Решение № 865 от 30.12.2009, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 1390/2009
- Вид
- Решение № 865
- Подписан
- 30.12.2009
- В сила
- 26.01.2010
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.101,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96,ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е
Ш Е Н
И Е град Ловеч,
30.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в открито заседание на трети декември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ШОЛЕКОВА при секретаря : М.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1390 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление
№ОБ-913/31.08.2009 год. на Иваничка
Тошева Тошева,Началник отдел “Обслужване” при ТД на НАП-гр.Ловеч, е наложена на основание чл. 178 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500,00 лева на ЕТ”Б.А.-Виктория”,представляван от Б.А.Ч.,за това, че с Ревизионен акт №*********/27.07.2009 год. е констатирано,че Б.А.Ч. с ЕТ”Б.А.-Виктория” е достигнала облагаем оборот за 12 последователни месеца за периода от 01.05.2007 год.до 30.04.2008 год. в размер на 58 990,27 лева и ЕТ”Б.А.-Виктория” е следвало до 14.05.2008 год.да подаде заявление за регистрация по ЗДДС,което представлява нарушение на чл.96,ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят ЕТ”Б.А.-Виктория”,представлявано от Б.А.Ч.,който чрез адв.Т. го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно,тъй като не е ясен въпроса относно компетентността на административния орган да издава НП,тъй като няма описание на мястото,където е извършено нарушението.Освен това е налице противоречие между АУАН и НП относно нарушените разпоредби,тъй като в акта за нарушен се сочи чл.96,ал.1,във връзка с чл.178 от ЗДДС,а в НП за нарушен се сочи чл.96,ал.1 от ЗДДС,като основанието за налагане на санкцията е по чл.178 от ЗДДС,поради което не е ясно в какво се изразява нарушението и кои именно разпоредби са нарушени,за да организира защитата си.Счита,че от издадения и упоменат като доказателство ревизионен акт не се установява посоченото нарушение.Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП,като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява.
За ответника-ТД на НАП-гр.Ловеч се явява юриск.Нейкова,която счита,че от доказателствата по делото безспорно се установява,че е извършено посоченото нарушение.Неоснователно е възражението,че не е изяснен въпроса относно компетентността на наказващия орган,тъй като е представена заповед в тази връзка.По отношение възражението,че няма описание на мястото на извършване на нарушението счита,че закона дава отговор на този въпрос в чл.101,ал.1 от ЗДДС и в чл.8 от ДОПК.Не счита,че посочването на чл.96,ал.1 от ЗДДС като нарушена разпоредба води до противоречива фактическа обстановка,тъй като този текст визира задължението на лицата за регистрация по ЗДДС в 14 дневен срок и в НП като основание за налагане на санкцията е посочен чл.178 от ЗДДС.Относно последното възражение,че с ревизионния акт не може да бъде установено такова нарушение излага,че на стр.9 от РА се съдържат констатации за извършеното нарушение,а самата ревизия не е проведена по ЗДДС,тъй като към момента на провеждането й не е имало данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.Наложената санкция е минимална,като е отчетено обстоятелството,че нарушението е за първи път и моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.К. и Ц.Ц.,както и от становището на жалбоподателя в жалбата и на процесуалния представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 31.07.2009 год. бил съставен Акт №
0098803 за установяване на административно нарушение от св.С.К., в присъствието на св.Ц.Ц., срещу Б.А.Ч. с ЕТ”Б.А.-Виктория”за това,че с Ревизионен акт №*********/27.07.2009 год. е констатирано,че Б.А.Ч. с ЕТ”Б.А.-Виктория” е достигнала облагаем оборот за 12 последователни месеца за периода от 01.05.2007 год.до 30.04.2008 год. в размер на 58 990,27 лева и ЕТ”Б.А.-Виктория” е следвало до 14.05.2008 год.да подаде заявление за регистрация по ЗДДС,което представлява нарушение на чл.96,ал.1,във връзка с чл.178 от ЗДДС. По акта жалбоподателят не е направил възражения.Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема,че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се налага безспорния извод,че жалбоподателят е извършил посоченото в НП нарушение на чл.96,ал.1 от ЗДДС.Данъчните органи при определяне на облагаемия оборот за посочения период са съобразили чл.96,ал.2 от ЗДДС относно определянето на облагаемия оборот по смисъла на този закон.Доказателства в подкрепа на нарушението са показанията на св.К. и Ц. и приложения към преписката ревизионен доклад и ревизионен акт/стр.9/,от които е видно,че жалбоподателят е достигнал облагаем оборот за 12 последователни месеца преди текущия за периода 01.05.2007 год.до 30.04.2008 год. в размер на 58 990,27 лева,поради което за него е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС.Същият е следвало да подаде заявление за регистрация до 14.05.2008 год.и като не е сторил това е осъществил състава на нарушението по чл.96,ал.1 от ЗДДС. Извършената ревизия обяснимо не е била проведена по ЗДДС,тъй като към момента на извършването й ЕТ не е бил данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.
