Решение № 856 от 22.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. *** , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20201000503838 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 8610/16.12.2019 г. по гр.д. № 15935/2017 г. на СГС, І-17 състав е осъдена на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, Ж. Л. К. да заплати на Д. Ю. П. сумата от 16 707.90 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 17 292 лева; сумата от 432.09 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до 500 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 753.67 лева разноски за производството.

ОСЪДЕН е на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, В. Л. К. да заплати на Д. Ю. П. сумата от 16 707.90 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 17 292 лева; сумата от 432.09 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 500 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 753.67 лева разноски за производството.

ОСЪДЕНА е на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, С. В. И., да заплати на Д.

Ю. П. сумата от 11 138.60 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 25 937.50 1 лева; сумата от 288.06 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 750 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 502.44 лева разноски за производството.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, М. Л. К. да заплати на Д. Ю. П. сумата от 11 138.60 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 25 937.50 лева; сумата от 288.06 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 750 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 502.44 лева разноски за производството.

ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, И. Х. К. да заплати на Д. Ю. П. сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 4 323.25 лева; сумата от 72.02 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.61 лева разноски за производството.

ОСЪДЕН е, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, А. Д. К. да заплати на Д. Ю. П. сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 4 323.25 лева; сумата от 72.02 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.61 лева разноски за производството.

ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, Е. Д. Г. да заплати на Д. Ю. П., сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 4 323.25 лева; сумата от 72.01 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.62 лева разноски за производството.

ОСЪДЕНА Е, на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 74, ал. 1 от ЗС, А. Д. К. да заплати на Д. Ю. П., сумата от 2 784.65 лева, представляваща необходими разноски и подобрения в имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ***, бул. „***“ № **, бл. „*“, ет. * с площ от 73 кв.м., ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 4 323.25 лева; сумата от 72.01 лева данъци и ТБО за имота, ведно със законната лихва от 07.12.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до 125 лева; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 125.62 лева разноски за производството.

След постановяване на решението, на 29.12.2019 г. е починал ответникът В. Л.

К.. С определение от 05.10.2020 г. на негово място в процеса, на основание чл. 227 ГПК, е конституирана Ж. Л. К. след представени по делото доказателства за отказ от наследство на неговите низходящи, както и при доказателства, че възходящите му са 2 починали. Това определение, ведно с препис от решението са връчени на Ж.К. на 16.10.2020 г., но в законоустановения двуседмичен срок същата не е депозирала въззивна жалба срещу решението в качеството си на правоприемник на В. К., нито е заявила, че поддържа вече депозираната въззивна жалба и от името на В. К..

Ищецът Д. Ю. П. е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Поддържа, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. Неоснователно било пренебрегнато заключението, прието в производството по чл. 207 ГПК, което не е оспорвано от ответниците. Съдът недопустимо се произнесъл без възражение от ответниците на основание чл. 74 ЗС. Поддържа, че задължително необходими за осигуряване годността на жилището са претенциите по т.т. 1, 2, 3, от 5 до 21, от 23 до26, от 29 до 37, от 40 до 42, 45, от 48 до 51, 53, и от 59 до 62. Съдът нямал основание да изключи изцяло исковете по позиции 22, 27, 39, 44, 47, 52, 57, 58, тъй като всяко от тях касаело задължително за обитаемостта на жилището условие. Дори да били луксозни работи, следвало да се намали тяхната стойност, а не да се изключат изцяло. Доколкото обаче ответниците не били индивидуализирали възраженията си по чл. 74 ЗС, съдът нямал основание да се произнася по намаляване на претендираните стойности Съдът не указал в доклада кой носи тежестта да докаже размера на по-малките стойности според критериите на чл. 74 ЗС, а в нарушение на процесуалните правила сам определил тези стойности по реда на чл. 162 ГПК. Липсвали мотиви и основание за частично уважаване на иска за платени данъци и ТБО. Жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да му бъдат присъдени претендираните суми изцяло.

