Решение № 892 от 10.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. В., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Д. Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110104786 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от М. Т. Х. против А. П. В..

Ищецът твърди, че с ответника са родители на детето Т. А. В.а с ЕГН **********. С течение на времето отношенията между страните се влошили поради настъпило несходство в характерите, злоупотреба с алкохол и хазарт, домашно насилие към ищцата М. Х.. Тя, заедно с детето Т. останала в съвместно обитаваното жилище, собственост на родителите й, находящо се в гр. В. ул. М. с. № **, ет. **, ап. **, а ответникът го напуснал през май 2024 г. и към момента живее на квартира в търговско помещение, в което няма условия за отглеждане на дете. Бащата и детето спят на едно легло. Помещението се отоплява с духалка, като се твърди инцидент, при който тя се е запалила.

Съжителството между ищеца и ответника е прекратено поради зачестилите злоупотреби на мъжа с хазарт, алкохол, ежедневния психически тормоз и безпричинно унижение, породено от това. След употреба на алкохол още от сутринта от страна на А. същия става изключително заядлив и агресивен към околните. Според ищеца от началото на 2024 г. ответникът играе хазарт онлайн през различни приложения на телефона, дори и от телефона на дъщеря си, докато тя спи, изразходвайки месечния и лимит.

1

При поредния скандал на 07 и 08.02.2025 г. от страна на А. В. към М., същата подава молба за защита от домашно насилие и се води гр. д. № **** г. в PC- В.. С влязло в сила Решение № **** год. по гр. д. № **** г. в PC- В. е постановено ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Х., както и му е забранено да доближава нея, жилището й, местоработата и местата за социални контакти на по- малко от 20 метра за срок от 6 месеца. Издадена е Заповед за защита № *** год.

Твърди се в исковата молба, че детето посещава редовно ОУ “ В. Д.“ и е ученичка в 6А клас през учебната 2024/2025 г. Основните, преките и непосредствени грижи за детето се полагат от майката, която е създала благоприятни условия за живот, съответстващи на нуждите на детето и са в състояние да допринесат за правилното му физическо и интелектуално развитие. М. Х. работи от 2017 г. като офис мениджър в „ У. М.“ ЕООД и осигурява необходимите средства за посрещане нуждите на домакинството.

Когато Т. живее заедно с майка си се чувства много добре и по - спокойна, за детето е настъпило видимо облекчение, когато бащата ги е напуснал. Силно е привързана към майка си. Ищецът твърди, че отглежда детето сама без съдействието на бащата, купува хранителни продукти и приготвя храна за себе си и него. Винаги отделя максимално много време за дъщеря си. Излизат заедно по разходки, идват им и ходят на гости приятели, които също имат деца. Т. е била добре обгрижена, облечена и с приветлив външен вид.

Посещава с удоволствие три пъти седмично волейболен клуб „А. В.“ и се справя отлично. Има отличен успех в училище. Работното време на майката е подходящо, в добро здраве е и може да се грижи адекватно за детето си.

Ищецът претендира упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето при нея. Заради зависимостите на бащата и нездравословния начин на живот, липсата на условия за отглеждане на детето, а и неговото нежелание е предложен режим на лични отношения без преспиване. Претендираната издръжка е в размер на 250 евро, съгласно допуснатото изменение на иска в тази част.

С протоколно определение от 12.02.2026 год. е допуснато изменение на иска в частта, касаеща режима на лични отношения на бащата с детето, като в частта относно междуседмичния режим, като същия да се счита предявен за всяка втора и четвърта неделя от месеца без преспиване от 13:00 часа в неделя 2 до 15:00 часа в неделя.

В законоустановения срок ответникът е дал отговор чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска. Няма искания, различни от посочените в исковата молба за упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, режима на родителски отношения и издръжката.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане № ***, издадено от Община В. на *** год. въз основа на акт за раждане № *** год., детето Т. А.

В.а, ЕГН ********** е родено на *** год. като негови родители са М. Т. Х., ЕГН ********** и А. П. В., ЕГН **********. Не се представя удостоверение за сключен граждански брак и не се спори, че страните никога не са имали такъв.

Не е спорно между страните, че детето посещава редовно ОУ “В. Д.“ в 6А клас през учебната 2024/ 2025 г., че родителските права фактически се упражняват от майката, че местоживеенето на детето е при нея в собствено на родителите й жилище в гр. В., ул. М. с. № **, ет. **, ап. **. Не е спорно, че майката на детето работи от 2017 г. като офис мениджър в У. М. ЕООД.

