Разпореждане № 5705 от 07.09.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5705 гр. Благоевград, 07.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102423 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. Ж. Д. с ЕГН: ********** от гр. С***, за сумите от 434,60 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 31.08.2026г. до окончателното й погасяване; 48,08 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.01.2023г. до 19.06.2023г.; 45,95 евро - мораторна лихва за периода от 20.06.2023г. до 11.08.2026г.; 207,91 евро – неустойка за непредоставено обезпечение по договора за потребителски кредит; 310,68 евро - такса по Тарифа за събиране на вземането от първоначалния кредитор, за които се твърди, че са дължими по Договор за потребителски кредит № 797231 от 16.01.2023г., сключен от длъжника със „Сити Кеш“ ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.08.2025г., както и разноски за държавна такса /17,80 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /100 евро/.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит № 797231 от 16.01.2023г., сключен между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК 202531869 и В. Ж. Д., като впоследствие вземането по този договор е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, за което длъжникът е уведомен. Към заявлението е представен договорът, договор за продажба и прехвърляне на вземания, общите условия и тарифа.

Съдът с Разпореждане № 5547/31.08.2026 година е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности. В дадения от съда срок е депозирана молба с вх.№ 21446/04.09.2026 година, в която заявителят е отрекъл да са извършвани плащания от длъжника, като е посочил, че оттегля заявлението в частта за претендираната такса от 310,68 евро.

1

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

С подаденото заявление е представен Договор за потребителски кредит № 797231 от 16.01.2023г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и В. Ж. Д., видно от който е, че „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило на В. Ж. Д., като кредитополучател сумата от 850 лв.; при годишен процент на разходите 49,62%; фиксиран лихвен процент 40,05%; обща сума за плащане 944,03 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за кредит страните се споразумяват, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора, да предостави обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и, а при неизпълнение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 463,97 лева, която се начислява автоматично. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните 2 изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е недействителна като противоречаща на законови разпоредби.

По силата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е включено като задължение в погасителния план и се погасява на двуседмични вноски, наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Настоящият съдебен състав смята, че от съдържанието на договора за потребителски кредит се налага изводът, че същият е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, защото в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите в размер на 49,62%. Този годишен процент на разходите е неточен и е валиден само при положение, че размерът на главницата е 850 лева, а оскъпяването на кредита е с размера на договорната лихва от 94,03 лева. При положение, че към разходите по кредита се добави и сумата за неустойка от 463,97 лева, то действителният годишен процент на разходите /ГПР/ ще надхвърли посочения в договора за кредит от 49,62 %. С оглед изложеното се налага изводът, че в случая записаният в договора ГПР /49,62 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит е недействителен - арг. от чл. 22 ЗПК.

На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви и неустойки.

Предоставеният кредит по договора е 850 лв. с еврова равностойност от 434,60 евро. Съдът съобрази, че по договора няма извършени плащания от длъжника, поради което претенцията за главница е основателна, тъй като се заявява в размер на чистата стойност на кредита от 434,60 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за държавна такса в размер на 10,50 евро и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 3

01.10.2025г./ в минимален размер от 40,90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 24,13 евро.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 48,08 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.01.2023г. до 19.06.2023г.; 45,95 евро - мораторна лихва за периода от 20.06.2023г. до 11.08.2026г.; 207,91 евро – неустойка за непредоставено обезпечение по договора за потребителски кредит и за разноските над уважения размер до претендирания размер. Искането за присъждане на 310,68 евро - такса по Тарифа за събиране на вземането от първоначалния кредитор, е оттеглено от заявителя с уточнителната молба, поради което за него съдът не дължи произнасяне.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С***, срещу длъжника В. Ж. Д. с ЕГН: ********** от гр. С***, за следните суми:

- сумата от 434,60 евро /четиристотин тридесет и четири евро и 60 евроцента/ - главница по Договор за потребителски кредит № 797231 от 16.01.2023г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и В. Ж. Д., вземането по който е прехвърлено от „Сити Кеш“ ООД на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.08.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.08.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 34,63 евро /тридесет и четири евро и 63 евроцента/ направени по делото разноски, от които 10,50 евро - платена държавна такса и 24,13 евро - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 48,08 евро - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.01.2023г. до 19.06.2023г.;

- сумата от 45,95 евро - мораторна лихва за периода от 20.06.2023г. до 11.08.2026г.;

- сумата от 207,91 евро – неустойка за непредоставено обезпечение по договора за потребителски кредит;

- разноските над уважения размер от 34,63 евро до претендирания 4 размер от 117,80 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.