Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 20.01.2021, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 669/2019
Вид
Решение № 53
Подписан
20.01.2021
В сила
11.02.2021
Състав
ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 204 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 285 ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 ал. 1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43 ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53 / 20.01.2021г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На шестнадесети декември 2020г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА

Съдебен секретар: Милена Кръстева

С участието на Прокурор Иван Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 669 / 2019г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на л.св. Н.Р.Л., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене срещу ГДИН с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди – психически и физически тормоз, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация и поставянето му в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието в Затвора Белене, които се изразяват в недостатъчна жилищна площ, недостатъчна дезинсекция и представляват жестоко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 19.09.2018г. до 15.09.2019г. /датата на преместването му в Затвора Враца/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът, чрез адв. А. ***, твърди, че въпреки осъдително решение № 389/08.06.2018г., постановено по адм.д. № 882/2016г. по описа на АС – Плевен, с което ответникът ГДИН-София е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1500 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода 03.12.2013г. – 03.11.2016г., произтичащи от настаняването му в помещения с недостатъчна жилищна площ, при лоши битови условия, противоправното поведение на затворническата администрация продължава и той продължава да търпи неимуществени вреди психически и физически тормоз в резултат на неосигуряването на нормални битови и хигиенни условия – недостатъчна жилищна площ и недостатъчно и неефективно обезпаразитяване, изразяващо се в наличие на дървеници. Твърди, че след влизане на присъдата му в сила със Заповед № 534/19.09.2018г. на Началника на Затвора Белене е бил разпределен в първа група и заедно с още шест л.св. е бил настанен в спално помещение № 505, където не е разполагал с достатъчна жилищна площ съобразно разписаната минимална жилищна площ от 4 кв.м. съгласно чл. 43 ал.4 ЗИНЗС. Счита отношението на администрацията за дискриминационно, при положение, че в другите помещения на етажа са спазени законовите изисквания, като например в 513 помещение в продължение на месеци са настанени само четирима души. В резултат на пренаселеността търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, стрес, безпокойство, психически и физически тормоз, поради невъзможността да има нормална жизнена среда и спокойно биологично съществуване, като твърди и че пренаселеността е способствала за обостряне на хроничното му заболяване – бронхиална астма. На следващо място търпи неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически дискомфорт, безсъние, изтезание и мъчение, вследствие бездействието на администрацията да осигури нормални хигиенно-битови условия в мястото за настаняване, свързани с недостатъчна и неефективна дезинсекция, в резултат на което ежедневно е подложен на физически и психически тормоз, вследствие на постоянно лазене и ухапване от дървеници. Всяка вечер бил жестоко и болезнено нахапан до кръв, което е видно от петната кръв по чаршафите му, което водело до безпокойство и невъзможност за спокоен нощен сън, както и до потенциална възможност за предаване на заразни болести. На 11.03.2019г. била извършена планирана дезинсекция против хлебарки и дървеници от специализирана фирма, но без резултат и положението е нетърпимо от месеци. Въпреки подаваните ежедневни сигнали до ИСДВР г-жа В. и г-н Д., затворническата администрация проявява бездействие и не полага достатъчно усилия за ефективно справяне с проблема и поддържане на санитарно-хигиенни условия, като допуска наличието на дървеници в помещенията. Счита, че с тези действия и бездействия на затворническата администрация е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, което е довело до перманентен физически и психически тормоз. Преживяното страдание надхвърля по интензитет неизбежното ниво на строгост, присъщо на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт У. изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита оплакването за недостатъчна жилищна площ за неоснователно, тъй като в исковия период ищеца не е бил настаняван в помещения със сериозно ограничена жилищна площ. В спално помещение № 505, което е с обща площ 24,2 кв.м. броя на настанените лица е варирал, като максималния брой настанени лица, заедно с ищеца е бил общо 6 души. А към 10.10.2018г. е бил настанен в 507 спално помещение, което е с квадратура 23,4 кв.м. с още четири лица и от списъка преди преместването му се установява, че в 505 помещение тогава са били настанени общо 5 лица. Неоснователни счита и твърденията за недостатъчна и неефективна дезинсекция. Прилага 9 бр. протоколи за извършено планово и извънредно третиране за исковия период в изпълнение на сключени договори със специализирана фирма, които прилага, както и заповед № 799/03.08.2018г. на Началника на Затвора Белене, регламентираща реда за освобождаване на спалните помещения по време на третирането им. Администрацията е предприела необходимите действия за справяне с проблема, чрез сключването на едногодишни договори със специализирана фирма и регулярното третиране на помещенията, реагирала е на постъпили оплаквания чрез извънредно третиране, което се подкрепя и от всички свидетелски показания, затова не е налице твърдяното бездействие. Моли за отхвърляне на иска изцяло като недоказан.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че искът е недоказан, поради липса на пряка причинна връзка между твърдяното бездействие на затворническата администрация и вредите и предлага да се отхвърли.

Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.

Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за неимуществени вреди срещу ГДИН – София произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене за посочения период 19.09.2018г.

– от настаняването на ищеца в първа група в 505 спално помещение до 15.09.2019г. /датата на преместването му в Затвора Враца/, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието – недостатъчна жилищна площ и недостатъчна и неефективна дезинсекция, които се считат за жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във втората алинея е неизчерпателно.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са затворите. Те са териториални служби на ГДИН. Затова исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е предявена срещу надлежния ответник.

Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМА за разглеждане за периода от 19.09.2018г. до 11.06.2019г. – датата на завеждане на исковата молба.

Разгледана по същество исковата молба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За периода след датата на завеждане на исковата молба

- от 11.06.2019г. до 15.09.2019г., когато ищецът е бил преведен в Затвора Враца, искът следва да се остави без разглеждане като недопустим. Съгласно чл.

125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда и след завеждането му е недопустимо изменение извън случаите на чл. 214 ГПК, в която хипотеза посочването на период на претенцията след завеждане на исковата молба, не попада.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието се счита за жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във втората алинея е неизчерпателно. В изричното изброяване се включва липсата на достатъчно жилищна площ. Тук се причисляват и лошите санитарно-хигиенни условия.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Ищецът Н.Р.Л. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене като считано от 19.09.2018г., след получаване на влязлата в сила присъда и съгласно Заповед № 539/19.09.2018г. е настанен в първа група, видно от приложените от Затвора Белене справки и цитираната заповед.

Исковата молба е заведена на 11.06.2019г. Впоследствие със Заповед № Л-4024/04.09.2019г. на ГДИН ищецът е преместен в Затвора Враца за включване в образователен процес, където е постъпил на 15.09.2019г.

Според Справка Рег. № 113-5913/10.08.2020г. на ИСДВР

Наталия Иванова при Затвора Белене за периода 19.09.2018г. – 10.07.2019г. ищецът е бил настанен в 505 спално помещение на първа група, където броят на настанените е варирал между 5-6 л.св., в зависимост от броя на настанените в групата лица. Помещението е с обща площ включваща и санитарния възел от 24.2 кв.м. За част от месец октомври 2018г. поради ремонт на помещенията е бил настанен в 507 спално помещение с още четирима л.св., което е с обща площ включваща санитарния възел от 23,4 кв.м. Останалите спални помещения, посочени в исковата молба са с подобна площ от 24,2 кв.м. до 25,2 кв.м., като спално помещение 513 е с най-малка обща площ – 22,8 кв.м. и затова настанените в него варират от 4 до 5 лица. От приложените списъци на настанените лица е видно, че броят на настанените л.св. във всички седем помещения е варирал от 4 до 6 настанени лица. В помещение 505, в което е бил настанен ищецът през голямата част от периода са били настанени общо 5-6 лица, като броят им е варирал. Видно и от показанията на св. Т.Т. в помещение 505, в което е обособен и санитарен възел, са били настанени максимум шест души, заедно с ищеца. Помещенията са били основно ремонтирани през м. май 2017г. със смяна на дограмата с нова PVC дограма, полагане на бетон за настилка, циментова замазка, фаянс, основен ремонт на общите баня и тоалетна и на спалните помещения видно от приложената докладна записка Рег. № ИЗ-5846/06.08.2020г. от Началник сектор ФЛКР Моника Събинова.