже наличието на трите кумулативни предпоставки, установени с тази императивна правна норма: че е собственик на имота, че ответникът владее имота, и че ответникът владее имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на съществуване на основание да владее имота.

Съобразно наведените в исковата молба твърдения, ищецът поддържа, че се легитимира за собственик на имота въз основа на оригинерно придобивно основание, а в случая това е давностно владение,което е осъществявал за периода от 29.03.2006г. до депозиране на исковата молба в съда. В своите твърдения в исковата молба ищецът заявява, че той в лично качество, а не представляваните от него търговски дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД, както и „Калипсо ДВ" ЕООД, е установил фактическа власт върху имота, при което фактическия състав на придобивното основание, на което страната се позовава е настъпило с 3 изтичане на предвидения в закона десетгодишен срок.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза на чл.79, ал.1 ЗС е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. За придобиване по давност в хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗС, когато владелецът се позовава на добросъвестно владение е достатъчен и пет годишен период. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.

На първо време следва да бъде изследван въпроса дали ищецът е установил фактическа власт върху процесния имот към посочения от него момент, както и дали в продължение на срока посочен в разпоредбата на чл.

79, ал.1 ЗС (доколкото се позовава на недобросъвестно владение) е успял да установи постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно владение върху процесния имот. От своя страна следва да бъде посочено, че владението е факт, който като положителен такъв за страната, която се позовава на него следва да си го докаже. Допустими са всички доказателствени средства предвидени в ГПК, в това число и гласни такива.

От анализа на представите по делото доказателства съдът приема, че на 29.06.2006г. е осъществена разпоредителна сделка, по силата на която търговските дружества „Одисейстрой" ООД, „Одисейтранс" ООД, „Одисейстил" ООД, както и „Калипсо ДВ" ЕООД, представлявани и управлявани от ищеца са придобили собствеността върху процесния имот.

Договорът за покупко – продажба от 29.06.2006г. е надлежно оформен в предвидената от закона форма и вписан в регистрите водени при Служба по вписванията – Варна. Изрично в договорът е посочено качеството на ищеца, а именно такова, по силата на което той представлява и управлява търговските дружества имащи качество на купувачи на процесния имот. В процесната разпоредителна сделка ищецът не е действал в свое лично качество, а в качеството му на представляващ и управляващ посочените търговски дружества. При този извод следва да бъде посочено, че всички парвани действия, които са настъпили вследствие на разпоредителната сделка са настъпили в правната сфера на посочените юридически лица, доколкото същите в правния мир осъществяват своите действия чрез представляващите ги физически лица. От изложеното следва да бъде направен извода, че от цитираната разпоредителна сделка не може да бъде направен извода, че ищецът към момента на същата е установил лично за себе си владение върху имота. Доказателства в подкрепа на твърденията си за установено владение в лично качество ищецът не ангажира, въпреки, че такава възможност му беше дадена в хода на съдебното производство. Факти релевантни по спора, в частта по отношение установената фактическа власт върху имота могат да бъдат извлечени от показанията на свидетеля разпитан по искане на ответника – С. Д., който изрично посочи, че към 2016г. за имота му е било известно, че същия е бил собственост на търговските дружества