Решение № 143 от 11.04.2023, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Плевен, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря А. Г. П. като разгледа докладваното от К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20234400500124 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1881/22.12.2022 г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на И. В. Х. с ЕГН ********** от гр. П. ул. „Б.“ ***, че М. А. П. с ЕГН ********** от гр. П. ул. „Б.“ *** е собственик на 1/5 идеални части от сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК с предназначение постройка на допълващо застрояване, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи 1, построена върху съсобствена земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК с площ от 326 кв.м.

Със същото решение, Плевенски районен съд е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93 том IV, рег. №8358, дело № 559 от 2021 г. от 18.11.2021 г. на нотариус С.П., нотариус с рег.*** на НК, с район на действие района на РС -гр. Плевен, и вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело №8593/21 г. с вх. № 13764.

1

Осъдил е на основание чл.78 ГПК И. В. Х. с ЕГН ********** от гр. П. ул. Б. ***, да заплати на М. А. П. с ЕГН ********** от гр.П. ул. Б. *** разноски по делото в размер на 833,25 лева.

С Решение № 71/18.01.2023 г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд е допълнено Решение № 1881/22.12.2022 г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, като е осъден на основание чл.108 от ЗС И. В. Х. с ЕГН ********** от гр.

П. ул. Б. ***, да предаде на М. А. П. с ЕГН ********** от гр. П. ул. Б. *** владението върху 1/5 идеална част от барака в дъното на двора с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 43 кв.м.

Недоволен от постановеното решение на Плевенски районен съд е останал И. В. Х. – ответник в първоинстанционното производство, който е депозирал въззивна жалба чрез защитника си – адв. Н. Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен.

Във въззивната жалба се твърди, че в мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт, съдът е приел, че ответникът не е собственик на процесната барака, описана в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93, т.4, рег. № 8358, нот.д. № 559/2021г. от 18.11.2021 г.на Нотариус С.П., като според него този извод на съда е в пълно противоречие с имота, описан в цитирания нотариален акт, а именно: постройка на допълващото застрояване, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи -1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, построена върху съсобствена земя. Твърдението че е налице идентичност между бараката, описана в Нотариален акт № 31, т.6, нот.д. № 1031/28.12.1986 г. и постройката на допълващо застрояване, описана в нотариалния акт на Нотариус С.П. е невярно.

Становището на въззивника е, че при установените факти, както от приетите писмени доказателства, така и от свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза, се опровергава извода на съда, че И. В. Х. не е собственик на постройката на допълващо застрояване, за която той се е снабдил с Нотариален акт за собственост № 93, т.4, рег. № 9358, нот.д. № 559/2021 г. от 18.11.2021 г. на Нотариус С.П., счита за неправилен и извода на съда за отмяна на цитирания Нотариален акт.

2

Според въззивника противоречието в мотивите на съда, в които е прието, че същият не е собственик на процесната барака, описана в Нотариален акт № 93, т.4, рег. № 9358, нот.д. № 559/2021 г. от 18.11.2021 г. на Нотариус С.П. е аргумент за неправилността и необосноваността на първоинстанционното решение. Видно от записа в нотариалния акт, имотът описан в него е с предназначение постройка на допълващо застрояване с площ от 43 кв.м., брой етажи - 1, построена върху съсобствена земя, поради което категорично неправилно е да се твърди, че е налице идентичност с постройката - барака, описана в нотариалния акт от 1986 г. При така отразеното в мотивите на съдебното решение е неясно какво съдът е приел и за кой от обектите, описани в нотариалния акт от 1986 г. и този от 2021 г., което е по същество липса на мотиви в тази съществена част на съдебния акт и е основание за поддържане на оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение.

Въззивникът моли Окръжния съд, да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, ведно със законните последици от това. Претендира направените деловодни разноски и в двете инстанции.