Детето посещава тренировки по волейбол, школи по математика и български език, като за първата се заплаща такса 154 евро месечно, а за втората- 1080 лева.

Видно от трудов договор № *** г., Заповед № *** г., Фиш за заплати за януари 2026 г. и фиш за заплати за месец декември 2025 г., ответникът е работил в „И. Х. С.“ ЕООД от 16.12.2025 год. до 08.01.2026 год., като за периода е получил трудово възнаграждение в размер на 290 евро.

Считано от 03.02.2026 год. ответникът е настанен в *** „П.“- гр. В., ул.

П. С. № *.

Не е спорно по делото, че страните са във фактическа раздяла от 2024 год.

На съда е служебно известно, че с влязло в сила Решение № **** год. по гр. д. № **** г. в PC- В. е постановено ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Х., както и му е забранено да доближава нея, жилището й, местоработата и местата за социални контакти на 3 по- малко от 20 метра за срок от 6 месеца. Издадена е Заповед за защита № *** год.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с детето.

Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява, че страните са родители на Т. А. В.а. Те никога не са били в брак, а са живели заедно на семейни начала. Бащата е припознал детето и то носи неговата фамилия. До завеждане на настоящото дело по съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим, а не за изменение на вече определен такъв.

Основен обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде предоставено упражняването на родителските права, е интересът на децата. В конкретния случай родителите не спорят, че те ще бъдат упражнявани от майката, което с оглед възрастта и пола на детето, е в найдобър негов интерес. Ето защо с оглед събраните доказателства, съдът намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която и понастоящем живее детето.

Родителите не спорят и относно режима на лични контакти на бащата с детето, а и с оглед обстоятелството, че бащата няма жилище, както и натоварения учебен график на детето, същият следва да бъде определен, съобразно допуснатото изменение, а именно:

-всяка втора и четвърта неделя от месеца без преспиване от 13 часа в неделя до 15 часа в неделя;

-всяка четна година- втората половина на Коледните и Великденски празници без преспиване от 13 часа всеки един от дните до 17 часа на същия 4 ден, и всяка нечетна година- съответно първата половина на Коледните и Великденски празници без преспиване от 13 часа всеки един от дните до 17 часа на същия ден, когато те не съвпадат с дните, определени по горе в междуседмичния режим;

-всяка четна година в деня, следващ рождения ден на детето Т.- от 13 часа до 17 часа на същия ден без преспиване.

Ищецът претендира издръжка в размер на 250 евро месечно.

Съдът намира, че предвид възрастта на детето Т., понастоящем почти на 14 години, за задоволяване на нуждите му от храна, облекло, учебни помагала и други потребности във връзка с обучението, за заплащане на потребяваните от него електричество и вода, в което участие би следвало да вземат и двамата родители, е необходима издръжка в размер по- висок от минималната за страната, която при завеждане на иска е 269.25 лева /137.67 евро/, а към момента на даване ход по същество- 303.25 лева /155.05 евро/. В тази издръжка участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не, като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда детето. Няма данни бащата да има алиментни задължения по отношение на други деца, на които да дължи грижи и издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на месечната издръжка, нуждите на малолетното дете от храна, облекло и други потребности, както и като взе предвид възможностите 5 на дължащия я родител, факта, че той не работи, няма жилище, настанен е в приют за временно настаняване на бездомни хора, алкохолната и хазартна зависимост, които има по твърдения на ищеца и данни на разпитания по делото свидетел, следва да определи издръжка в размер на 200.00 евро месечно за детето, платима от ответника. При определяне размера на издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума трябва да се осигурят условия на живот на детето, които е имало преди раздялата на родителите и счита, че този размер е близък до минималния и макар да не е съобразен напълно с нуждите на детето, които са в по- висок размер, както и с липсата на всякаква възможност на бащата, е единственият възможен, при отчитане на всички релевантни обстоятелства на този етап. При изменението им няма пречка да бъде предявен нов иск. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Разликата до пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да се понася от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

Относно разноските по производството по чл. 81 от ГПК:

Прието е в ТР № 3/2023 год. на ОСГК, че когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на правилата на чл.

78 ГПК следва да претърпи някои ограничения, като нито една от страните не следва да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна. В първоинстанционното производство по правило всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, вкл. и по отношение на определянето на издръжката, доколкото същото, когато е част от производството относно упражняването на родителските права, няма самостоятелен характер. Поради това разноски по делото не следва да се присъжда.