Присъда № 32 от 16.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 3886/2021
- Вид
- Присъда № 32
- Подписан
- 16.12.2021
- В сила
- 16.12.2021
- Състав
- Вера Чочкова, Тони Гетов, Мирослав Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 182 · Наказателен кодекс
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда по в.н.ч.х.д. № 3886/21 г. по описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав
С Присъда № 20150161 от 01.07.2021 г. по н.ч.х.д. № 10419/19 г. Софийският районен съд, Наказателно отделение, 100 състав, е признал подсъдимата Д. Н. Д. за ВИНОВНА в това, че: в периода от 09.00ч. на 21.06.2019г. до 09.00 на 16.08.2019г. в гр.
София, ул. „******* при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като родител на малолетния Л.Б. Ц. ЕГН **********, не е изпълнила съдебно решение № 477 от 19.11.2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д. 204/2014г., влязло в сила на 08.12.2015г., с което е потвърдено Решение на Районен съд - Своге по гр.д. № 9/2013 г. в частта относно режима на лични контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като е определен режим на свиждане както следва: от 09.00ч. на 18 октомври до 19.00ч. на 25-ти октомври; от 09.00ч. на 16 декември до 19.00ч. на 26-ти декември; от 09.00ч. на 18-ти февруари до 19.00ч. на 22-ри февруари; от 09.00ч. на 29 март до 19.00ч. на 09 април; от 09.00ч. на 23 май до 19.00ч. на 27 май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца – от 09.00 часа в петък до 19.00ч. в събота, и с което е било определено при осъществяване режима на лични контакти майката Д. Н. Д. да предава на бащата Б. Н. Цв. детето на адреса, на който живее бащата гр. София, ул. „*******, след което да го взема от там, както следва:
-на 21.06.2019г. в 09.00ч., в гр.София, ул. „*******, като родител на малолетния Л.Б.
Ц. ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение № 477 от 19.11.2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д. 204/2014г., влязло в сила на 08.12.2015г., с което е потвърдено Решение на Районен съд - Своге по гр. д. № 9/2013г. в частта относно режима на лични контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като е определен режим на свиждане както следва: от 09.00ч. на 18 октомври до 19.00ч. на 25-ти октомври; от 09.00ч. на 16 декември до 19.00ч. на 26-ти декември; от 09.00ч. на 18-ти февруари до 19.00ч. на 22ри февруари, от 09. 00 часа на 29 март до 19.00ч. на 09 април; от 09.00ч. на 23 май до 19.00ч. на 27 май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца - от 09.00ч. в петък до 19.00ч. в събота, и е което е било определено при осъществяване на режима на лични отношения Д. Н. Д. да предава на бащата Б. Н. Цв. детето на адреса, на който живее - гр.
София, ул. „*******, като не предала на бащата малолетния Л.Б. Ц. за осъществяване на лични контакти с бащата Б. Н. Цв. в периода от 09.00ч. на 21.06.2019г. /третия петък на месец юни 2019г./ до 19.00ч. на 22.06.2019г. /третата събота на месец юни 2019г./;
-на 16.08.2019г. в 09.00ч., в гр.София, ул. „*******, като родител на малолетния Л.Б.
Ц. ЕГН ********** не е изпълнила съдебно решение № 477 от 19.11.2014г. на Софийски окръжен съд, ГО, Първи въззивен състав по гр.д. 204/2014г., влязло в сила на 08.12.2015г„ с което е потвърдено Решение на Районен съд - Своге по гр. д. № 9/2013г. в частта относно режима на лични контакти между бащата Б. Н. Цв. и детето Л.Б. Ц., като е определен режим на свиждане както следва: от 09.00ч. на 18 октомври до 19.00ч. на 25-ти октомври; от 09.00ч. на 16 декември до 19.00ч. на 26-ти декември; от 09.00ч. на 18-ти февруари до 19.00ч. на 22ри февруари; от 09.00 часа на 29 март до 19.00ч. на 09 април; от 09.00ч. на 23 май до 19.00ч. на 27 май, както и всеки първи и трети петък и събота от месеца - от 09.00ч. в петък до 19.00ч. в събота, и с което е било определено при осъществяване на режима на лични отношения Д. Н. Д. да предава на бащата Б. Н. Цв. детето на адреса, на който живее - гр.
София, ул. „*******, като не предала на бащата малолетния Л.Б. Ц. за осъществяване на лични контакти е бащата Б. Н. Цв. в периода от 09.00ч. на 16.08.2019г. /третия петък на месец август 2019г./ до 19.00ч. на 17.08.2019г. /третата събота на месец август 2019г./ престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 182, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК съдът й е наложил наказание „пробация“ при следните 1 пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА два пъти седмично;
-по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни срещи е пробационен служител за срок от ШЕСТ месеца;
СРС е наложил наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е ОСЪДИЛ Д. Н. Д. да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски за изплащане на възнаграждения на вещи лица в размер на 684 /шестстотин осемдесет и четири лева/ лева, както и да заплати направените от частния тъжител Б. Н. Цв. разноски в общ размер на 812 /осемстотин и дванадесет/ лева.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата Д.. С нея се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, както и явна несправедливост на наложеното наказание.