Постъпила е въззивна жалба от И. В. Х. чрез защитника му – адв. Н. Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен и срещу Решение № 71/18.01.2023 г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е допълнено Решение № 1881/22.12.2022 г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд. Твърди се, че в решението съдът е определил предаването на владението върху 1/5 ид. част от бараката в дъното на двора с идентификатор ***, целият с площ от 43 кв.м., което води до извода, че дворът е с идентификатор ***, целият с площ от 43 кв.м., което не е вярно, тъй като от събраните по делото доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза безспорно е установено, че сграда с предназначение постройка на допълващо застрояване е с идентификатор ***, а не двор с идентификатор

***, целият с площ от 43 кв.м. Този запис е пренесен и в диспозитива на допълващото решение, поради което както мотивите, така и диспозитива са изцяло в противоречие със събраните по делото 3 доказателства.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени Решение № 71/18.01.2023 г., постановено по гр. дело № 3534/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, като неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, ведно със законните последици от това. Претендира направените деловодни разноски и в двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор /озаглавен „Възражение“/ от М. А. П. – ищец в първоинстанционното производство чрез процесуалния й представител – адв. К. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, в който се изразява становище, че въззивните жалби са неоснователни, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Сочи, че предмет на делото е иск за собственост по чл. 108 от ЗС, който по своята същност представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на въззиваемата, като искът съдържа в себе си две искания правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че въззиваемата М. А. П. притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден въззивникът И. В. Х. да й предаде владението върху имота, по които искания съдът следва да се произнесе с два отделни диспозитива.

Според въззиваемата няма съмнение, че фактическият състав за уважаване на иска предвижда кумулативно наличие на следните материално правни предпоставки: първо, М. А. П. е собственик на вещта, предмет на иска; второ, И. В. Х. владее тази вещ и трето, това владение е без правно основание.

По делото са събрани доказателства - гласни и писмени, от които несъмнено се установява, че въззиваемата е собственик на 1/5 ид. част от бараката в дъното на двора, с площ от 43 кв. м., представляваща част от недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „Б.” ***, построена в дворно място, цялото от 320 кв. м., съставляващо парцел XIV, пл. № 6302 в стр. кв. 256, по плана на града, обективирана в Нотариален акт № 31, том VI, дело № 1031 от 28.12.1986 г., издаден от Районен съд – гр. Плевен, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК 1/5 ид. част от сграда с идентификатор *** с предназначение постройка на допълващо застрояване, със 4 застроена площ от 43 кв. м., брой етажи 1, построена върху съсобствена земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК с площ от 326 кв. м.

Според въззиваемата, правилно Плевенски районен съд е приел, че дължи произнасяне със съответен диспозитив по чл.537, ал.2 ГПК и нотариален акт за собственост, с който се е снабдил въззивника следва да бъде отменен. В мотивите се състава на съда изцяло се е съобразил с това, че за да уважи предявеният иск е достатъчно да се установи кумулативното наличие на две предпоставки - ищецът следва да докаже, че е собственик на недвижимия имот и че ответникът владее имота без правно основание.

По делото безспорно е установено, че въззиваемата М. А. П. е собственик на 1/5 ид. част от бараката, която е придобила от своя баща срещу задължение за издръжка и гледане. Със същия договор, обективиран в цитирания нотариален акт от 28.12.1986 г. тя е придобила 1/2 ид. част от дворното място, заедно с целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, 1/5 идеална част от бараката в дъното на двора и 1/2 идеална част от дворния клозет. След придобиването й през 1986 г., тази сграда не е била обект на друга прехвърлителна сделка и към настоящия момент е съсобствена между въззиваемата М. А. П., която притежава 1/5 идеална част от нея, придобита от баща и Х. Ж.П., който е собственик на 4/5 идеални части от нея.

Безспорно е, че уговорката между А.Н. и Х. Ж. при покупката обект на сделката да бъде и бараката не е възпроизвела вещно правен ефект, тъй като не е спазена изискуемата от закона форма на договора дори и по отношение на притежаваните от продавача 4/5 идеални части и към настоящия момент Х.

Ж. е техен собственик.

Според въззиваемата, след като не е установено по делото, че въззивникът И. В. Х. не е собственик на процесната барака, първоинстанционният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.

Моли Окръжния съд, да отхвърли въззивните жалби и да потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание, проведено на 22.03.2023 г., въззивникът И. В. Х.

5 не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. Н. Н. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който поддържа въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и поддържа възражение за допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на мотивите на съда. По отношение на допълващото решение счита, че в диспозитива на същото е налице ново съществено процесуално нарушение. Моли, да бъде отменено първоинстанционното решение, като претендира направените разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание, проведено на 22.03.2023 г., въззиваемата М. А. П. не се явява, представлява се от процесуалния си представител – адв. К. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, който моли, да бъде потвърдено, както първоинстанционното решение, така и допълнителното решение и претендира направените разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.