Определение № 1096 от 08.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. Благоевград, 07.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500937 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от управителя Д. М. М.. Жалбата е подадена срещу Определение № 1314 от 04.07.2024 г. по гр. д. № 2863/2023 г. на Районен съд Благоевград, с което е оставена без уважение подадена от жалбоподателя молба да се измени Решение № 365 от 16.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1183,68 лв. с ДДС по установителен иск, предявен срещу "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, 800 лв. с ДДС по установителен иск срещу "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, както и 800 лв. с ДДС по осъдителен иск срещу "АЙ ТРЪСТ" ЕООД.

Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че по делото са били разгледани два установителни иска и един осъдителен, както и че съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът е задължен да определи минимално възнаграждение за всеки иск. Счита, че според чл.2, ал.5 от наредбата възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Позовава се на съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 50 от 17.01.2023 г. по ч.гр.д. № 4735/2022 г., III г.о., определение № 50469 от 11.11.2022 г. по ч.т.д.

№ 2316/2021 г., II т.о., определение № 50490 от 12.12.2022 г. по ч.т.д. № 2507/2021 г., II т.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д. № 2347/2021 г., II т.о., определение № 50011 от 23.02.2023 г. по ч.т.д. № 2121/2021 г., II т.о. и определение № 201 от 14.02.2023 г. по ч.гр.д. № 4251/2022 г., II г.о. Посочва, че ищецът изплаща потребителски кредит в „Банка ДСК“ ЕАД, че е задлъжнял 1 към фирми за бързи кредити и е с висящи дела пред РС Благоевград.

Поддържа, че след приспадане на вноските от получавания от него доход се вижда, че той има качеството материално затруднено лице. Това обстоятелство се установявало и от документи, представени към искането по чл. 248 ГПК. Поддържа, че не е налице твърдяната от съда преклузия, тъй като тя касаела доказателствата по същество на делото. Моли да се отмени обжалваното определение и да се уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, /ответник в исковото производство/ чрез юрисконсулт С. С. депозира отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че ищцата не е представила доказателства за твърдението си, че е материално затруднено лице и че не е оспорила своевременно справките, предоставени от другия ответник, поради което е преклудирано правото й да предоставя доказателства. Ако съдът приеме, че се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, счита, че производството не се отличава с правна и фактическа сложност, както и че следва да бъде определен хонорар под минималния размер съгласно наредбата. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Поддържа, че не следва да се прилага чл. 2, ал. 5 от наредбата, вкл. с аргументи, че това би довело до нарушаване на критериите в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението, като се има предвид, че исковете произтичат от едно и също материално правоотношение, от един и същ юридически факт договор за потребителски кредит, като осъдителната претенция е следствие от клаузата, чиято нищожност се претендира с първия иск. Позовава се на определение № 538 от 17.05.2024 г. по в.гр.д. № 238/2024 г. на ОС Благоевград.

Ответникът по частната жалба "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, /ответник в исковото производство/ чрез юрисконсулт Елена Веселинова депозира отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който намира жалбата неоснователна и изразява становище за правилност на обжалваното определение. Счита, че в производството се е доказало, че ищецът получава доходи в достатъчен размер, за да заплати адвокатско възнаграждение за делото. Поддържа, че той не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че е материално затруднен и че не е оспорил своевременно представените справки. Счита, че е настъпила преклузия за правото на ищеца да представя доказателства в този смисъл, поради което моли съдът да приеме за недоказани тези негови твърдения и да не разглежда представените към молбата доказателства за кредитна задлъжнялост. Навежда, че доказателствата не установяват предпоставките по чл. 38 ЗАдв. Поддържа, че фактът, че ищецът е изтеглил кредити, които не може да покрива със своите доходи, не е обективно обстоятелство, стоящо извън неговата воля. Изразява становище, че ако едно лице, което към датата на входиране на исковата молба е получавало значителни по размер доходи, се приеме за материално затруднено, защото има да заплаща кредити, които само е договорило по размер и срок, означава да му се позволи да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Ако съдът приеме, че се дължи адвокатско възнаграждение, счита, че производството не се отличава с правна и 2 фактическа сложност, както и че следва да се определи адв. хонорар под минималния размер. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Навежда аргументи, че не следва да се присъжда възнаграждение за всеки иск поотделно, а едно върху защитавания интерес.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по искова молба, подадена от Н. И. Б., ЕГН **********, чрез еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М., с която са предявени искове срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

Срещу „Кредисимо“ ЕАД са предявени два обективно евентуално съединени иска с правна квалификация по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.23 вр. чл.22 ЗПК. Предявен е установителен иск да се установи в отношенията между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, че е нищожен сключеният между тях договор за потребителски кредит № 2520222/13.02.2022 г. В условията на евентуалност /ако договорът бъде приет за валиден/, е предявен иск да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от този договор, с която ищецът се е задължил да сключи договор за поръчителство.