Отговор на въззивната жалба на ищеца са депозирали ответниците Ж.К., С.И., И.К., А.К., Е.Г., А.К. и М.К. чрез адв. С.Г., в който излагат доводи за неоснователност на жалбата. Сочат, че в изслушаната по реда на чл. 207 ГПК СТЕ вещото лице е посочила, че е извършен луксозен ремонт и голяма част от вложените материали са много луксозни и техните цени са 3-4 пъти по-високи. Сочат, че са се позовали на нормата на чл. 74 ЗС. Поддържат, че ищецът не доказал стойността и видовете скрити работи. Ремонтните работи, посочени в експертизата на инж. Ц. не били нито необходими подобрения, нито полезни разноски и ако въобще се присъждала стойността им следвало да се има предвид, че същите са луксозно изпълнени. Сочи, че СГС не изключил изцяло претенциите по т. 22, 27, 39, 47, 52, 57 и 58. Намира, че претенциите за платени данъци и ТБО са недоказани и неоснователни. Молят въззивната жалба на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна.

Посочените ответници също са депозирали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което са присъдени 22 602 лева за извършени необходими разноски и 44 229 лева за полезни разноски (подобрения) Поддържат още, че дяловете на наследниците били неправилно определени, което водело до грешно определяне на отговорността им. Поддържат, че ищецът получил владението върху процесния имот въз основа на относително недействителен спрямо наследниците договор и правилно съдът го признал за недобросъвестен владелец, който има право на по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която е увеличена стойността на имота вследствие подобренията. Поддържат още, че размерът на ремонтните работи останал недоказан. Направен бил луксозен ремонт, който не води до запазване на вещта или до увеличаване на стойността му, а задоволявали субективни виждания на собственика. Ищецът продължил да извършва ремонт и след като срещу него бил заведен иск по чл. 108 ЗС, поради което той злоупотребявал с право и не следвало нищо да му бъде присъдено. Не била установена и необходимост от ремонта. Поддържат, че ищецът не доказал стойността и видовете скрити работи.

3

Ремонтните работи, посочени в експертизата на инж. Ц. не били нито необходими подобрения, нито полезни разноски и ако въобще се присъждала стойността им следвало да се има предвид, че същите са луксозно изпълнени. Присъдените от СГС суми, дори да включвали необходими и полезни ремонтни дейности, били с материали с изключително завишени стойности, които не покачват цялостната цена на апартамента. Жалбоподателите поддържат, че направеното на 20.12.2017 г. уточнение от ищеца относно дяловете на ответниците в наследството не било правилно, а така също СГС ги определил грешно в решението си. Поддържат, че Ж. К. има дял 1/8, В.

К. – 1/8, С.И. – ¼, М.К. – ¼, И.К. – 1/16, А.К. – 1/16, Е.Г. – 1/16 и А.К. – 1/16. Молят първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове изцяло отхвърлени.

Ищецът Д.П. е депозирал отговор на въззивната жалба на ответниците, в която излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че въпреки приетото от съда, че той е недобросъвестен владелец, той третирал добросъвестно имота като свой. Не можело да бъде отречено правото му да получи необходимите разноски и подобренията. Неоснователно се твърдяло от ответниците, че не са доказани естеството, вида и момента на извършване на обсъжданите дейности. Липсата на платежни документи не можела да отрече основателността на исковете. Луксозните подобрения били извършени с признанието и без противопоставянето на ответниците, а и възражението за луксозни разноски било неотносимо, тъй като СГС отказал да присъди такива, а приел средни пазарни цени. Ответниците некоректно обсъждали свидетелските показания. Доводите на ответниците за липса на доказване на извършени работи говорели за липса на познаване технологичния процес на строителството, а и извършването им се установявало от свидетелските показания.

Моли въззивната жалба на ответниците да бъде оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).