Решение № 261461 от 29.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 29.04.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение,

IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и втори февруари през 2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА мл.с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2870 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20005409 от 08.01.2021 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 15645/2020 г. е осъдил ЗК „Л.И.“ АД да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД на основание чл.411, изр.1, пр.2 КЗ сумата от 1 843,27 лв., представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на ограничителни системи на АМ Тракия от настъпило на 08.01.2016 г. около 18,20 ч. на АМ Тракия, на км 166+906 м. ПТП по вина на водач на л.а. марка „Мицубиши“, модел „Спейс Рънър“ с ДК № ********гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /10.04.2020 г./ до окончателното й погасяване, като е отхвърлил иска за сумата над 1 843,27 лв. до пълния предявен размер от 1 959,43 лв., и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 561,18 лв.-лихва за забава за периода 10.04.2017 г.-09.04.2020 г., като е отхвърлил иска за сумата над 561,18 лв. до пълния предявен размер от 597,13 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗАД

„ОЗК З.“ АД в частта, с която е отхвърлен иска по чл.411, ал.1 КЗ за разликата над 1 843,27 лв. до 1 959,43 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата над 561,18 лв. до 597,13 лв. с оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приспаднал от дължимото обезщетение остатъчната стойност на материалите при предаване на скрап и е приложил клаузата на чл.42, т.2 от Общите условия към договора за имуществено З., която е дерогирана, тъй като е в противоречие с чл.21, т.1 от договора за обществена поръчка с изх.№ Д-199/18.12.2015 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ и З. „О.“ АД.Твърди, че процесният случай попада в хипотезата на чл.40, ал.1, изр.2 от цитираните ОУ.Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.16, ал.2 ЗЗД и поддържа становище, че уговорките, включени в договора за обществена поръчка имат приоритет пред клаузите на ОУ, и че съдът не е съобразил, че в случая е налице обезщетяване по възстановителна стойност.Твърди, че първоинстанционният съд е направил погрешен извод, че посочената в решението стойност на запазени части не се явява вреда за застрахованото лице, тъй като се касае за пътни съоръжения, които не подлежат на ремонт и дори и да е налице някаква остатъчна стойност, тя не би могла да бъде използвана, ремонтирана или предадена за скрап.Твърди, че предаването на такъв вид увредено имущество не се извършва свободно, а подлежи на специален режим.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск за главница в размер на 1 959,43 лв., а за мораторна лихва-в размер на 597,13 лв.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- ЗК „Л.И.“

АД оспорва същата.Твърди, че договорът поражда действие само между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица-само в предвидените от закона случаи, поради което сключеният между въззивника и трето лице договор няма действие за него.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.213, ал.1