Съдът не споделя възражението,че не е ясен въпроса за компетентността на наказващия орган,тъй като няма описание на място на извършване на нарушението,тъй като в НП е посочена заповед №152/06.03.2007 год.на изпълнителния директор на НАП, същата е приложената към преписката и е видно,че лицето,издало НП е оправомощено да издава НП по съответния ред.Относно мястото на извършване на нарушението,съдът счита,че непосочването му в АУАН не е процесуално нарушение в конкретния случай,тъй като същото е изрично определено в чл.101 от ЗДДС и чл.8 от ДОПК.
Обстоятелството,че в акта не е посочена дата на извършване на нарушението не е нарушение на чл.42,т.3 от ЗАНН,тъй като се касае за нарушение,осъществено чрез бездействие,поради което не е възможно да се посочи конкретна дата на извършването му.Видно от съдържанието на АУАН и на НП е направено пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено,както и на законовите норми които са нарушени.Съдът не споделя възражението в жалбата,че фактическата обстановка е противоречива поради различието в посочените за нарушени законови разпоредби в акта и в НП,тъй като същите касаят извода на наказващият орган и определянето на правната квалификация на нарушението на база приетата с акта фактическа обстановка.Описанието на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено нарушението определят фактическата обстановка на база на която наказващият орган следва да квалифицира нарушението и да наложи съответната санкция за него.Видно от обстоятелствената част на НП,констатациите по АУАН са възприети от наказващия орган и е направена правилна квалификация на деянието,която съответства и на посочената в АУАН и на описанието на нарушението.За нарушен се сочи чл.96,ал.1 от ЗДДС и съдът приема,че това е правилната квалификация на нарушението,тъй като в този текст се съдържа задължението на едно лице да се регистрира по ЗДДС.В чл.178 от ЗДДС е повторено това негово задължение,като наред с това е определена и санкцията за нарушението по чл.96,ал.1 от ЗДДС.Ето защо съдът счита,че не е налице противоречие между АУАН и НП относно нарушени разпоредби и квалификацията на нарушението е точна и правилна,като наказващият орган правилно е определил и правното основание за налагане на наказанието.Процедурата по съставяне и връчване на АУАН е спазена и към преписката са приложени доказателствата,които потвърждават извършеното нарушение,поради което съдът приема,че АУАН и НП съответстват на всички изисквания в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и е наложил минимално предвиденото в закона наказание-имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
Предвид на изложеното съдът приема,че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ОБ-913/31.08.2009 год. на Иваничка
Тошева Тошева,Началник отдел “Обслужване” при ТД на НАП-гр.Ловеч, с което е наложена на основание чл. 178 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500,00 лева на ЕТ”Б.А.-Виктория”,представляван от Б.А.Ч.,ЕГН:********** ,за нарушение на чл.96,ал.1 от ЗДДС,като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки окръжен съд по реда на ЗВАС в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :