Протокол № 204 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 204 гр. Пазарджик, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500090 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За жалбоподателят ЗД „Евроинс“ АД, редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалният му такъв.

Ответникът С. В. Ф., редовно призован, не се явява. За него адв.Д. А., редовно упълномощена от първата инстанция.

Съдът докладва постъпило становище от ЗД „Евроинс“АД, представлявано от упълномощения му процесуален представител- юрк.Х.М..

В него е заявено от последната, че поради невъзможност да присъства в днешното съдебно заседание и в случай на редовно призоваване се моли делото да се гледа в нейно отсъствие. В него се поддържа въззивната жалба и направеното с нея доказателствено искане за назначаване на СТЕ по изложени в нея съображения. В случай, че бъде даден ход по същество се моли, да бъде отменено първоинстанционното съдебно решение изцяло, като неправилно и необосновано и вместо него да се постанови друго, с което се уважат исковете изцяло. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Адв.А.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В 1 днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ същото

С Решение №612/23.12.2024г., постановено по гр.д.№***/2024г. по описа на РС- П. е прието за установено, че „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Х.К.“ №43 има срещу С. В. Ф., с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.„СВ.К.“ №73, право на вземане за сумата от 2149,68лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета

№1500121121/14.09.2023г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от 20.12.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до предявения му като частичен размер- 10000лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №****/2023г. на РСП., от считани за общо дължими 16894,13 лв.

Прието е за установено, че „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Х.К.“ №43, има срещу С. В. Ф., с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.„СВ.К.“ №73, право на вземане за сумата от 29,77лв., представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 13.11.2023г. до 20.12.2023г., върху изплатена като застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета № 1500121121/14.09.2023 сума от 2149,68лв., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер за това вземане- 138,49лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №****/2023г. на РС- П..

Осъден е С. В. Ф., с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.„СВ.К.“ №73, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Х.К.“ №43, сумата от 300,94лв., представляваща съразмерни на уважената част от исковите претенции разноски по делото.

Осъдено е „Застрахователно дружество Евроинс” АД с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Х.К.“ №43, да заплати на С. В. Ф., с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.„СВ.К.“ №73, сумата 2 от 471лв., представляваща съразмерни на отхвърлената част от исковите претенции разноски по делото.

Осъдено е „Застрахователно дружество Евроинс” АД с ЕИК ***********, седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„Х.К.“ №43, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв и чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на адв.Д.П.А., с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.„М.Т.“ №101, адвокатско възнаграждение по делото в размер на 1020лв., съответно на отхвърлената част от разгледаните искове.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, представлявано от Й.Ц.- Председател на Съвета на директорите и Р.Б.- изпълнителен директор, чрез процесуален представителюриск.К. Н., в частта в която исковете са отхвърлени, както следва: за главница- над сумата от 2149,68лв. до 10000лв., частичен от 16894,13лв. и за лихва за забава- над сумата от 29,77лв. до 138,49лв.

Счита се, че решението в тази му обжалвана част е неправилно, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказани механизма на произшествието и размера на вредите посредством съдебната автотехническа експертиза, която своевременно е оспорена от ищеца.

Визира се, че никъде в съдебното решение не са обсъдени показанията, дадени от единствения свидетел, който е бил и пряко е възприел пълния набор от факти, касаещи настъпване на произшествието- К.К. Единствено от тях съдът разглежда в мотивите си, че свидетелката е заявила, че не си спомня какво е разказала в деня на произшествието на полицаите- твърдение, което не е от значение на начина на настъпване на събитието.

Сочи се, че от показанията на свидетелката се установява, че произшествието е настъпило в района на пешеходна пътека и спирането на участниците в ПТП-то се е наложило поради рязко намалената скорост на автомобила, намиращ се в началото на колоната от МПС-та и непосредствено преди пешеходната пътека. Вторият автомобил е бил джип, водача на който също е намалил скоростта и е подал мигач, за да заобикаля стоящия найотпред автомобил. След него се е движил л.а. Форд Транзит, управляван от свидетелката, а зад него- л.а. Форд Фиеста, управляван от ответника. К. разказва, че е предприела аварийно спиране, като в хода на спирането е 3 усетила, че нещо я бута напред и тя губи контрол над автомобила. Освен това категорично заявява, че в рамките на спирачния път е чула звук, след който е изгубила контрол над автомобила. Звукът е бил придружен и с разтрисане на автомобила, като свидетелката ясно и недвусмислено заявява, че и двете са се случили преди да докосне джипа пред нея. В края на разпита, когато й е зададен същия въпрос, свидетелката отново безпротиворечиво заявява последователността на действията- натиснала е спирачка, чула е звук и буса е започнал да трепери още в движение. От нейните свидетелските показания се установява и последователността на ударите- л.а. Форд Фиеста удря в задната част л.а. Форд Транзит, след което л.а. Форд Транзит удря в задната част л.а.

Сузуки- Гранд Витара.

Твърди се, че показанията на К. в цялост са последователни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани от съда, като по отношение на заявеното от нея, че не си спомня какво е разказала в деня на произшествието на полицаите- освен изложеното по- горе се счита, че от настъпването на събитието е изминал достатъчно дълъг период от време и предвид изживения от лицето стрес е нормално да не може да възпроизведе всички съпътстващи събитието детайли.

