Определение № 38814 от 21.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38814 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110119454 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. М. А. срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване недействителността на договор за потребителски паричен кредит № PLUS******** от 23.02.2024 г. поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави и за връщане на сумата 819,75 евро, претендирана като платена без основание по същия договор, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 07.07.2026 г. до окончателното изплащане.

На ответника е изпратен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.

131, ал. 1 ГПК е подаден отговор чрез юрисконсулт Н Д К, с който исковете са оспорени като недопустими, евентуално неоснователни. Направено е и евентуално възражение за прихващане.

Възражението за недопустимост поради липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно. Ответник е дружеството, срещу което ищецът насочва търсената защита, като наличието на твърдяното материално правоотношение и отговорността за връщане на получените суми са въпроси по съществото на спора. Налице е правен интерес от установителната защита предвид спора за действителността на договора и основанието за извършените плащания.

Исковата молба се нуждае от уточнение в частта относно осъдителния иск.

Твърдението за недължимо платени 819,75 евро не индивидуализира отделните вземания, за погасяването на които са извършени плащанията, размера на всяко от тях и датите на плащане. Тези обстоятелства са необходими за очертаване предмета на спора и за организиране защитата на ответника. На ищеца следва да се даде едноседмичен срок за отстраняване на нередовността с писмена молба с препис за ответника. Проектът за доклад в тази част подлежи на допълване съобразно уточнението.

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД във връзка с 1 чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК и подлежат на разглеждане по общия исков ред, при отстраняване на посочената нередовност.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими към заявените твърдения и възражения и необходими за изясняване на делото, поради което следва да бъдат приети.

За изясняване на извършените плащания, тяхното отнасяне и формирането на ГПР са необходими специални счетоводни знания. Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по въпроси 1–3 от исковата молба, като се коригира въпрос 3, както и по въпроси 2.1, 2.2 и 2.4–2.7 от раздел IV на отговора на исковата молба. Въпрос 4 от исковата молба повтаря предмета на въпрос 2, а въпрос 2.3 от отговора се отнася до договори с други кредитополучатели и не установява относимите към конкретното правоотношение обстоятелства. В тези части исканията следва да се оставят без уважение.

Искането на ответника за съдебно-техническа, формулирана като комплексна съдебна компютърно-графологична експертиза, следва да се остави без уважение. В заявения обхват тя не е необходима за изясняване на релевантни въпроси, свързани с предмета на доказване.

Преценката за съответствието на представените договорни документи със законовите изисквания и правните последици от евентуалното им нарушение е на съда.

Възражението за прихващане е заявено своевременно с отговора, при условие че осъдителният иск бъде приет за основателен, и следва да се приеме за разглеждане до заявения размер 413,29 евро.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК от съображения за процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2026 г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за оставяне на исковата молба без разглеждане и прекратяване на производството поради липса на пасивна процесуална легитимация.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно осъдителния иск за 819,75 евро.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни за какви конкретни вземания на банкатаответник е заплатил претендираната по осъдителния иск сума от 819,75 евро, като посочи вида на всяко вземане, точния размер на сумата, чието връщане претендира за него, и кога твърди да е извършил всяко плащане. При плащане на части да посочи датата и размера на всяко частично плащане, включено в претенцията, като сборът на отделните претендирани суми съответства на общия размер на осъдителния иск.

2

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната в частта относно осъдителния иск и производството в тази част ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от „Юробанк България“ АД с отговора на исковата молба евентуално възражение за прихващане срещу вземането на А. М. А. по осъдителния иск за 819,75 евро с твърдяно насрещно вземане на банката в размер на 413,29 евро, представляващо обезщетение за ползването на предоставената главница от 4 200 лв. (2 147,43 евро), в размер на законната лихва за периода от 23.02.2024 г. до 25.07.2025 г.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и необходимите счетоводни справки при ответника и застрахователите да отговори на следните въпроси относно договор за потребителски паричен кредит № PLUS-******** от 23.02.2024 г.:

А. По въпроси 1–3 от исковата молба:

1. Погасен ли е от ищеца процесният кредит – кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са погасени?

2. Какъв е размерът на годишния процент на разходите по кредита, посочен в процесния договор, и какво се включва в него?

3. Какъв е ГПР при включени главница, възнаградителна лихва, застрахователна премия и такса ангажимент?

Б. По допълнителните въпроси от раздел IV, т. 2 от отговора на исковата молба, при запазване на номерацията им:

2.1. Как и от какви компоненти, по каква формула се формира ГПР по процесния договор? При посоченото в таблицата „Параметри и условия“ на първата страница от договора изчисление на ГПР към момента на сключването му какви допускания са използвани и какви разходи са включени в записания краен общ процент 32,48% и съответстваща му обща стойност на плащанията 9 346,20 лв.? Включени ли са в ГПР разходите за такса ангажимент и дължимата към двете застрахователни дружества застрахователна премия? Съответстват ли изчисленията на ГПР на формулата по чл. 19, ал. 2 във връзка с приложение № 1 към ЗПК?

