Решение № 509 от 10.06.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5563/2020
- Вид
- Решение № 509
- Подписан
- 10.06.2021
- В сила
- 06.01.2022
- Състав
- НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 509 гр. Бургас , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20202120105563 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Н. Н. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Б. *****, дължи на ищеца сумата от сумата от 5464,17 лева главница за периода 20.01.2019 г. – 20.12.2021 г., представляваща задължение по договор за потребителски кредит № *** от 29.12.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и длъжника, сумата от 1116,87 лева договорна лихва за периода 20.01.2019 г. – 10.01.2020 г., сумата от 486,06 лева обезщетение за забава, начислено за периода 21.01.2019 г. – 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1778/2020 г. на БРС. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е надлежно обявена преди подаване на заявлението предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, предявява осъдителни искове за същите суми.
Твърди се, че между Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е сключен договор за заем, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер на 8000 лева, която длъжникът се е задължил да върне ведно с договорна лихва и застрахователна премия на 60 броя равни месечни погасителни вноски до 20.12.2021 г.
Предвид неплащане на дължими месечни вноски в срок, цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо, за което длъжникът е уведомен на 10.01.2020 г.
1
На 05.07.2019 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като вземането срещу длъжника по посочения по-горе договор за кредит е прехвърлено изцяло, за което длъжникът е уведомен. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Ответната страна чрез процесуален представител е изразила становище за недопустимост на предявените в условията на евентуалност искове. Оспорила е установителните претенции. Посочено е, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, нарушено е изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК, тъй като е използван шрифт, по-малък от 12. Посочено е още, че ГПР, разписан в договора, е неверен, тъй като реално е приложен по-висок процент – в него не са включени застрахователна премия и такса ангажимент. Не е посочена методиката за формиране на ГПР. Нарушени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Поради това договорът за заем е недействителен и ответникът дължи само чистата стойност на кредита, като всички негови плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата. Изложени са доводи за недължимост на претендираната мораторна лихва.
Моли се съда да отхвърли исковете за заплащане на договорна и мораторна лихва и частично за главница. Претендира разноски в настоящото и заповедното производство.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит *** от 29.12.2016 г., сключен между Н.Р. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 8000 лева, от която е приспадната такса ангажимент от 160 лева и е останала сума за получаване 7840 лева, която е преведена по сметка на кредитополучателя на 29.12.2016 г., видно от приложеното платежно нареждане. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 14,15 %, а годишният процент на разходите – 16,17 %.
Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 60 месечни погасителни вноски от по 216,14 лева. Падежът на първата вноска е на 20.01.2017 г., а на последната такава – 20.12.2021 г. Предвидено е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия 1800 лева.
Представен е и сключеният между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД рамков договор за цесия от 27.07.2017 г., като съгласно приложение № 1/05.07.2019 г. към него са прехвърлени и вземанията към Р. в размер на общо 6742,57 лева. Цедентът е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ 2
ЕАД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото. Уведомление до длъжника за цесията е приложено по делото, но видно от представената товарителница, същото не е получено от ответника.
Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че с платежно нареждане от 29.12.2016 г. от кредитора е преведена по банков път сумата 7840 лева по сметка с титуляр Н.Р.. Вещото лице е посочило, че по погасителен план размерът на дължимите суми по застрахователна премия възлиза на 930 лева, размерът на възнаградителната лихва към датата на падежа на последната вноска е 1116,84 лева, размерът на дължимата главница към крайния падеж е 5434,17 лева. Към датата на подаване на заявлението размерът на дължимите суми по застрахователната премия е 300 лева, на възнаградителната лихва – 566,10 лева, на главницата – 1703,72 лева.
При положение че договорът за застраховка е прекратен поради настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, считано от 21.01.2019 г., размерът на дължимата сума по него е 30 лева. За периода 20.02.2020 г. – 21.12.2021 размерът на дължимата възнаградителна лихва е 550,74 лева, а на главницата – 3730,45 лева. Вещото лице е изчислило и размера на обезщетението за забава върху главницата.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия и обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.
Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при 3 самото му сключване.
Възражението на процесуалния представител на ответника, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като същият е със шрифт 10, което противоречи на чл. 10, ал. 1 ЗПК, е неоснователно. Съдът намира, че договорът е сключен в предвидената за това форма, има всички изискуеми реквизити, към него е подписан погасителен план, в който са описани по пера и стойност размерите на дължимите ежемесечни вноски. Видно от представения оригинал на договор и общи условия към него същите действително са разпечани на шрифт 10 или 11, т. е. по-малък от 12, като за извършването на това визуално сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. В посочената разпоредба от ЗПК ясно е формулирано основанието за недействителност на договора – шрифтът на договора следва да е не по-малък от 12. Това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора, отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор, ведно с погасителен план и общи условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че нарушението не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.
Наведени са доводи, че договорът е недействителен, тъй като ГПР, разписан в договора, е неверен, тъй като реално е приложен по-висок процент – в него не са включени застрахователна премия и такса ангажимент. Съдът намира възраженията за основателни. По делото е представен погасителен план, който е предоставен и на кредитополучателя, но в него не е упоменато какво се включва в месечната вноска от 216,14 лева – какъв е размерът на дължимите лихва, главници, такси, вноска за застрахователна премия. Посочено е какъв е размерът на оставащата главница след заплащане на вноската, поради което, за да разбере какво погасява, потребителят трябва да направи изчисление – т. е. за него остава неясно за погасяване на кои вземания са отнесени направените плащания.
Следователно не е изпълнено изискването на закона на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за компонентите, от които се състои задължението му, както и за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да направи избор дали да го сключи. Тази неяснота в посочването на компонентите на погасителните вноски води след себе си и неяснота как е формиран размерът на годишния процент на разходите.
Същият следва да включва съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички такси на кредитодателя по отпускане и управление на кредита, дължими такси за застраховка, както и възнаградителната лихва, като се изчислява по формула, посочена в приложение № 1, към което препраща чл. 19, ал. 2 ЗПК. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, като в случая са посочени единствено застрахователната премия, годишният лихвен процент за дължимата възнаградителната 4 лихва, но не са представени доказателства за уговорени между страните напр. годишни такси, такса за кандидатстване, такса за управление на кредита и др. За съда остава неясно как е формиран размерът на посочения ГПР, формиращ стойността на дължимата от ответника сума – от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и какви са компонентите на посочения ГПР. Поради това настоящият съдебен състав счита, че посочването единствено на крайния размер на ГПР, без да са представени доказателства за това по какъв начин е формиран или от какви компоненти се състои, както и че кредитополучателят е информиран за дължимостта на същите, на практика обуславя невъзможност да се провери правилното му изчисление от потребителя и съда.
Ето защо съдът намира, че договорът не отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10, 11 и 12 ЗПК, според които планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което е основание за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. В разпоредбата на чл. 23 ЗПК е предвидено, че „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“.
Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19f9ebbe-f022-4b73-9c08-2dd18c93ecfa