Решение № 309 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Бранимира В. И. Пенова в присъствието на прокурора Юлиан Ст. Лефтеров като разгледа докладваното от Вера Чочкова Наказателно дело за възобновяване № 20261000601077 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по искане на временно изпълняващ функциите Главен прокурор за възобновяване на внохд № 783/25г. по описа на Окръжен съд-гр.Благоевград,с отмяна на постановеното по него решение от 01.12.2025г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Искането се позовава на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1-2 от НПК,за което се излагат подробни съображения.

В съдебното заседание пред апелативния съд,представителят на САП, счита ,че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Софийски апелативен съд,Наказателно отделение,3 състав ,след като провери данните по делото,съобрази становището на явилата се страна в пределите на правомощията си,намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК,като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.Същото е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК.

Разгледано по същество в контекста на очертаната в него аргументация,искането е ОСНОВАТЕЛНО.

С присъда № 36 от 16.04.2025г.,постановена по нохд № 39/25г. по описа на РС1 Благоевград,подсъдимият И. Д. Н. е признат за невиновен в това че на 19.11.2024г. в гр.Благоевград,по ул.Георги Андрейчин е управлявал МПС-л.а. Фолксваген Пасат с рег № *** след употреба на наркотично вещество-метадон,установено по надлежния ред с токсикохимична експертиза ,съгласно Наредба № 117г.,поради което и на осн.чл.304 от НПК е оправдан за извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от НК.

С решение № 378/01.12.2025г. по внохд № 783/25г.след въззивна проверка,по протест на РП-Благоевград,Окръжен съд-Благоевград, присъдата на първостепенния съд е била потвърдена изцяло.Решението е влязло в сила на същата дата.

САС приема,че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК.

Въззивната присъда е основана на едностранчива проверка и оценка на доказателствения материал и избирателно третиране на фактически въпроси по делото,извън потребностите на процеса, а от друга-на погрешна изходна концепция при определянето на правно значимите фактически обстоятелства от гледище на състава на чл.343Б ал.3 от НК.

За да изключи субективната съставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия,въззивния съд е изтъкнал, че наркотичната употреба не е резултат от лично взето от подсъдимия решение да приеме веществото, а е била с оглед на участието му в програма за лечение на наркозависими лице и след предварително дадено му разрешение от лекуващият го лекар и съответно, в доза, определена от този лекар. Това съждение е проблематично в няколко насоки. То първо поставя под съмнение волевата основа на поведението на подсъдимия и влиза в конфликт със собствените на въззивния съд фактически изводи, правейки мотивите към присъдата непоследователни и нелогични. Без съмнение, ако деянието, като акт на човешко поведение, е реализирано извън волята на дееца, за вина не е възможно да се говори. В случая обаче е прието с въззивния акт, че установеният при тестването на подсъдимия метадон е бил приет от него в рамките на провежданата му заместителна терапия, на която той е бил подложен не против волята му (напр. заради принуда) или пък извън контрола на волята му (напр. поради психична непригодност или пък без да знае). Сам въззивният съд е приел, че като лице с опиатна зависимост, подсъдимият доброволно, по собствено желание, се е подложил на поддържащо лечение с метадон, провеждано в клиниката на д-р К. и по собствено желание е приемал назначената му с медицинско предписание ежедневна доза от това вещество, като не е установен при него интелектуален дефицит - вроден или придобит и към датата на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил в състояние да ръководи пълноценно постъпките си.

Що се касае до съдебния извод, че след като приемът на наркотичното вещество е бил осъществен под лекарски контрол, то у подсъдимия изначално е липсвало съзнание, че той върши общественоопасно деяние- управлението на моторно превозно средство, то този извод е формиран при пълно игнориране на част от доказателствата по делото. Касае се за декларациите,които подсъдимият е подписал на старта на лечението му, в това число и 2 декларация № 12, съдържаща изрично указание, че подписалото я лице е уведомено, че метадонът оказва влияние на способността за шофиране и работа с машини и че според кратката характеристика на продукта ефектите от него са сънливост и нарушаване на способността за бързи реакции, както по време на приема му, така и след това и че по време на лечението с него са забранени шофирането и работата с машини. В случая, след като е възприел експертната констатация за съхранена психична годност на подсъдимия, въззивния съд е бил длъжен да прецени дали при конкретните обстоятелства и след като подсъдимият е имал психичен потенциал да осъзнае, че поема управлението на моторно превозно средство след наркотична употреба и че такова поведение е забранено от закона, обществената опасност на деянието му е получила отражение в неговото съзнание.

