Определение № 1814 от 01.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1814 гр. София, 21.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело № 20231100601543 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 - 8 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. – пълномощник на Д. Н. срещу определение от 17.02.2023 г. на СРС, НО, 99-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на същото лице срещу постановление на СРП от 20.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производството по досъдебно производство № 5402/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр.

8102/2016 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи, обуславящи неправилност и незаконосъобразност на контролираното определение, като се иска неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че има правен интерес да обжалва постановлението на прокурора, както и че са налице данни за извършено престъпление измама, а не за такова по чл. 309 от НК. Моли съдът да отмени атакуваното постановление и да върне преписката на СРП за изпълнение на дадени от СГП указания.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

С постановление от 20.01.2023 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прокурор от СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 5402/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. 8102/2016 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 18.08.2014 г. – 09.09.2014 г. в гр. София.

Срещу това постановление жалбоподателят е възразил, депозирайки жалба. В процедура по чл. 243, ал. 4-5 от НПК първият съд е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като от посоченото престъпление няма пострадало или ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 74 от НПК.

За да постанови горепосоченото определение, с което е оставена без разглеждане жалбата на адв. М. в качеството му на упълномощен представител на лицето Д. Н., СРС е приел, че наказателното производство е водено за престъпление по чл. чл. 309, ал. 1 от НК, което престъпление е формално и не е предвидено при неговото осъществяване да настъпват 1 съставомерни вреди. Производството по чл. 243, ал. 4 от НПК има за предмет проверката на обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като правомощията на съда да осъществява контрол върху постановленията на прокуратурата са единствено в рамките на възприетите фактическа обстановка и правна квалификация. В тази връзка контролираният съд е приел, че подалото жалбата лице няма право да обжалва постановлението на СРП на основание чл. 243, ал. 4 от НПК, тъй като според така цитираната разпоредба право на жалба имат няколко лимитативно изброени фигури, сред които пострадалият и ощетеното юридическо лице, каквото качество обаче лицето Д. Н. не притежава поради обекта на посегателство на разследваното престъпление, изключващО фигурата на пострадал/ощетено юридическо лице.

В конкретния случай въззивният съд изцяло се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че упълномощеният представител на Н. не се явява легитимирано лице, имащо подлежащ на защита правен интерес да претендира отмяна на атакувания акт на СРП. Съгласно нормата на чл. 74 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Според утвърдената съдебна практика такова е лицето, което би могло да се конституира валидно в един съдебен наказателен процес като частен обвинител и граждански ищец за претърпени имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Жалбоподателят няма качеството на пострадал/ощетено юридическо лице по смисъла на НПК и следователно за него липсва възможност да инициира съдебен контрол върху постановлението от 20.01.2023 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство. Последното е образувано и водено за престъпления по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, специфичният обекти на нарушаване при което изключват наличието на "пострадал", тъй като при осъществяването на престъпния му състав не се нарушават права на отделната личност и/или юридическо лице.

От значение е систематичното място на визираното престъпление - против правоотношенията, гарантиращи и осигуряващи правилното документиране.

Вредите, които биха обусловили легитимацията на Н., действаща чрез пълномощника си, трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния резултат е обективен елемент на конкретното престъпление. В случая липсва причинно следствена верига, която да направи жалбоподателя ощетено лице по смисъла на чл. 243 от НПК и субект със законно признат интерес да атакува акта на прокурора пред съда.

Действително в съдебната практика въпросът за невъзможността поначало да има пострадал от престъпление, което в своя състав не предвижда причиняването на вреди за някого, е дискусионен, но по-голямата част от практиката подкрепя именно това становище, към което се солидализира и настоящият съдебен състав.

В случай че от страна на жалбоподателя се твърди, че има настъпили вреди, то пред него остава открита възможността да атакува постановлението пред горестоящата прокуратура, която е компетентна да дава указания за това по какъв текст може да се води делото. Жалбоподателят не е лишен от възможност да потърси и получи правна защита, тъй като разглеждането на жалбата му е от компетентността на горестоящата прокуратура, разполагаща с възможност да прецени дали посегателството се ограничава единствено до престъпление против документооборота или се касае за такова, увреждащо имуществото на жалбоподателя. Поради това правната защита на твърдяното от него право се осигурява по реда на вътрешноинстанционния контрол в рамките на прокуратурата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 243, ал. 10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден прокурорски контрол върху постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато същите не са били обжалвани пред съда. Това правило се извежда от заложеното конституционното 2 правомощие на прокуратурата да преценява на кои лица и за какво точно престъпление да повдигне обвинение. Горестоящата прокуратура може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението - предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени не само дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни за друго.

Поради изложеното атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед пълнота на изложението единствено следва да се посочат два момента: от една страна абсолютната давност за престъплението по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е отдавна изтекла; от друга – в случая са налице неуредени отношения по сключени търговски сделки, споровете по които подлежат на разглеждане пред компетентния граждански съд.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НО, 2- ри въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.02.2023 г. на СРС, НО, 99-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на адв. М. в качеството му на упълномощен представител на лицето Д. Н. срещу постановление на СРП от 20.01.2023 г. за прекратяване на наказателното производството по досъдебно производство № 5402/2018 г. по описа на СДВР, пр. пр. 8102/2016 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3