Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262546 от 30.09.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 7552/2020
Вид
Решение № 262546
Подписан
30.09.2021
В сила
28.10.2021
Състав
ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронната търговия
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
  • чл. 293 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И Е

№………… гр.Варна, 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 14.09.2021 год. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря М. Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7552/2020год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „М.“ АД, ***4, представлявано от изпълнителния директор ****, действащо чрез пълномощника си - юрисконсулт М.К.К., против И.А.А., ЕГН:********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на И.А.А., че дължи на „М.“ АД сума в размер от 500 лева /петстотин лева/ - главница по Договор за потребителски кредит ****/03.09.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението - 16.01.2020г. до изплащането на вземането; сумата от 43.43 лева /четиридесет и три лева и 43 ст./ - договорна лихва за периода от 04.09.2018г. до 03.01.2019г.; сумата от 58.71 лева /петдесет и осем лева и 71 ст./ - законна лихва за периода от 04.10.2018г. до 16.01.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ЧГД №491/2020г., по описа на PC - гр.Варна, 12 състав.

В условия на евентуалност предявява против ответника иск с правно основание чл.55 ЗЗД, за осъждането на И.А.А., ЕГН:********** да заплати на „М.“ АД усвоената на 03.09.2018г. лично от него, на каса на „И." АД сума в размер на 500 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2018г. между „М.“ АД, в качеството на „Кредитор“, и И.А.А.,

ЕГН **********, в качеството на „Кредитополучател“, е сключен Договор за потребителски кредит ****/03.09.2018г., с който „М." АД предоставя потребителски кредит за текущо потребление в размер на 500.00 лева /петстотин лева/ със срок на издължаване 4 /четири/ месеца, като съгласно подписания погасителен план към Договора за потребителски кредит, срокът на договора за кредит е до 03.01.2019г. Твърди се, че страните са се съгласили кредитът да бъде изплатен с четири погасителни вноски с падеж на всяка - съгласно представения Погасителния план към него.

Твърди се, че всяка погасителна вноска по така отпуснатия потребителски кредит се формира от дължимата на падежната дата главница, договорна лихва и неустойка (в случай, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си съгласно чл. 10 във вр. с чл. 20 от договор за потребителски кредит).

Твърди се, че договорите за потребителски кредити, които финансовата институция отпуска, се сключват изцяло онлайн, чрез официалната интернет страница www.kinti.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/, като всеки договор се сключва във формата на електронен документ и правоотношенията се реализират при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Твърди се, че кредитополучателят И.А.А., ЕГН **********, е кандидатствал за кредит посредством интернет страницата www.kinti.bg, на която същият е създал свой потребителски профил. Кредиторът е изпратил електронно съобщение до кредитополучателя, чрез което, в изпълнение на чл.8 от ЗПФУР и чл.8 от Закона за електронната търговия, е запознал Кредитополучателя с условията по договора и е предоставил необходимата преддоговорна информация, под формата на Стандартен европейски формуляр, както и Общия условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „М.“ АД. След като искането е одобрено от Кредитора, последният изпраща електронно съобщение до кредитополучателя с Договор за потребителски кредит и всички приложения към него, съдържащи се в прикачен към съобщението файл. В съобщението му е указано да въведе номера на договора в потребителския си профил на посочената по-горе интернет страница, с което да потвърди, че се е запознал с него и изразява съгласието си за сключване на договора.

Съгласно чл.29 от Общите условия, страните са уговорили, че с натискане на бутона „Подпиши", Кредитополучателят подписва всички страници на Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и приложенията към Договора.

Последният се счита за сключен след получаването на изявлението на Кредитополучателя за сключване на договора /въвеждайки номера на договора в потребителския си профил на интернет страницата www.kinti.bg/ и потвърждение от страна на „М.“ АД, на основание чл.ЗЗ от Общите условия. Потвърждението на кредитодателя за успешно сключен договор прилагам към настоящата искова молба като доказателство под формата на имейл кореспонденция между страните.

Твърди се, че на

03.09.2018г.

Кредитодателят е извършил преводно нареждане на отпуснатата парична сума към „Ипей“ АД, като кредитополучателят е усвоил кредита на каса на „И.“ АД срещу документ за самоличност на 03.09.2018г. в 17:45ч.

Твърди се, че е налице неизпълнение по смисъла на Договор за потребителски кредит ****/03.09.2018г., изразяващо се в непогасяване на дължимите суми по кредита, съгласно уговорения в чл. 2 от Договора и погасителен план към него краен срок за погасяване на кредита - 03.01.2019г., с оглед на което задължението на И.А.А. по Договор за потребителски кредит ****/03.09.2018г., считано от 04.01.2019г. е изискуемо в пълен размер, на основание настъпил падеж. Твърди се, че към момента на подаване на Завлението по чл.