Това, че приемът на метадон в количеството и с интензивността, предписани от лекар, не е водел до невъзможност на подсъдимия да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си не би могло да служи като аргумент, тъй като въведената чрез чл. 343б, ал. 3 НК забрана цели да се избегне поемане на управлението на МПС не само от лица, намиращи се в състояние на невменяемост вследствие на наркотична употреба, а от всяко лице, употребило наркотични вещества заради принципно настъпващите вследствие на употребата им ефекти върху човешките способности, изискващи концентрация на вниманието и навременна и адекватна реакция, които ефекти поставят под съмнение способността за безопасно управляване. Затова законодателят е приел, че управлението на МПС след наркотична употреба само по себе си поставя в риск безопасността на движението по пътищата и поради това е без значение дали в конкретния случай поведението на обвиненото лице реално е застрашило собствените му или на друг участник в движението живот и здраве. Нееднократно ВКС е посочвал в практиката си, че чл. 343б, ал. 3 НК предвижда носене на наказателна отговорност за управление на МПС след употреба на наркотично вещество без да се интересува дали и по какъв начин тази употреба обективно се е отразила върху моментното психо-физическо състояние на водача, нито от начина, по който той субективно се е чувствал след нея. Доказването на такива промени би се отразило върху нивото на обществена опасност на конкретно извършеното, а от тук и при индивидуализацията на наказателната отговорност.

Преекспониран от въззивния съд е фактът, че наркотичната употреба е била разрешена от лекар и е била провеждана под лекарски контрол и в рамките на програма за провеждане на заместваща терапия с метадон. Този факт сам по себе си би могъл да има отношение към легитимността на придобИ.ето и притежаването на наркотичното вещество.

Той обаче няма стойност на позволение за употребата му при извършването на високорискови дейности, каквато е управляването на МПС, като не преодолява законовата забрана за извършването на такива дейности след употреба наркотични вещества. Подобно изключение законът не е въвел.

Превратно третирано е значението на медицинското становище от д-р К., според което приемът на медикамента по медицинско назначение не нарушава нормалното функциониране на пациента и способността му да работи с машини и да управлява МПС.

3

Фактът на това становище въззивният съд е третирал като аргумент за обективната годност на подсъдимия към процесната дата да управлява моторно превозно средство, а от тук и като аргумент за липса на съзнание у него за обществената опасност на деянието.На първо място,въззивния съд не е коментирал въобще дали и евентуално как това становище е способно да преодолее законовата забрана за управляване на МПС след употреба на наркотично вещество, нито резкият конфликт, в който влиза то с условията на програмата за лечение на наркозависими лица, провеждана в ръководената от самия К. клиника, изискващи от включващите се в тази програма лица да подписват декларация за забрана за шофиране и работа с машини по време на лечението. Не е коментиран и конфликтът, в който е това становище с характеристиките на медикамента и указанията за употребата му, изключващи работата с машини и управляването на моторни превозни средства в периода на употребата на веществото и след това.Не на последно място,не е получил съдебен коментар и факта ,че становището е издадено от д-р К. седмица след процесния инцидент и с оглед нуждите на наказателното производство,като в него не е третирано състоянието на подсъдимия към процесната дата, а към датата на издаването му.Въззивния съд не е обяснил логиката чрез която това становище се ползва за обясняване на състоянието на подсъдимия и неговото съзнание за характера на деянието в момента на неговото извършване.

Вместо всичко това, ОС-Благоевград се е задоволил с шаблонно поднесен извод за достоверност на показанията на К., съпътствано с възпроизвеждане на съдържанието им в мотивите към решението. Показанията на този свидетел са преценявани единствено и само от гледище на професионалната негова компетентност и възможностите му за формиране на непосредствени впечатления от състоянието на подсъдимия и хода на предприетото лечение.

Истинността на съобщеното от К. обаче не може да е функция единствено на тези обстоятелства. Нужно е било неговата достоверност да бъде подложена на преценка и от гледище на обвързаността на свидетеля със случая като лекуващ лекар на подсъдимия.

Твърденията на К., че забраната за шофиране е важима спрямо подложилите се на заместваща терапия с метадон в рамките на около първите три месеца и до тяхното стабилизиране е следвало да се съпостави със съдържанието на декларация № 12, представляваща част от съпътстващите включването в тази програма документи, подписвани от подлагащия се на терапията.

Липсата на съдебен коментар по гореизброените въпроси прави съдебният подход към доказателствата и доказателствените източници ограничен, повърхностен и необективен. Съдът има свобода да преценява и оценява събраният доказателствен материал,но тази свобода не може да е и по отношение на закона и на правилата на логиката и да го дистанцира от тях, защото тя не е самоцелна, а е предназначена да обезпечи справедливо и законосъобразно решаване на делото.

Като не е съобразил всичко това, въззивният съд е нарушил изискванията към формиране на преценките си. В резултат на това се е стигнало до поставяне в основата на съдебното решение на факт, първо неизследван с очакваната и дължима от съда обективност и пълнота, а от друга страна – лишен от правна значимост, а именно фактът на психо- 4 физическото състояние на подсъдимия към датата на престъплението.

Всичко гореизложено налага възобновяване на въззивното дело,отмяна на постановената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд..

Мотивиран от горното,САС,НО,3 състав

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА на внохд №783/25г. по описа на ОС-Благоевград,НО,4 въззивен наказателен състав.

ОТМЕНЯ решение № 378/01.12.2025г.по описа на ОС-Благоеврад,4 въззивен състав,с което е потвърдена присъда № 36/16.04.2025г. по нохд № 39/25г. по описа на РСБлагоевград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.