Решение № 3973 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11861/2022
- Вид
- Решение № 3973
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 28.10.2023
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за движението по пътищата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.351, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3973 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330111861 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ.
В исковата молба от „ЗАД Армеец“ АД против Община Пловдив се твърди, че на 28.04.2021г. дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 9630 по описа на ПРС за 2022г., като във връзка с подадено от длъжника възражение и дадени указания, се предявявали настоящите искове. Твърди се, че с комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на МПС № *** от 07.09.2016г. дружеството сключило договор за лек автомобил марка „***“, ***, с рег.№ ***, собственост на К. Ж. З., със срок на действие от 07.09.2016г. до 06.09.2017г. На ***г. около *** ч. в ***, на моста на ***, на 5 метра преди ръкава за ***, преди кръстовището с *** настъпило ПТП, като МПС попаднало в необозначено и несигнализирано препятствие на платното – дупка, с остри ръбове. ПТП било документирано с протокол № ***/***г., подписано от водача и органите на МВР. Като последици от ПТП били реализирани материални щети – срязани предна и задна десни гуми и изкривени джанти. На 04.09.2017г. при дружеството било подадено уведомление за щета, с искане за обезщетяване на нанесените щети на превозното средство. Съдържа се позоваване в исковата молба на ЗОС и ЗМСМА, като се сочи, че стопанин на процесния пътен участък е Община Пловдив.
Ответникът, с неосъществяване на действия по отстраняване на препятствия, нарушил задължението си за осигуряване на условия за безопасно бързо и сигурно придвижване.
Позовава се ищецът на чл.49 ЗЗД. Вложените части, боя и други материали, както и калкулирания от автосервиза труд били изчислени по експертна оценка в размер на 561.09 1 лв. Твърди се, че ищцовото дружество заплатило обезщетението в посочения размер и 10 лв. ликвидационни разноски, като с плащане на дължимите суми било изпълнило задължението си в качеството му на зстраховател по посочените застраховки и встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на вредата. Посочено е, че дружеството изпратило писмо до Община Пловдив, получено на дата 03.11.2017г. с искане за доброволно заплащане на дължимите суми, но плащане не последвало. Поради това е направено искане за осъждане на Община Пловдив да заплати на ищцовото дружество сумата от 571.09 лв. главница – дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно с мораторна лихва за забава за периода от 28.06.2019г. до 28.06.2022г. в размер от 174.04 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството до изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от Община Пловдив, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Счита, че липсва валидно възникнало и действащо застрахователно обезщетение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Не били представени оригинал от застрахователна полица и подписани от застрахованото лице Общи условия. Не били представени доказателства за реално изплатена от застрахованото лице застрахователна премия, а съгласно чл.351, ал.3 КЗ договорът влизал в сила от заплащане на дължимата премия. Ищецът не сочил точно място на настъпване на ПТП. Оспорва се Община Пловдив да има вина за настъпването на ПТП. В представения протокол за ПТП било посочено различно място за настъпване на събитието, както и различни характеристика на препятствието от това, което посочвало застрахованото лице в уведомлението за щетата. Оспорва се описаният механизъм на ПТП и причинноследствената връзка с твърдените увреди. Липсвали данни за поведението на водача, скоростта, с която се движил, поради което от ответника се прави възражение за съпричиняване поради несъобразяване от водача на изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.22 от Закона за движение по пътищата. Липсвали доказателства за изплатено застрахователно обезщетение. Нямало основание да се плаща обезщетение за джантите на МПС, поради което и Община Пловдив не следвало да отговаря за това. Представената покана за плащане касаела друго ПТП, а не процесното. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица № *** от 07.09.2016г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ със застраховател ищцовото дружество и застрахован К.
Ж. З., л.а. „***“, ***, с ДК № ***, с период на валидност от 07.09.2016г. до 06.09.2017г.
