Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 28.09.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 179/2025
Вид
Решение № 432
Подписан
28.09.2025
В сила
14.05.2026
Състав
Владислав Емирски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Кърджали, 28.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100179 по описа за 2025 година

Ищецът А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к.. „В.П.и“ № *******чрез адв. Е.И.– АК Пловдив е предявил иск срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул.

„Лозарска“ № 12, предсталявано от В. И. за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски паричен заем № *************** В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не са включени таксата за фиксирания лихвен процент и таксата за експресно разглеждане. Ищецът твърди, че Договор за потребителски паричен заем № *************** сключен с „ КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 е за сума в размер на 300 лева. Приложимият по договора ГПР е 48,252%, с общ размер на всички плащания от 608 лева включващ главница, лихва, такса за фиксиран лихвен процент и такса за експресно разглеждане, като плащането е уговорено на осем вноски по 76 лева всяка. Ищецът заявява, че посочените такси е следвало да бъдат включени в ГПР, който поради това е неточен, респ. договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Излага съображения, че искът е неоснователен, тъй като ищецът е бил информиран за условията по договора включително за размера на таксата за фиксиран лихвен процент и размера на 1 такса за експресно разглеждане, като сама е избрала съответните опции.

Ответникът заявява, че действително заявката за кредита е разгледана експресно още в същия ден на подаването й е сключен посоченият договор.

Твърди, че още в СЕФ, част II, т.5 и в чл.2 и чл. 6 от договора за кредит са посочени условията за усвояване на кредита, в чл. З са посочени всички допускания, използвани при изчисление на ГПР, в чл. 2.9 от договора е посочен конкретния размер на ГПР, в част II, т. 8 от СЕФ е посочено, че за сключване на предложения договор за кредит не се изисква обезпечение, а сумата по договора е посочена в чл.2 от договора за кредит. По тези съображения счита, че ГПР е ясно и точно посочен с цифрово изражение в договора за кредит, а така също че са посочени по ясен, достъпен и разбираем начин какви разходи са включени при изчисление на ГПР. Заплащането на такса за експресно разглеждане не е свързано с усвояване на паричната сума или е част от възнаградителната лихва. Ответникът сочи, че таксата за експресно разглеждане е избираема опция от всеки заемополучател, който иска молбата му за заем да бъде разгледана експресно т.е. приоритетно в рамките на много кратки срокове, като тази възможност може да бъде избрана индивидуално от всеки един потребител, който подава онлайн заявка за кредит, самостоятелно и независимо от кредитни посредници, като заемоискателят има възможност да не избере опцията за експресно разглеждане на заявката за кредит и в този случай молбата му ще бъде разгледана по общия ред, в определените в общите условия срокове, но няма да му бъде начислена такса за експресно разглеждане на заема. Същата представлява допълнителна услуга и не е свързана със задълженията по сключения след това договор за заем. Сочи, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на кредита. Заявява, че при изчисление на ГПР са включени разходите за лихва и такса за фиксиран лихвен процент, което е изрично посочено в клаузата на чл. 2.9 и чл.3 от процесния договор за кредит, както и че ГПР в посочения размер на 48,252 % не надвишава законово определения лимит, имайки предвид, че размерът на законната лихва за забава към 18.07.2024 г . е бил в размер на 13.63 %.

Претендира разноски. Моли да не се уважава доказателственото искане за назначаване на ССчЕ, тъй като поставените въпроси към нея са неотносими към предмета на делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че няма възражения по доклада, че поддържа направените доказателствени искания, не сочи доказателства и няма други доказателствени искания, моли да се уважи предявения иск, моли да й бъдат присъдени разноски. Ответникът не се явява и не изпраща представител. Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че поддържа отговора на исковата молба и оспорва същата като неоснователна, няма искания за събиране на доказателства. Възразява против размера на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение. Сочи, че делото е с ниска фактическа и правна 2 сложност. Развива съображения по същество на спора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение № ****** от 02.09.2025 г., в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключването между ищеца и ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 Договор за потребителски паричен заем № *************** за сума в размер на 300 лева, с уговорен по договора ГПР в размер на 48,252%, с общ размер на всички плащания от 608 лева включващ главница, лихва, такса за фиксиран лихвен процент и такса за експресно разглеждане, като погасяването на кредита е уговорено на осем вноски по 76 лева всяка; че таксата за фиксиран лихвен процент (такса ангажимент) е включена в посоченото ГПР в размер на 48,252%; че при изчисляване на посоченото ГПР такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения Договор за потребителски паричен заем № *************** поради невключване в ГПР на стойността на такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит е основателен. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. Посочената такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР. В уговорения годишен 3 процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, който факт е приет за безспорен, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил посочената такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на стойността на такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, би се променил годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.

Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата за таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит е неравноправна, съответно нищожна, защото задължението на кредитодателя за оценка на кредитоспособността на потребителя по чл. 16 от ЗПК изключва изискването за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което обосновава извода, че посочената такса води до оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на такса. Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и представлява допълнително възнаграждение. Това е още едно основание, че посочената такса за експресно разглеждане на заявлението за кредите представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, за да може потребителят да направи обоснован извода за икономическите тежести на искания кредит.

Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор.

По разноските:

При този изхода на делото право на разноски има само ищецът. Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая държавната такса възлиза на 50 лева изчислена на база на общото задължение по кредита от 608 лева включващ главница, лихва, такса за фиксиран лихвен процент и такса за експресно разглеждане, която следва да бъде заплатена по сметка на РС-Кърджали.