Решение № 407 от 17.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Силвия Тачева като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600144 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 20.04.2021г., постановена от СРС, НО, 114-ти състав по НОХД № 2979 по описа за 2018 година, съдът е признал подсъдимия Б. С. С. за ВИНОВЕН за това, че на 15.08.2017г., около 09:00 часа в гр. София, ж.к.

*******, приземен етаж, в офис на „С. Ф.Г.“ ООД се заканил с убийство на Н.

ИВ. Ш., като се насочил към него с отверка в дясната ръка, казал му неколкократно „Внимавай, поръчан си“ и хвърлил към него стол, като това заканване е възбудило у Ш. основателен страх за осъществяването му престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК го е осъдил и наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с 3 /три/ години.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия Б. С. С. направените по делото в размер на 1 686, 80 /хиляда шестстотин осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева. Със същата присъда, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Н. ИВ.

Ш. сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановената присъда е постъпила бланкетна въззивна 1 жалба от подсъдимия Б.С. чрез неговия защитник – адв. Г.Т., САК. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива, като с нея се прави и искане за оправдаване на подсъдимия.

В допълнението към въззивната жалба от адв. Т. са изложени подробни съображения за неправилна интерпретация на доказателствените материали от съда и достигнати неправилни фактически изводи. Посочени са показанията на св. П.Б., които в по–голямата си част съдът е изолирал, което според защитата е неправилно, тъй като от болничния лист и предизвестието за прекратяване на трудов договор е видно, че свидетелката е била в болничен преди да напусне работното си място, което от своя страна съществено разколебава версията за мотива на дееца, а именно влошените отношения между св. Б. и пострадалия Ш.. Твърди се, че подсъдимия и пострадалия се познавали, макар че съда е счел този факт за неотносим. Цялостно защитата отрича присъствието на подсъдимия на инкриминираната дата в офиса, където се е развил процесния инцидент. Посочват се показанията на св. С., който според защитата е заинтересован от изхода на делото, предвид влошените му отношения със св. П.Б., която живее на семейни начела с подсъдимия. Анализирано е и разпознаването като годно доказателство, което според защита следва да бъде изключено от доказателствената маса. В заключение се твърди, че присъдата почива на предположения и се иска отмяната на атакуваният акт и поставянето на оправдателна присъда.

По делото е постъпило и писмено изложение (неподписано) от адв. Л.Д., защитник на подсъдимия С. в първоинстанционното производство, с което се подкрепя напълно въззивната жалба и са допълнени аргументи за нейната неправилност и необоснованост. Според адв. Д. така описаните от съда действия не покриват състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като от обективна страна липсва реализирано изпълнително деяние, както чрез думи, така и чрез действия. Отново се определя, че присъдата почива основно върху показанията на пострадалия и на св. И. и Г. С.и, които не са очевидци на процесното събитие. Направен е подробен анализ на свидетелските показания и на противоречията в тях, които според адв. Д. са налице. В писменото изложение е взето отношение и по другите събрани по делото доказателства, като назначената от съда КСППЕ, която е определена като необективна, тъй като се базира на обвинителния акт, показанията на пострадалия и свидетелските показания на Г. и И. С.и, които от своя страна са преекспонирани. Посочено е нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в нарушение на чл.137, ал.2 от НПК досежно съставянето на протокол за оглед, както и протоколът за разпознаване следва да бъде изолиран от доказателствената маса, предвид факта, че пострадалия и подсъдимия се познават от преди инкриминираната дата. В заключение адв. Д., моли въззивния съд да отмени изцяло осъдителната присъда и да оправдае Б.С. по така повдигнатото му обвинение.

Постъпило е и становище от повереника на пострадалия Ш. – адв. К., с 2 което е изразено съгласието с постановената присъда, както и определянето й като законосъобразна, правилна, справедлива и постановена при спазване на материалния и процесуалния закон.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти. В открито съдебно заседание въззивният съд е допуснал приемането на болничен лист на името на св. П.Б. и искане от същата за освобождаване от трудова дейност до управителя на „С. Ф.Г.“ ООД.

В хода по същество СГП моли на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК за оправдаване на подсъдимия, осъден с първоинстанционната присъда.

Отбелязва, че от обективна страна действията на подсъдимия не са съставомерни по текста на чл.144, ал.3 от НК, доколкото думите „Внимавай, поръчан си“ не водят до категоричен извод, че пострадалия е поръчан да бъде убит, следователно тези действия и думи се определят като вменени от СРП.