Твърди се, че ищецът своевременно е оспорил заключението по съдебната автотехническа експертиза, като неправилно и необективно, поради следните съображения: вещото лице избирателно е взело предвид данни от събраните по делото, които да обосноват изведения от него механизма на ПТП и поредност на ударите между участниците. В заключението е посочено, че при екстрено спиране и в спирачен път, поради преразпределение на масата на автомобила, предната част се натоварва, а задната се повдига. Водачът на л.а.

„Форд Транзит“ посочва, че именно по време на спирачния път е усетила разтрисане на автомобила и как се придвижва напред, въпреки предприетото аварийно спиране- никъде в заключението си вещото лице не коментира тази част от показанията, нито изследва този вероятен механизъм на настъпване на инцидента. Вещото лице не е посочило и начина, по който е изчислил времето на настъпване на удара между л.а. Форд Фиеста и л.а. Форд Транзит (0.2-0.5 секунди), определен от него като втори поред, нито е посочил как този удар би се отразил на първоначалния и на настъпилите вреди, при положение, че се касае за почти едновременното им настъпване.

4

Искането е да се отмени първоинстанционното съдебно решение в частта, в която исковете са отхвърлени, както следва: за главница- над сумата от 2 149,68лв. до 10 000лв., частичен от 16894,13лв. и за лихва за забава- над сумата от 29,77лв. до 138,49лв. като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове до пълните им размери с присъждане на направените съдебни разноски в двете инстанции, в т.ч. държавна такса за въззивна жалба, в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- С. В. Ф., чрез пълномощника му адв.Д. А.. В него се приема становище в насока, че подадената от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е изцяло неоснователна.

Твърди се, че правилно и законосъобразно в мотивите на своето решение първоинстанционният съд приема, че съвкупният анализ на доказателствата по делото сочи на извод за невярно описан механизъм в Протокол за ПТП № *********/03.06.2022г., тъй като на първо място- от самите показания на съставилия го „мл. автоконтрольор в РУ-П.“ С.К. става ясно, че същият не е бил свидетел на самото ПТП, а „протоколът съставил от това, което виждал външно по колите; не било нужно някой да му обяснява каквото вижда”.

Впоследствие полицаят твърди, че все пак е взел предвид и разказаното му и от водача на джипа „Сузуки- Гранд Витара“ РА****КС (И.Р.) и водача на буса „Форд- Транзит“ с peг.№СВ****СС- К.К. както и липсата на възражения от страна на водача на л.а.„Форд- Фиеста“ peг.№РА****КС- ответникът С. Ф..

Твърди се, че съдът правилно достига до извода, че тези показания се характеризират с неубедителност и недостоверност относно механизма на произшествието, не само с оглед самонадеяните изводи „от видяното“ от страна на полицейския служител, а и предвид факта, че св.И.Р. в показанията си пред съда категорично твърди, че не знае между кои две от участвалите в инцидента три МПС е бил първият от ударите и между кои две- последвалият.

Същият свидетел заявява и че не е прочел какво пише в протокола (с №*********/03.06.2022г.- л. 9), който не е и подписал.

Визира се, че във връзка с достоверността на съдържанието на изготвените от полицая Калинов протоколи по случая, правилно районния съд е констатирал, че и вторият от протоколите за ПТП, а именно Протокол за 5

ПТП с №***********/03.06.2022г - л.189) е неподписан от един от участниците (2. И.Р.), като в него за участник 1, в произшествието е посочена и различна марка автомобил- „Форд- Фокус“, а не „Форд- Транзит“. Отделно от изложеното- самата К.К. като водач на буса „Форд- Транзит“ с peг.

№СВ****СС заявява в показанията си- че „не помни и вече не знае тогава какво е разказала на полицаите“. А показанията на П.Я. са повече от неубедителни относно описания от него механизъм на произшествието, доколкото от тях става ясно, че свидетелят не е видял катастрофата, а само чул три или два удара, като въпреки, че не видял спирачен път под никоя от колите- „решил“, че първи „трябва да се е ударил в буса“ автомобилът „ФордФиеста“, защото тази кола „била най- отзад“ (което е нелогично) и това разказал и на полицаите, пристигнали впоследствие на мястото.

Сочи се, че съдът констатира, че от представеното от самия ищец писмено доказателство- (л.8 по делото) Уведомление за щета ************* по полица ************* Каско+, подписано от началника на К.К. Л.Л. се установява, че произшествието е описано от страна на служителите на фирмата, чиято собственост е автомобила, по следния начин: „При движение, предния автомобил намалява скоростта, за да извърши маневра, водачката не спазва необходимата дистанция и причинява ПТП, след което в нея се удря трето МПС...“. В тази връзка показанията на посочения в същото уведомление като застрахователен посредник св.Н.П. и липсата на негов подпис в документа ясно сочат, че той е съставен именно от Л.Л.. В този смисъл правилно първоинстанционният съд намира, че не следва да бъдат кредитирани изпълнените с неубедителност противоречиви обяснения на Л. при разпита му пред съда- че „самото уведомление не бил подписвал“, но всъщност го бил подписал, обаче не бил прочел какво е написано в него, а то било предварително попълнено от Н.П., който така или иначе- на практика няма откъде другаде, освен от Л. или К., да разбере за описания в уведомлението механизъм.

Разпечатката съдържа 43 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19f5d536-70c7-4ae7-98d4-5d3836ef1e1c