Решение № 5647 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5647 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330102192 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Р. Т., чрез пълномощник – адв. Р. Р., против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ***** г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 494,51 лева, представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В условията на еветнуалност са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ***** г. е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 772,17 лева, представляваща платена неустойка по нищожна клауза на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

1

В исковата молба се твърди, че на 19.03.2024 г. между страните по делото бил сключен договор за потребителски кредит № 1038820, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1200 лева под формата на заемни средства, при уговорен фиксиран лихвен процент от 50 % и ГПР от 65,23 %. Съобразно клаузата на чл. 5 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на изисквания, посочени в договора. Сочи се, че в чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, заемополучателят дължал неустойка в размер на 1033,67 лева, при което общо дължимата сума по договора възлиза в размер на 2520 лева.

Сочи се, че в периода от 19.03.2024 г. до 02.01.2025 г. ищецът заплатил на ответното дружество сумата в размер на 1694,51 лева. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изтъква се, че неустойката при непредставяне на обезпечение не е включена в размера на ГПР, което води до несъответствие между реално прилагания и посочения в договора размер на ГПР. Твърди се, че заемодателят е въвел изисквания за обезпечение на заема, които на практика били невъзможни за изпълнение, като по този начин си осигурявал допълнителна печалба. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка се изтъква, че е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради което е нищожна. Отделно от това се сочи, че клаузата противоречи на добрите нрави и морала. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД, с който се изразява становище нередовност на исковата молба, доколкото от страна на ищеца не е посочена банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираната сума.

По същество са наведени доводи за неоснователност на предявената претенция, тъй като договорът за кредит не е недействителен по смисъла на ЗПК. Изтъква се, че кредитополучателят бил запознат с параметрите по правоотношение и е разполагал с възможност в 14-дневен срок да се откаже от договора. Възразява се срещу твърденията на ищеца за наличие на неравноправни клаузи. В подкрепа на твърдението, че длъжникът е бил наясно с финансовите последици от сделката било и обстоятелството, че страните били сключили общо два договора за кредит. Последното говорело за липсва на недобросъвестно поведение от страна на кредитора и неравнопоставеност в отношенията между страните. При това положение и предвид действителността на кредитното правоотношение, неоснователно се претендирало от ищеца връщане на платено по договора за кредит суми.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е представен сключения между страните Договор за 2 потребителски кредит № ***** г. С определението за насрочване на делото на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответното дружество е задължено в срок до първото открито съдебно заседание да представи процесния договор. На основание чл. 190, ал. 2 ГПК, вр. чл. 161 ГПК на ответника са указани последиците от неизпълнение на това задължение, а именно, че съдът може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, по отношение на които страната е създала пречки за събирането на доказателства. В първото съдебно заседание ответникът отново е задължен да представи договора, но въпреки това до края на съдебното дирене не е изпълнил така вмененото му задължение. При това положение ответното дружество създава пречки за извършване на проверка относно действителността на процесния договор за кредит, поради което следва да се приложат последиците по чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК. Предвид изложеното съдът приема за установено твърдението на ищцата, че ответното дружество неправилно е формирало приложимия по кредитното правоотношение ГПР, като не е включил в него всички разходи по кредита. От представения по делото Стандартен европейски формуляр се установява, че размерът на предоставения кредит е 1200 лева, при обща сума за връщане от 1486,33 лева. Посочено е, че ГЛП е в размер на 50 %, а ГПР – в размер на 65,23 %. Предвидено е задължение за обезпечаване на кредита с поръчител, отговарящ на определени изисквания, като при непредоставяне на обезпечение се начислява неустойка в размер на 1033,67 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че при изчисляване на ГПР по процесния договор е взета предвид само възнаградителната лихва, като при включване на неустойкато неговия размер е 556,78 %. Посочено е, че размерът на платените по договора суми от ищеца е 1 694,51 лева, разпределени както следва: 95,62 лева – главница, 286 лева – лихва, 1 034 лева – неустойка и 278,89 лева – такси. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

По делото не се спори и се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

3

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е регламентирано, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. Предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителят. Целта е да му се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Въз основа на събраните по делото доказателства и установените релевантни обстоятелства съдът намира, че в конкретния случай не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е налице пълно разминаване между посочения ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Това е очевидно предвид обстоятелството, че в посочената обща сума за заплащане от потребителя не е включена дължимата при непредоставяне на обезпечение неустойка. В тази насока е направената от вещото лице констатация. Вземането за неустойка в размер на 1 033,67 лева /надхвърлящ главницата по кредита от 1 200 лева/ представлява разход за потребителя и следва да се включи при формиране на 4

ГПР. Видно от заключението на ССчЕ при включване на неустойката размерът на ГПР се променя и нараства значително. С оглед изложеното и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид изложеното предявеният главен установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на ССчЕ се установи, че по процесния договор ищецът е заплатил сумата в общ размер на 1 694,51 лева, както следва: 95,62 лева – главница, 286 лева – лихва, 1 034 лева – неустойка и 278,89 лева – такси. Предвид съображенията, изложени по-горе, плащанията от ищеца са осъществени по договор, който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата, която се получава при приспадане на главницата от общата платена сума, а именно сумата в размер на 494,51 лева.