Повереникът на частния обвинител – адв. К. моли да се постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, тъй като тя е правилна и законосъобразна. В заключение се претендират разноски и на настоящата съдебна инстанция, сходно на предходната. Частният обвинител поддържа казаното от адвоката му.

Според адв. Т. атакуваната присъда е неправилна и несправедлива, като в допълнението към жалбата подробно са изложени съображенията за тези твърдения. Моли съда да оправдае подзащитния му, алтернативно за връщане делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимия лично в своя защита споделя, че е изложил на първа инстанция писмена защита, както и че не може да отговаря за думи, които са му вменени. В последната си дума той моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното :

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Софийски Градски Съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези изложени от страните в съдебното заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като Районният Съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Районният съдия е обсъдил 3 доказателствата, посочил е причините, поради които кредитира едни доказателствени източници за сметка на други и е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК. Производството пред контролирания съд е протекло по общия ред, като в хода на проведеното съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние и неговия извършител, вкл. конкретно отправената закана с убийство. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.14 и чл.305, ал.3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните от писмените доказателства и становищата на извършените експертизи. По този начин първостепенният съд е получил увереност да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън възможната причинно-следствена последователност.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:

Подсъдимия Б. С. С. е с ЕГН: **********, роден на ******* в гр.

Рудозем, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес гр. Рудозем, ул.

*******

Подсъдимият С. живеел на семейни начела със св. П.Б., която работела в „С. Ф.Г.“ ООД като асистент и временно изпълнява и функциите на рецепционист във фитнеса на дружеството. Във връзка служебните й задължения св. Б. се запознала със св. Н.Ш., тъй като били колеги в горепосоченото дружество, но в процеса на работа отношенията между двамата се влошили както в служебен, така и в личен план. Последната се оплакала на подсъдимия за възникналите между нея и св. Ш. проблеми.

На 15.08.2017г. около 09:00 часа подсъдимия влязъл в офиса на „С.

Ф.Г.“ ООД, намиращ се в гр. София, ж.к. ******* на приземния етаж, където се намирал Н. ИВ. Ш., който бил консултант към посоченото дружество. С. попитал пострадалия кой е и след като последния се представил, подсъдимия му казал „Ти си този, който прави проблеми. Внимавай, поръчан си.“, повтаряйки последните думи многократно. Същевременно С. извадил отверка, с която се насочил към св. Ш., който на свой ред отстъпил назад.

Подсъдимия съборил принтер, намиращ се на едно от бюрата, взел оставения на бюрото на Ш. портфейл, извадил парите от него и ги изсипал на бюрото, след което взел и един офис стол, който захвърлил по пострадалия, но последният успял да отблъсне стола с лявата си ръка. Излизайки от офиса, С. бутнал един от мониторите в помещението и напуснал офиса. Пострадалият заключил вратата на офиса и се опитал да телефонира на лице с името Пламен, за когото знаел, че е бившия квартален полицай. След неуспешно свързване с посоченото лице, св. Ш. се обадил на св. И. С., който е син на собственика на горепосочената фирма, а именно св. Г. С., както и на телефон 112 за да сигнализира за случилото се. На място пристигнал първо св. И. С., 4 който заварил пострадалия Ш. уплашен и треперещ, както и със зачервена леви буза и ухо. След пристигането на полицейските служители в офиса дошъл и св. К.Н., който е също служител в горепосоченото дружество.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство КСППЕ и от заключението на изготвената на съдебното следствие допълнителна такава на пострадалия Н.Ш. се установява, че същият е психично здрав, както и че отправените му заплахи са възбудили у него реален страх от осъществяването им.

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва :

Гласни : показанията на свидетелите Н. ИВ. Ш. /л.53-56 от СП/, Г. С. С.

/л.60-62 от СП/, П.Т. Б. /л.62-64 от СП/, С.Н. /л.68-69 от СП/, И. Г.ев С. /л. 6970 от СП/, Х.В. И.ов /л. 165-166 от СП/ , В.Н.Т. /л. 166- 167 от СП/, прочетените и приобщени на осн. чл.281 от НПК показания от досъдебното производство и от части обясненията на подсъдимия /л. 88- 89 от СП/, Писмени : заключенията на комплексните съдебно психологични и психиатрични експертизи, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства по делото, справка за съдимост и др.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло фактическите констатации на първостепенния съд, защото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства, ведно с експертните заключения и устните пояснения към тях. Всички тези доказателства в съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин механизма на деянието и авторството на същото. СГС напълно възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложени в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите, изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.