Решение № 9126 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9126 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110117424 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Н. П., ЕГН **********, срещу .........., ЕИК ......., с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ...... от 08.04.2019 г., сключен между страните, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 7 от договора, с която в общия размер на кредита са включени застрахователна премия и такса за оценка на риска, както и отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 50 лв., частично предявена от сумата 786,66 лв., представляваща разликата между общата дължима сума по договора от 2786,66 лв. и предоставената заемна сума от 2000 лв.

Ищцата твърди, че на 08.04.2019 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ....... Поддържа, че реално предоставеният заем е 2000 лв., но в общия размер на кредита са включени още 186,65 лв. застрахователна премия и 262,40 лв. еднократна такса за оценка на риска, като така общият размер на кредита е посочен като 2449,05 лв. Твърди, че посоченията в договора ГПР от 47,49 % не отразява действителните разходи по кредита, тъй като не включва всички разходи, които потребителят следва да понесе, включително застрахователната премия и таксата за оценка на риска. Счита, че договорът не съдържа ясна, точна и разбираема информация относно общата цена на кредита и действителната икономическа тежест за потребителя, поради което е недействителен по чл. 22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност клаузата на чл. 7 е нищожна като противоречаща на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Поддържа, че при недействителност на договора потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси, премии и други разходи.

1

Ответникът .......... оспорва исковете. Не оспорва сключването на договора, но твърди, че той е действителен и отговаря на изискванията на ЗПК. Поддържа, че в договора са посочени лихвеният процент, ГПР, общата дължима сума и погасителният план, както и че законът не изисква отделна разбивка на компонентите на ГПР. Счита, че застрахователната премия е цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, а не задължително условие за получаване на кредита, поради което не следва да се третира като разход по кредита при изчисляване на ГПР. Поддържа също, че договорът е сключен за конкретна сума, конкретен срок, при фиксирана лихва и без необходимост от използване на допускания при изчисляване на ГПР.

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, както и по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата 50 лв., частично от 786,66 лв.

С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищцата е да установи сключването на договора, съдържанието на оспорените клаузи и твърдените основания за недействителност, а в тежест на ответника е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, валидно обвързващи страните клаузи и индивидуална договореност, доколкото се позовава на такава. По отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да установи съществуването на валидно вземане за сумата, чиято недължимост се твърди.

Като безспорно между страните съдът приема, че на 08.04.2019 г. между С. Н. П. и .......... е сключен Договор за потребителски кредит № ......; че по договора е посочена заемна сума от 2000 лв.; че в общия размер на кредита са включени 186,65 лв. застрахователна премия и 262,40 лв. такса за оценка на риска; че общият размер на кредита е посочен като 2449,05 лв.; че договорната лихва е 21,25 %; че ГПР е посочен като 47,49 %; че общата дължима сума е 2786,66 лв.; че ищцата е извършвала плащания по договора.

От приетия договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът е предоставил на потребителя кредит, при който в чл. 7.1 са включени като компоненти на общия размер на кредита сумата 2000 лв., застрахователна премия 186,65 лв., включваща ....... 92,40 лв. и ........

94,25 лв., както и еднократна такса за оценка на риска 262,40 лв. Същевременно договорът посочва ГПР 47,49 % и обща дължима сума 2786,66 лв.

От представените справки и от отговора на ответника се установява, че ищцата е извършила плащания в общ размер 2647,48 лв., като по погасителната справка са отнесени 2449,05 лв. към главница, 188,77 лв. към договорна лихва и 0,28 лв. към наказателна лихва.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, както и повторна съдебно-счетоводна експертиза. От първоначалното заключение и от дадените в съдебно заседание разяснения се установява, че в посочения в договора ГПР не е включена застрахователната премия като разход, а единственият включен разход е възнаградителната лихва. Вещото лице е посочило, че при изчисляване на действителния ГПР следва да се вземат предвид действителните 2 разходи по кредита.

От повторната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при включване на съпътстващите такси и разходи по кредита действителният ГПР възлиза на 71,42 %, тоест значително над посочения в договора ГПР от 47,49 %. Съдът кредитира повторното заключение като обективно, компетентно и съобразено с поставените задачи, тъй като същото изяснява именно релевантния за спора въпрос, а именно какъв е действителният ГПР към датата на сключване на договора при включване на всички разходи, които са били известни на кредитора и са били предвидени в договора.

