Решение № 4111 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4111 гр. С., 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20211110206807 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 6807/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от *****-во ОУ“*****“ с БУЛСТАТ ***** седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****“ № 10, представлявано от ***** с ЕГН **********, в качеството й на директор срещу наказателно постановление (НП) № 570208-F586549/07.04.2021 г., издадено от ***** директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) офис “Изток” в гр. С., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 11 ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13 или Наредбата) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лв.

В жалбата се излагат оплаквания за липса на компетентност на 1 наказващия орган, допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения - неточно посочване на нарушената законова разпоредба, липса на обсъждане на направените възражения срещу АУАН, както и на претенция за приложение на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че за едно и също нарушение, изразило се съответно в неподаване на декларации образец № 1 и образец № 6 са наложени две санкции в отделни НП.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призовано, се представлява от адвокат Р. С., която моли за отмяна на издаденото НП по съображения аналогични с изложените в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, се представлява от юрисконсулт *****, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, излага фактически твърдения в подкрепа на извода за извършено нарушение, както и оспорва възраженията на жалбоподателя за повторно наказване като изтъква, че макар на жалбоподателя да е издадено и друго НП, то има за предмет декларация образец № 6, т.е. касае се за различно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното:

Жалбоподателят *****-во ОУ“*****“ с БУЛСТАТ ***** седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****“ № 10 се явява осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО и §1, т.1 от ДР на Наредбата, по отношение на лицата, за които дължи начисляване и внасяне на осигурителни вноски. В тази връзка за същото по правило произтича задължение за периодично предоставяне на информация за обстоятелствата, посочени в чл. 5, ал. 4 от КСО, във връзка с осигуряваните от него лица. В Наредба № Н13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, са регламентирани редът и сроковете за изпълнението на това задължение. Обемът на информацията е дефиниран в образците на Декларации към същия нормативен акт, чрез които се осъществява, подаването на данни от работодателите към съответната ТД на НАП.

2

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, подточка „а“, от Наредбата, осигурителите са длъжни да подават Декларация образец № 1 за осигуряваните от тях лица, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В изпълнение на това си задължение, на 23.11.2020г. от страна на жалбоподателя по електронен път към НАП била подадена Декларация образец № 1 с данните за месец септември 2020 г. макар срокът за депозираното й да е бил до 25.10.2020г.

Същата била отхвърлена от НАП, за което бил съставен електронен Протокол изх. № 22000204651560/23.11.2020г., в който било отразено, че декларацията е отхвърлена, поради несъответствия. За отстраняване на посочените несъответствия бил предоставен 7-дневен срок, съгласно чл.11, ал.3 Наредбата, който в случая бил до 30.11.2020 г.

Със заявление вх. № 1433-00-4367/15.12.2020г. от НАП било поискано разрешение за подаване на Декларация образец № 1. С Протокол изх.

№ 223582009131044/17.12.2020 г. е дадено разрешение и Декларацията по образец №1 е приета от НАП.

При извършена проверка от С. К. – на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП е констатирано, че жалбоподателят *****-во ОУ“*****“ с БУЛСТАТ ***** седалище и адрес на управление: с. *****, ул. „*****“ № 10, в качеството си на осигурител не е изпратило в ТД на НАП-град С., Декларация образец № 1 за месец септември 2020г., в 7-дневен срок от отказа за приемането й. Поради това от контролния орган е съставен Акт за установяване на административно нарушение

(АУАН) с

№

F586549/19.01.2021 година за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Актът, без възражения, е връчен на жалбоподателя. В срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, постъпило възражение № 1453-00-221/19.01.2021 г.

След като се запознал с админинистративнонаказателната преписка и прегледал възражението от жалбоподателя, АНО издал атакуваното НП, в което е обяснено, че е на лице нарушение на чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО във връзка с чл.11, ал.3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. поради което на 3 основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаната в съдебното заседание свидетел С. К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283

НПК

АУАН

F586549/19.01.2021 г .;

НП

№

570208-F586549/07.04.2021 г.; Възражение срещу АУАН № 1453-00221/19.01.2021 г., Протокол изх. № 223582009131044/17.12.2020 г., Заявление вх. № 1433-00-4367/15.12.2020г.; Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; Заповед №822.1/09.12.2010 г. и Заповед №169.1/05.03.2012 г.

Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетеля С. К.

(актосъставител) за пълни и логични, без наличие на вътрешни противоречия, като в тях свидетелят споделя непосредствено възприетите от него обстоятелства по твърдяното нарушение и реда на съставянето на АУАН, като показанията му намират опора и в другите доказателства по делото, поради което и съдът ги кредитира.

Съставът на съда кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите са приобщени по надлежния ред и спомагат за пълното изясняване на обстоятелствата по случая, и затова ги ползва при формирането на своите фактически изводи.

Анализът в съвкупност на наличните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, което не налага детайлно обсъждане на доказателствата при условията на чл.

305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице (наказаното юридическо лице – търговско дружество,чрез упълномощен представител), в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем

(подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество обаче е неоснователна.

При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните 4 правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), настоящият състав на съда, счете, че правилата за компетентност са спазени. В случая АУАН е съставен от компетентен за това орган и компетентно длъжностно лице – свидетел С. Г. К. - на длъжност „инспектор по приходите“ при Териториална дирекция на НАП – Офис „Изток“, гр. С.. Горното е в съответствие с чл. 355, ал. 5 от КСО, според който актовете за нарушения се съставят от органите на НАП, към които, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Закона за националната агенция по приходите се числят и служителите на НАП, заемащи длъжност „инспектор по приходите.”. Наказателното постановление е издадено от ***** - директор на ТД на НАП офис “Изток” в гр. С., упълномощена чрез Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП и в съответствие с чл. 355, ал.5 от КСО, според който наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като същите са съставени в рамките на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. На следващо място, настоящия състав на съда намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, в частност достатъчно ясно и точно е направено описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и нарушената правна разпоредба. Противно на твърденията на жалбоподателя, както актосъставителят, така и наказващия орган надлежно са отразили както приложимия, съобразно вида на декларацията текст на законачл.5, ал.4, т.1 от КСО, така и привръзката с чл. 11, ал. 3 Наредба Н13/17.12.2019г. който именно регламентира срока, за чието неспазване е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства по несъмнен начин се установява, че от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл. 11, ал. 3 Наредба Н-13/17.12.2019г., за което правилно е наложено административно наказание „имуществена санкция“ по чл. 355, ал.1 от КСО в размер на 500 лв.

5

Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна (безвиновна) изобщо не следва да бъде обсъждан въпроса за субективната страна на деянието.

Съгласно чл. 355, ал.1 от КСО за нарушаване на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КСО и чл. 6, ал. 9 и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.

5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице за юридически лица и еднолични търговци се предвижда имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв, в случай, че не подлежи на по-тежко наказание. Действително липсват данни за предходни нарушения, което е било отчетено от АНО при определяне на санкция в минимален размер, и не представлява особеност, която в значителна степен да снижава обществената опасност на допуснатите нарушения до степен да изключва същата. Поради което, наложената санкция на жалбоподателя е в размер на законоустановения минимум, което не налага допълнителното й обсъждане от страна на първоинстанционния съд.

Извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай, доколкото по правило се касае за нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на декларациите, чрез които се подават данни по чл.5, ал.4 КСО, е достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност и без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни последици. На следващо място не се констатират други особено съществени смекчаващи обстоятелства, които в значителна степен да снижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.

Нещо повече, срокът за отстраняване на корекциите е надхвърлен, като липсват данни каквито и да е действия да се били предприети към законния срок, т.е трябва да се отчете обстоятелството, че декларацията, предмет на нарушението е сама по себе си просрочена, като същата по правило е следвало да бъде депозирана в срок до 25.10.2020г., което е и причината за отхвърлянето й. При това и вместо в рамките на срока по чл.11, ал.3 от Наредбата да се предприемат действия за отстраняване на нередовностите е допуснато ново забавяне в декларирането.