Срещу „Ай Тръст“ ЕООД е предявен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД за признаване за установено в отношенията му с ищеца, че е нищожен сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство, сключен по повод договор за потребителски кредит № 2520222/13.02.2022 г. Срещу „Ай Тръст“ ЕООД е предявен и частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 50 лв. /част от общо вземане за 3666,84 лв./.

В отговора на исковата молба, подаден от „Кредисимо“ ЕАД, е поискано да се отхвърли претенцията за разноски на ищеца, като е оспорено, че той е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., както и приложението на чл.38, ал.2 ЗАдв. Същото е направил и ответника „Ай Тръст“ ЕООД в подадения от него отговор на исковата молба.

С определение № 488 от 08.03.2024 г. на осн. чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146 ГПК съдът е съобщил на страните своя проект за доклад по делото. В него е указал на ищеца, че следва да ангажира доказателства във връзка с оспорването на адвокатското възнаграждение, претендирано на осн. чл. 38 ЗАдв. (л.39 от гр. д.

№ 2863/2023 г. на РС Благоевград). Ответниците са оспорили твърдението, че ищецът е материално затруднен и с молби от 09.04.2024 г. и 11.04.2024 г. (л.7577). Към втората молба е приложена справка относно осигурителния доход на ищеца. Ищецът е подал молба с вх. № 8769/15.04.2024 г., към която е приложен договор за правна защита и съдействие, според който правната помощ по него се предоставя на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. (л.83). В съдебно заседание на 17.04.2024 г. е обявен за окончателен проекта за доклад и е приета справката за осигурителния доход на ищеца, представена от „Кредисимо“ ЕАД, поради което съдът е преценил, че не 3 следва да бъдат издавани исканите от ответниците съдебни удостоверения в тази насока.

С решение № 365 от 16.05.2024 г. по гр. д. № 2863/2023 г. на РС Благоевград: е прогласен за нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.23 във вр. с чл.22 от ЗПК поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит № 2520222/13.02.2022г., сключен между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД; е прогласен за нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД поради противоречие на добрите нрави и липса на основание Договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2022 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД; на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 50 лв., предявена като частичен иск от общо 3666,84 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2022 г. По отношение на разноските районният съд е приел, че предвид изхода на делото на осн. чл.78, ал.1 ГПК разноски се дължат само на ищеца.

Посочил е, че той е направил искане за присъждането им и искане на осн. чл.38, ал.1, т.2, вр. чл.36, ал.2 ЗАдв. на адв. Д. М. да се присъди възнаграждение за осъществената правна услуга. Ищецът бил заплатил държавна такса в размер на 382,26 лв. и с решението си съдът е приел, че „Кредисимо“ ЕАД следва да му заплати сумата от 185,59 лв., представляваща държавната такса внесена по иска срещу този ответник, а ответника „Ай Тръст“ ЕООД – сумата от 196,67 лв.

По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 от ЗАдв. съдът е посочил, че ищецът е представляван от адв. Д. М. въз основа на договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., т. е. на материално затруднено лице. Съдът е приел, че преценката за наличие на материална затрудненост следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, както и че при липса на спор между страните достатъчно доказателство за основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв. представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Посочил е, че противната страна в производството, която по чл.78 ГПК следва да заплати разноските, може да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставянето й не са налице. Посочил е, че ответниците са възразили и оспорват наличието на материална затрудненост на ищеца. Според районният съд от справка данни на осигурени лица-актуално състояние е видно, че за 2023 г. и 2024 г. ищецът има доход и че осигурителния му доход е в среден размер на близо 2000 лв.

Затова съдът е намерил оспорването за основателно и че ищецът не може да се определи като материално затруднено лице, на което да е било налице основание да се окаже безплатна правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Посочил е и че ищецът е заплатил дължимата държавна такса по делото. По тези причини съдът преценил, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение на адв. Д. М. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.