Съдът намира, че спорът между страните е правен и се свежда до това дали застрахователната премия и таксата за оценка на риска са част от общия разход по кредита и дали невключването им в изчисления и посочен в договора ГПР води до недействителност на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Това изискване не е формално. То има за цел потребителят да получи ясна, точна и разбираема информация за действителната цена на кредита, за да може да направи информиран икономически избор. Посочването на ГПР, който не съответства на действителния размер на разходите, е приравнимо на липса на надлежно посочен ГПР, защото потребителят получава невярна представа за реалната финансова тежест на договора.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита за потребителя включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или когато предоставянето на кредита е резултат от прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая съдът приема, че както таксата за оценка на риска, така и застрахователната премия са разходи, които следва да бъдат отчетени при формиране на ГПР. Таксата за оценка на риска е въведена от кредитора, начислена е при сключване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя чрез погасителните вноски. Тя не представлява самостоятелна услуга в интерес на потребителя, а разход, свързан с преценката на кредитора дали да предостави кредита и при какви условия. Поради това тежестта на тази такса не може да бъде извадена от реалната цена на кредита.

Застрахователната премия също е включена в общия размер на кредита, финансирана е чрез кредита и се възстановява чрез вноските. Независимо от формалното й обозначаване като допълнителна услуга, нейното включване в самия кредитен договор, финансирането й от кредитора, връзката й със срока на кредита и включването й в погасителната тежест за потребителя сочат, че тя е икономически свързана с кредитното правоотношение. За 3 потребителя от значение е не юридическата техника, чрез която отделният разход е въведен в договора, а реалната цена, която той трябва да плати, за да получи и обслужва кредита.

Когато такава цена е известна на кредитора към момента на сключване на договора и е включена в договорната конструкция, тя следва да участва при изчисляване на ГПР.

Съдът не споделя възражението на ответника, че липсва изискване за разбивка на компонентите на ГПР и поради това договорът е редовен. Действително законът не изисква непременно математическо описание на всеки елемент от формулата, но изисква посоченият ГПР да бъде верен. Разликата между посочените 47,49 % и установените по експертизата 71,42 % не е техническа неточност, а съществено несъответствие, което засяга основна информация за цената на кредита, като ответникът признава, че при изчисляването на посочения в договора ГПР не са включени компоненти.

Съдът съобразява и разрешението, дадено в практиката на СЕС по тълкуване на Директива 2008/48, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи по кредита, националното право може да предвиди последица, при която договорът се счита освободен от лихви и разноски, така че потребителят да дължи единствено предоставената главница. Това разрешение съответства на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Ето защо съдът приема, че процесният договор не отговаря на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е посочен ГПР, който не включва всички разходи по кредита и не отразява действителната икономическа тежест за потребителя. Последицата е недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

При уважаване на главния иск за недействителност на договора съдът не дължи произнасяне по същество по евентуалния иск за нищожност на отделната клауза на чл. 7, тъй като вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането му не се сбъдва.

По отрицателния установителен иск съдът намира следното. При недействителност на договора за потребителски кредит потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси, комисиони, застрахователни премии и други разходи.

Сумата 786,66 лв. представлява разликата между общата дължима сума по договора в размер на 2786,66 лв. и чистата стойност на кредита в размер на 2000 лв., като в тази разлика се включват възнаградителна лихва, такса за оценка на риска и застрахователни премии

В случая чистата стойност на предоставения заем е 2000 лв. По делото се установява, че ищцата е платила общо 2647,48 лв., тоест сума, надвишаваща чистата стойност на кредита.

Следователно ответникът не установява съществуване на валидно вземане срещу ищцата за сумата 50 лв., частично предявена от сумата 786,66 лв., представляваща разликата между общата дължима сума по договора и предоставената заемна сума. Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.

По разноските съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете. От данните по делото се установява внесена държавна такса 130 лв., депозит за първоначална ССчЕ 500 4 лв. и депозит за повторна ССчЕ 350 лв., или общо 980 лв. Ищцата претендира и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С оглед изхода на делото, характера на спора, извършените процесуални действия, проведените съдебни заседания и необходимостта от изслушване на две счетоводни експертизи, съдът намира, че на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер от 200 евро с вкл. ДДС, съгласно фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, на основание Закона за въвеждане на еврото в Република България и фиксирания курс на БНБ 1 евро = 1,95583 лв., посочва служебно левовата равностойност на сумите и в евро за яснота и изпълняемост на съдебния акт.

Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19f66130-0cdf-40e2-8326-4867a19e39ef