Решение № 117 от 07.08.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Г.О., 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ - 1.НАКАЗАТЕЛНО

НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200660 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Я. Н. В. с ЕГН ********** от г*** е останал недоволен и обжалва чрез своя защитник адв. Д. П. от ВТАК със съдебен адрес *** издаденото срещу него Наказателно постановление № 25-0268000899/15.10.2025 г. на И.Т.Н. – началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000,00 лв. (1533,88 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а на основание чл. 181, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева (51,13 евро) за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Счита същото за незаконосъобразно, поради съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон от страна на административнонаказващия орган. Твърди, че описаните в НП нарушения на Закона за движение по пътищата не са извършени и описаните обстоятелства на отговарят на обективната истина.

Деянието не е доказано и извършено виновно от обективна и субективна 1 страна. Не отговарят на обективната действителност описаните в обстоятелствената част на обжалваното НП нарушения. Освен това според него са допуснати съществени нарушения на адмннистративнопроизводственнте правила относно съставянето на АУАН.

Твърди също, че дори да има нарушение, то не е съставомерно по посочения текст, а евентуално са нарушени общите правила за движение по чл. 5, ал. 1, т.

1 от ЗДвП. От субективна страна не бил налице и умисъл за извършване насоченото нарушение. От обективна страна твърдяното умишлено превъртане и занасяне на колата не отговаряло на обективната действителност. Според жалбоподателя случаят е маловажен, поради което моли съда да приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира направените разноски производството.

В съдебно заседание жалбоподателят Я. В. се явява лично и със своя защитник адв. Д. П. от ВТАК, редовно упълномощена. От името на своя подзащитен адв. П. заяви, че поддържа жалбата само в частта относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. НЕ поддържа жалбата в частта относно нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Адв. П. заема становище, че са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, както и на материалния закон.

Според нея след като не се установява нарушение на място от полицейските служители, а се съставя АУАН впоследствие по показания на друг свидетел, следва да бъдат поставени подписите не само на един свидетел очевидец, какъвто е настоящият случай, а следва да се поставят подписите на двама свидетели както е по закон. От обективна страна защитникът счита, че не е доказано така твърдяното нарушение, тъй като никой от разпитаните свидетели не установява конкретно водача Я. В.. Дори не установяват конкретен автомобил. Излага доводи в тази насока и моли съда да счете обвинението в НП за недоказано, а самото наказателно постановление – за изготвено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и да го отмени изцяло. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.09.2025 г. е съставен АУАН серия GA № 3833052 против Я. Н. В., ЕГН **********, за това, че на 13.09.2025 г. около 23,00 часа в ***“ в посока пл. „***“ управлява собствения си лек автомобил „БМВ 330Д“ с рег. № *** като използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като чрез форсиране на двигателя на управляваното от него МПС, който предава мощността от въртящия момент на задните задвижващи колела и демонстративно занася МПС вляво и вдясно и създава реална опасност за останалите участници в движението. В акта е посочено, че същият е съставен на базата на преписка с рег. № 268Р-22017/16.09.2025 г. и по свидетелски показания на свидетеля А. П. Ц. – очевидец на нарушението.

Актът е предявен на водача Я. В. в момента на съставянето му и същият го е подписал без възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.

На 15.10.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от Л. А. Б. Акт за установяване на административно нарушение, Началник сектор в ОД на МВР – В.Т., РУ – Г.О. И.Т.Н. издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0268-000899, с което за нарушение на чл.

104Б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на В. са наложени наказания глоба в размер на 3000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева (51,13 евро).

Препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.10.2025 г. На 31.10.2025 г. Я. В. е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до Районен съд – Г.О..

В хода на съдебното следствие бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели Л. А. Б., А. П. Ц., А. Т. Т., И.В.Г., Х. Х. Х. и М. Й. М..

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи.

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва 3 наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата по пункт I от наказателното постановление е основателна.

Съдът не споделя възражението на защитата за нарушение на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Изключение от това правило е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН – когато нарушението е установено въз основа на официални документи или свидетели-очевидци липсват. По смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за валидността на акта е достатъчно той да бъде подписан от поне един свидетел. В настоящия случай свидетелят очевидец е вписан и е подписал акта, с което е формално изпълнено изискването за минимален брой свидетели.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица и в рамките на определената им компетентност (заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министър Бойко Рашков – л. 15). Наказателното постановление е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. По тази причина настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

Въпреки това настоящата съдебна инстанция споделя тезата на защитника, че не е доказано извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Това е така по следните съображения:

Отговорността на жалбоподателя в п у н к т I от наказателното постановление е ангажирана за административно нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В съответствие с това принципно положение наказващият орган е описал конкретното деяние на жалбоподателя, с което според обвинението е осъществен обсъжданият състав, като форсиране на двигателя на 4 управляваното от него МПС, който предава мощността от въртящия момент на задните задвижващи колела и демонстративно занася МПС вляво и вдясно, което действие според тезата на административнонаказателното обвинение е умишлено. Тоест, това е т. нар. „дрифт“.