Изтъкват се аргументи, че размера на наказанието „глоба“ е несъразмерно тежък и би затруднил подсъдимата в посрещането на разходите по нуждите на двете й деца. В допълнението към въззивната жалба защитата в лицето на адв. К. излага критика срещу преценката на предходната инстанция да кредитира свидетелските показания на К.П., тъй като свидетелят представя твърдения, които се отнасят до различен от инкриминирания период. Отправят се доводи, че частният тъжител е пренебрегвал другото си дете. Изтъква се, че Л. Ц. е на възраст, на която може сам да изрази своите възприятия и емоции, свързани с личния контакт с неговия баща. В тази връзка защитата посочва, че към момента на даване на показания от страна на Л. Ц. се е установило страх от баща му, което обстоятелство е потвърдено и от вещите лица по изготвената СППЕ. Защитата анализира свидетелските показания на К. Ц.а, като отчита нейната пристрастност като съпруга на частния тъжител. Отправя се критика по отношение на преценката на съда да не кредитира свидетелските показания на Л. Ц. и да не се довери на СППЕ. Посочва се, че подсъдимата е положила грижа за осъществяване на срещите между сина й и частния тъжител, но е било налице нежелание от страна на детето да посети баща си. Защитата излага доводи, че е редно да бъде взет предвид интереса на детето и неговите чувства и емоции по време на режима на лични контакти с родителя, тъй като дейността на контакт между родителя и детето представлява двустранна връзка. В допълнението на въззивната жалба се излагат още доводи, че присъдата не е мотивирана по отношение на субективната страна. Защитата изразява несъгласие и по отношение на така определеното спрямо подсъдимата наказание, като излага аргументи, че продължителния период от време на изпълнение на пробационните мерки ще ангажира допълнително подсъдимата и ще ограничи времето, през което подсъдимата полага грижи за децата си. Защитата посочва още, че така определения паричен размер на наказанието глоба не е съобразен с имущественото състояние на Д.Д. и би лишил от финансови средства децата й. В заключение моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нов съдебен акт, с който да оправдае подзащитната му.
С депозираната въззивна жалба не са отправени искания за събиране на доказателства.
Пред тази инстанция е постъпило писмено становище по въззивната жалба от страна на частния тъжител, в който се навеждат доводи за правилност на първоинстанционната присъда. Изразява съгласие с кредитирането от страна на районния съд на свидетелските показания на П., Г., М. и Ц.а, като посочва, че не съответства на истината твърдението на защитата, че твърденията на свидетеля П. засягат по-ранен етап, свързан с посещенията на детето при частния тъжител. Оспорва твърдението наведено във въззивната жалба, че детето му се е страхувало от него, като 2 посочва, че експертизата е установила, че детето използва заучени фрази, неприсъщи за възрастта му, както и че има външно влияние и постоянен стремеж за защита на майка му. Не се съгласява с анализа на защитата на свидетелските показания на Ц.а, като посочва, че свидетелката е присъствала на инкриминираните дати с него и има преки впечатления по отношение на личните контакти с детето. Изразява критика по отношение на твърденията на свидетеля Б., като посочва, че същият излага лъжливи и манипулативни твърдения. Посочва в своя защита, че подсъдимата не спазва системно съдебното решение, установило режима на личен контакт. В заключение намира, че така наложеното наказание на подсъдимата е справедливо определено и моли съда да потвърди така постановената присъда.
В проведеното закрито заседание на 14.10.2021 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В публичното съдебно заседание на 06.12.2021 г. защитникът на подсъдимата моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт, като се придържа към подадената въззивна жалба. Най -общо посочва, че причината за неизпълнение на съдебното решение не се корени в поведението на подсъдимата, а в нежеланието на детето да се среща с баща си, което и към настоящия момент не проявява желание да се вижда с родителя си.
Подсъдимата Д. иска от съда да бъде оправдана, като посочва, че частният тъжител се държи лошо с общото им дете Л. Ц.. В тази връзка коментира показанията на Л. Ц., както и заключението на вещите лица по изготвената СППЕ, като излага твърдения, че предходната инстанция не е коментирала в частта относно нежеланието на детето да се вижда с баща си.
Адвокат В., упълномощен от частния тъжител, моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Изразява становище, че твърденията на подсъдимата съставляват една защитна позиция, която не отговаря на истината.
Частният тъжител иска от съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт и да приеме, че подсъдимата е действала с умисъл при неизпълнението на съдебното решение. Изтъква, че малкият му син е подложен на системна манипулация от страна на майка си и брат си.
Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, както и становищата на страните, намери за установено следното:
Постановената от СРС присъда е неправилна относно признанието на подсъдимата Г. А. за виновна по така повдигнатото и обвинение от частен характер.
При самостоятелната преценка на доказателствената съвкупност настоящият въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания, прие фактическа обстановка, която се припокрива частично с изложената от контролираната инстанция в посочения смисъл:
Д. Н. Д. е родена на **** г. в гр. Варна, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, с настоящ адрес гр. София, ул. „********* вх. ************, с ЕГН **********.
Подсъдимата Д. и частния тъжител Б.Ц. сключили брак през месец юли 1998 г. Двамата имат две общи деца - Б.Ц., роден на *******. и Л. Ц., роден на *******
Д.Д. и Б.Ц. прекратили брачното си правоотношение по взаимно съгласие с 3 решение на Районен съд – Своге от 09.03.2010 г. по гр.д. № 86/2010 г., влязло в сила на същата дата. С решението било одобрено споразумение относно родителските права спрямо двете деца. Съгласно него родителските права били предоставени на майката и бил определен следния режим на лични отношения на бащата – Б.Ц. с децата – всяка първа и трета събота и неделя на месец бащата взима децата от 09.00 часа на първия ден до 20.00 часа на втория ден, 20 дни през лятото, както и по всяко време при изричното съгласие на майката.
Частният тъжител Ц. започнал да живее на семейни начала със свидетелката К. Л. Ц.а и нейния син. Двамата сключили брак през 2013 година. На сватбеното тържество присъствали двамата сина на тъжителя.
Разпечатката съдържа 30 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19f8e6c6-09f0-4939-8217-ab5bcfdd5d5e