Представен е Протокол за ПТП № *** от ***г., уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от Ж. К. З. до ищцовото дружество от дата 04.09.2017г., декларация на водач на застраховано МПС от същата дата, заявление за външен оглед, справка от експерт „Ликвидационен център“. Изготвен е опис на щетите по претенция № *** от 07.09.2017г., опис – заключение по щета, както и калкулация – ремонт от 2
07.09.2017г., според която стойността на ремонта на увреденото МПС възлиза на сумата от 561.09 лв. След изготвяне на доклад по цитираната щета на дата 18.09.2017г., сумата от 561.09 лв. е изплатена с преводно нареждане от 27.09.2017г. на К. Ж. З.. С регресна покана, изх.№ *** от 28.10.2017г. до Община Пловдив е отправена покана за възстановяване на сумата от 571.09 лв., включваща изплатеното обезщетение и направените ликвидационни разноски по щетата, по сметката на ЗАД „Армеец“. Представено е и известие за доставянето й. Приложени са Общи условия за застраховка на моторни превозни средства Каско.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.Ж. З., който разяснява, че автомобилът му бил *** ***, имал една или две спукани гуми, застрахован бил в „Армеец“. К. Ж. З. бил син на свидетеля. Имали поне 3-4 случая на спукани гуми.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което на дата ***г. около *** ч. л.а. „*** ***“ с рег.№ ***, управляван от водача Ж. К. З., при движение по моста на „***“, на около 5 метра от ръкава на „***“, преди кръстовището с *** в *** попада с десните колела в необозначена и необезопасена негативна неравност /дупка/ на платното за движение с размери 110/60/18 см, следствие на което е настъпил удар с увреди по предна и задна дясна гуми в степен за подмяна и предна дясна джанта в степен за ремонт и боя. При осъществяване на механизма на ПТП увреда на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, е технически възможна. Има причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените от ищеца автомобилни части. Общата среднопазарна стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с ПТП, възлиза на 658.74 лв. с ДДС. От направеното проучване се установява според вещото лице, че стойността на ликвидационните разноски към втората половина на 2017г. варират от 10 лв. до 30 лв. на щета.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото се установява от представените писмени доказателства, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № *** от 07.09.2016г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ със застраховател ищцовото дружество и застрахован К.
Ж. З. за л.а. „***“, ***, с ДК № ***, с период на валидност от 07.09.2016г. до 06.09.2017г.
При застрахователното дружество е образувана щета № *** по заявление на Ж. К. З., в която са описани увредените части на лекия автомобил, като е изготвена експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата от 561.09 лв. По делото е представено платежно нареждане от 27.09.2017г., видно от което ищцовото застрахователно дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 561.09 лв. в полза на К. Ж. З., в качеството му на собственик на увредения автомобил. Следователно по безспорен начин се установява, че ищецът е заплатил определеното застрахователно обезщетение.
Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск. Във връзка с установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети писмени доказателства, изслушани са гласни доказателства, както и е изготвена и приета съдебна автотехническа експертиза. От 3 представения протокол за ПТП № *** от ***г., съставен от мл.инспектор при сектор ПП при ОД на МВР Пловдив е видно, че на ***г. е настъпило ПТП в ***, като участник № 2 – л.а. с рег.№ *** е попаднал в дупка на пътното платно с размери 110/60/18 см, която е необезопасена, при което са спукани двете десни гуми на превозното средство. В декларацията на водача на застрахованото МПС от дата 04.09.2017г. са посочени идентични на отразените в протокола за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие. Поради това от събрания по делото доказателствен материал се установява по безспорен начин настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба механизъм, а именно поради наличието на дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието. В тази насока е и заключението на изготвената съдебна автотехническа експертиза, според което МПС попада в необозначена и необезопасена негативна неравност /дупка/, следствие на което е настъпил удар с увреди по предна и задна дясна гуми в степен за подмяна и предна дясна джанта в степен за ремонт и боя. Налице е според вещото лице причинна връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на автомобилните части.
Вещото лице е установило, че общата среднопазарна стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с ПТП, възлиза на 658.74 лв. с ДДС. Съгласно чл.410 КЗ плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. От направеното от вещото лице проучване в застрахователните компании става ясно, че стойността на ликвидационните разноски към втората половина на 2017г. варират от 10 лв. до 30 лв., следователно предявеният иск за сумата от 571.09 лв., от които 561.09 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. ликвидационни разноски е основателен и следва да бъде уважен.
С отговора е наведено и възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача - участник в произшествието, но съдът намира същото за недоказано, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, съобразно доклада на съда, не ангажира доказателства. Не се установява водачът на МПС да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, нито да не е спазил действащите правила за движение, пътната обстановка и съществуващите условия.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Следователно, за поставяне на ответника в забава е необходима покана. В случая по делото се установява, че ищецът е поканил 4 ответника да изпълни задължението си с покана с изх. № *** от 28.10.2017г., получена от ответника. Съдът не споделя доводите на ответника, че поканата касае ПТП, различно от процесното. Действително в поканата е посочена дата на настъпване на ПТП 04.05.2017г., а процесното ПТП е настъпило на дата ***г., но няма съмнение, че поканата е отправено именно във връзка с това ПТП – посочено е, че участник в ПТП е л.а. *** *** с ДК № ***, както и че е документирано с протокол № ***. Претендираната с поканата сума по размер е идентична с претендираната и в настоящето производство. Поради това съдът намира, че ответникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на 174.04 лв., за периода от 28.06.2019г. до 28.06.2022г., изчислен от съда при условията на чл.162 ГПК чрез лихвен калкулатор, поради което акцесорният иск е основателен и следва да се уважи в посочения размер.