От съществено значение в административнонаказателното произоводство е да се установи не само има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, но също и дали това деяние е извършено от лицето, посочено в АУАН и в НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за безспорно доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващият орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение, което е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай в хода на производството не бе безспорно доказан извършителя на нарушението в лицето на жалбоподателя Я. Н. В.. По делото бяха разпитани свидетели, които условно могат да се обособят в две групи. От една страна са свидетелите, присъствали в заведението в гр. Д. заедно със свидетеля по акта А. Ц.. От всички тях единствено А. Ц. посочи жалбоподателя Я. Н. В. като водач на автомобила. Но дори тя заяви пред настоящата съдебна инстанция: „Колата мина много бързо … отначало не можахме да установим самоличността на каращия … От децата разбрахме, че лицето, което управлява автомобила, е Я.“. Дори съдът да акредитира показанията на св. Ц., доколкото същата заяви, че не е губила автомобилът от поглед, то тя остава единствената, която твърди, че е разпознала шофьора.

Думите й остават неподкрепени от свидетелите, които са били с нея въпросната вечер. Нито св. И. Гутева, нито св. А. Т. са видели кой управлява автомобила. И двамата заявиха, че са видели колата, но не са видели кой шофира. Свидетелят Гутева дори заяви, че всъщност „Моите съиграчи … имаха предположение кой е. Познавайки колата, предположиха кой може да бъде“, което вече влиза в противоречие с твърдението на св. Ц., че не е губила МПС от поглед и на връщане е видяла кой стои зад волана.

Втората група свидетели са полицейските служители, озовали се на 5 подадения сигнал – свидетелите Х. Х. и М. М.. В своите показания те заявиха, че са били изпратени на сигнал за демонстративно опасно шофиране с автомобил марка „БМВ“. Но те и двамата са категорични, че не са установили такъв автомобил, въпреки че са направил обход на града.

Следва да се отбележи и фактът, че от показанията на св. Ц. и св. Т. се установи, че в гр. Д. има два автомобила „БМВ“ – единият е на жалбоподателя Я. В., а другият е на брат му. На лист 32 от материалите на делото е приложена справка за служебна промяна на регистрация на МПС. От същата е видно, че от 19.06.2024г. собственик на лек автомобил „БМВ 330 Д“, с цвят – син металик и с рег. № *** е Я. Н. В. с ЕГН: **********.

От събраните в хода на настоящото производство доказателства не можа да се установи категорично кой от двата автомобила всъщност са видели свидетелите. Полицейските служители са изпратени на сигнал за черно на цвят „БМВ“. Свидетелят Ц. вижда „тъмно БМВ“, което дрифтира.

Свидетелите Гутева и Т., които са били с нея говорят за синьо „БМВ“. Както бе посочено по-горе в справка за служебна промяна на регистрация на МПС е вписано, че л.а. собственост на жалбоподателя е с цвят „син металик“. Тоест, в случая е налице и съмнение относно средството, с което е извършено нарушението.

Впрочем регистрационният номер на процесния лек автомобил същото не е установен по никакъв начин - нито от свидетелите, нито от полицейските служители въпросната вечер. Той се извежда и в акта, и в НП единствено от приложената по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП (лист 18), в която жалбоподателят е посочил себе си като ползвател на този автомобил с този ДКН за съответната дата. Тази декларация обаче не е признание за извършено нарушение. В тази декларация жалбоподателят В. декларира, че на 13.09.2025г. в 23,00 ч., той е предоставил за ползване л.а. – марка „БМВ“, модел 330 дизел, с рег. № *** на себе си. Разпоредбата на 104б, т. 2 от ЗДвП визира т.н. „дрифт“ (използване на пътя за цели, различни от неговото предназначение). За разлика от нарушенията за скорост, тук законът изисква доказване на конкретно физическо действие и субективна страна (умисъл за поднасяне на автомобила). В разглеждания от нас случай „ползване“ не е равносилно на „управление“ на процесния лек амтомобил. Декларацията, че автомобилът е бил „ползван“ от собственика, е абстрактна, защото ползването 6 на една вещ не означава задължително нейното управление в движение.