410 от ГПК от страна на ответника са неплатени всички 4 броя погасителни вноски по договора за потребителски кредит, съгласно описаното в т.1, а именно: първа вноска с падеж 03.10.2018г. в размер на 135.86 лева, втора вноска с падеж 03.11.2018г. в размер на 135.86 лева, трета вноска с падеж 03.12.2018г. и размер

135.86 лева, четвърта вноска с падеж 03.01.2019г. и в размер от 135.86 лева. Твърди се, че изискуемостта на претендиралите суми е настъпила на основание настъпил падеж, тъй като съгласно чл. 2 от договора за потребителски кредит и погасителния план към него, крайният срок за погасяване на кредита е 03.01.2019г., с оглед на което задължението на ответника по процесния договор за кредит, считано от 04.01.2019г. е изискуемо в пълен размер, на основание настъпил падеж.

Твърди се, че ищецът претендира сумата от 43.43лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 04.09.2018г. до 03.01.2019г. (крайна падежна дата на договора за кредит). Същата лихва е претендирана на основание чл. 7 от подписания договор за потребителски кредит и същата има договорен и възнаградителен характер, доколкото се дължи независимо от неизпълнението на главното задължение и представлява цената, която кредитополучателят плаща на кредитора за предоставените му парични средства.

Твърди се, че претендираната сума от 43.43 лева е формирана при спазване на условията на чл. 7 от Договора за кредит, като усвоеният размер на кредита е олихвен с годишен лихвен процент в размер на 41%, съгласно представения към исковата молба погасителен план.

Моля да имате предвид, че доколкото договорната лихва има възнаградителен характер, то тя се начислява за целия договорен период, а именно - от 04.09.2018г. до 03.01.2019г. (крайна падежна дата на Договора за кредит), същата е включена в дължимата погасителна вноска и доколкото не са извършвани погасявания по отпуснатия кредит вноската за лихва не е погасена.

Твърди се, че от страна на „М." АД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД №491/2020г., по описа на PC - гр. Варна, като съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Същата е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано със съдебно съобщение възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му. Съобщението, с дадените от съда указания, е получено от „М." АД на 23.06.2020г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който приема исковете за допустими, но неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника, както и предаване на договорната сума. Приема, че клаузата за лихва е недействителна поради противоречие с добрите нрави, а именно, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Оспорва допустимостта на предявение в условия на евентуалност осъдителен иск.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По частно гражданско дело № 491/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК И.А.А., ЕГН:**********, да заплати на заявителя/кредитора на „М.“ АД дължими суми по Договор за потребителски кредит ****/03.09.2018 г., както следва: сума в размер от 500.00 главница по Договор за потребителски кредит ****/03.09.2018 г. , сключен между М.“ АД и И.А.А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; Сумата от 43.43 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2018 г. до 03.01.2019 г.; Сумата от 58.71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.10.2018 г. до 16.01.2020 г., както и съдебното деловодни разноски в общ размер на 56.02 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ЧГД №491/2020г./поправена с Разпореждане№5922/11.02.2020г./, по описа на PC - гр.Варна, 12 състав.

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответницата на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че между него и ответника надлежно е сключен процесния договор за кредит при условията на договаряне, осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща и телефон/ и изцяло съответства на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, усвояването на сумата по кредита от страна на ответника, настъпване изискуемостта на задълженията, факта на валидно уговорени клаузи за дължимост на договорна лихва, настъпването на предпоставките за тяхната дължимост, както и размера на вземанията по отделните пера. Ответникът от своя страна е длъжен да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задълженията си по процесния договор за кредит.

При условия на евентуалност с оглед фактическите твърдения, съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.55 ЗЗД за получена без правно основание сума, при което в тежест на ищеца е да докаже разместване на имуществени блага между страните без наличие на правно основание за това, както и облагодетелстване на ответницата и обедняване на ищеца със същата сума.

Установява се от представения по делото Договор за потребителски кредит ****/03.09.2018г., че ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит за текущо потребление в размер на 500 лева със срок на издължаване 4 месеца, считано от датата на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя, посочено в чл.3 ал.1. Установява се от договора, че в чл.3 страните са договорили в случай, че кредитополучателят е посочил, че желае да усвои кредита на каса на „Изипей“, той следва да посочи това писмено.