2.2. Изваждането на таксата ангажимент от усвоената главница по кредита и нейното плащане отделно от кредитополучателя в деня на усвояването може ли да повлияе върху размера на ГПР и ако може – в каква посока, на намаляване или повишаване, и с какъв 3 размер?

2.4. В какъв размер са платените от ищеца суми за лихви, такси, застрахователни премии към застрахователните дружества и други разходи, извън главницата, по процесния договор, по отделни пера и като общ сбор, към датата на пълното предсрочно погасяване – 25.07.2025 г., съгласно данните в счетоводството на ответника, включително в качеството му на застрахователен посредник, и при двете застрахователни дружества?

2.5. Преведени ли са всички постъпили за разсроченото погасяване на застрахователната премия плащания/вноски, извършени от ищеца до пълното предсрочно погасяване на 25.07.2025 г., към застрахователите „Cardif Assurances Vie SA, France“, чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“, и „Cardif Assurances Risques Divers SA, France“, чрез „Кардиф Общо застраховане, клон България“?

2.6. След като проследи и представи в табличен вид плащанията на ищеца по процесния кредит до пълното предсрочно погасяване на 25.07.2025 г. по дати, внесена сума и пера – главница, лихви, такси и застрахователна премия, вещото лице да посочи как и за погасяването на кои задължения са разпределени плащанията и по коя сметка, с кой титуляр, са постъпили.

2.7. Вещото лице да изчисли размера на законната лихва за периода 23.02.2024 г. – 25.07.2025 г. върху главницата от 4 200 лв. (2 147,43 евро).

УКАЗВА на вещото лице при изчисляването на ГПР да посочи използваните парични потоци, дати, компоненти и допускания. Припокриващите се задачи могат да бъдат разгледани общо, но с изричен отговор на всяка от тях. По въпрос 3 от исковата молба да извърши изчислението при зададеното включване на застрахователната премия и таксата, без да дава правно заключение за тяхната дължимост или задължителност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на въпрос 4 и искането на ответника за допускане на въпрос 2.3 от раздел IV на отговора към съдебно-счетоводната към съдебно-счетоводната експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по раздел IV, т. 3 от отговора за допускане на комплексна съдебна компютърно-графологична експертиза по въпроси 3.1–3.6 като ненужна за изясняване на релевантните обстоятелства по делото.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В П.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за експертизата в общ размер на 300 евро, вносим по депозитната сметка на Софийския районен съд, както следва: 120 евро от ищеца и 180 евро от ответника, в едноседмичен срок от съобщението, в който срок страните да представят доказателства за внасянето. Вещото лице да бъде уведомено за задачите след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание съгласно чл. 199 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА страните да съдействат на вещото лице и да му предоставят 4 необходимите за изпълнение на допуснатите задачи счетоводни и платежни документи и справки, с които разполагат.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при създаване на пречки за събиране на допуснатите доказателства съдът може, съгласно чл. 161 ГПК и с оглед обстоятелствата по делото, да приеме за доказани фактите, относно които са създадени пречките.

ИЗГОТВЯ на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146 ГПК следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът А. М. А. твърди, че на 23.02.2024 г. е сключил договор за потребителски паричен кредит № PLUS-******** с посочен от него кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, чийто правоприемник според исковата молба е ответникът „Юробанк България“ АД. Сочи договорен кредит от 4 200 лв., срок 60 месеца, месечна вноска 155,77 лв., ГЛП 27,19%, ГПР 32,48% и обща стойност на плащанията 9 346,20 лв.

Твърди, че при отпускането е удържана такса ангажимент 105 лв., поради което чистата получена стойност е 4 095 лв. Предвидена е и застрахователна премия 1 494 лв. Поддържа, че таксата ангажимент е за усвояване и управление на кредита в нарушение на чл. 10а ЗПК, без ясно определена насрещна услуга, а застраховката е наложена като условие за получаване на кредита. Твърди, че таксата и премията не са включени в посочения ГПР, представляват прикрита допълнителна лихва и водят до невярно посочване на разходите и общо дължимата сума. Позовава се на изчисление чрез електронен калкулатор за ГПР 45,54%, както и на твърдяно превишаване на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи за липса на яснота относно компонентите и допусканията при формиране на ГПР и за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът твърди още, че договорът не е съставен по ясен и разбираем начин и е с шрифт под изискуемия размер 12, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че клаузите са предварително изготвени, без възможност да влияе върху съдържанието им, неравноправни и накърняващи добрите нрави поради значителна нееквивалентност на престациите и прекомерно оскъпяване. Счита, че пороците обуславят недействителност на целия договор и че дължи само чистата стойност на кредита.