Споразумение № 100 от 20.04.2026, Районен съд - Свиленград

ПРОТОКОЛ

№ 100 гр. Свиленград, 20.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА и прокурора Ц. Л. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ характер № 20265620200281 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:50 часа се явиха:

Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани, изпращат представител - Прокурор Ц. Л..

Подсъдимият С. Ю., редовно призован, се явява лично и с адв. Г.

Караджонова, упълномощен защитник от Досъдебното производство (ДП), редовно призована.

В залата присъства преводач Ф. М. С., редовно призована.

А д в . Караджонова – Заявявам, че подзащитният ми в настоящото производство ще се ползва от турски език.

Съдът като взе предвид, че подсъдимият С. Ю. не владее български език и предвид изричното изявление на защитника му, че желае да се ползва от турски език в настоящото производство, намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като поименно определя Ф. М. С., която да извърши устен превод от български език на турски език и обратно, водим от което и на основание чл.142, ал.1 от НПК.

О П Р ЕД Е Л И:

НАЗНАЧАВА на подсъдимия С. Ю. преводач Ф. М. С., която да извърши устен превод от български език на турски език и обратно при възнаграждение в размер на 26 евро, платими от бюджета на съда.

Да се издаде РКО.

Сне се самоличността на преводача.

Преводач Ф. М. С., родена на ************ година в село Паисиево, 1 област Силистра, българка, българска гражданка, живущ в град ******************, област Хасково, със средно образование, омъжена, неосъждана, без родство, спорове и дела с подсъдимия и с другите участници в производството.

Преводачът Ф. М. С. – Владея писмено и говоримо турски език.

Преводачът предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.

2 от НК, който предвижда за даване на неверен превод пред съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.

Преводач Ф. М. С. – Обещавам да направя верен превод.

Съдът разясни правата и задълженията на преводача.

Преводач Ф. М. С. –Ясни ми са правата и задълженията.

По хода на делото.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. Караджонова – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият С. Ю. /чрез преводача/ - Ход на делото. Разбирам се с преводача и заявявам, че не възразявам този преводач да извършва превода по делото.

Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на подсъдимия чрез преводача.

Подсъдимият С. Ю. /*************/, роден на ********** година в град Мардин, община Берк, Република Турция, турчин, турски гражданин, с адрес: град *****************, Република Турция, женен, със средно образование, месторабота: шофьор в транспортна фирма „Флора транспорт“ Р.

Турция, неосъждан, с персонален № ****************, притежаващ документ за самоличност международен паспорт № U *************, издаден на 16.08.2021 година от Република Турция.

На основание чл. 274, ал. 1 от НПК се разясниха на страните правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния секретар и преводача.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на подсъдимия, секретаря и преводача.

Адв. Караджонова – Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора, секретаря и преводача.

Подсъдимият С. Ю. /чрез преводача/ - Не възразявам против състава на съда, прокурора, защитника, секретаря и преводача.

На основание чл. 274, ал. 2 от НПК се разясниха на страните правата им предвидени в НПК.

2

Подсъдимият С. Ю. /чрез преводача/ - Запознат съм с правата си по НПК.

Прокурорът - Имам искане по реда на чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК Съдът да допусне обезпечение на предвиденото в закона наказание „Глоба” в размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението, която Глоба следва да бъде наложена на подсъдимия С. Ю., като наложите запор върху пренасяната от същия валута, която е негова собственост и която се намира на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, до размера на предвиденото наказание „Глоба”, а именно: в размер на 20 360,00 евро.

Адв. Караджонова - Предоставям на Съда.

Подсъдимият С. Ю. (чрез преводача) - Предоставям на Съда.

В хода на обезпечителното производство по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК, Сезираният съд е длъжен преди да допусне обезпечението да се произнесе по допустимостта и основателността на Искането за налагането му, при съобразяване на съответните разпоредби на ГПК. Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 от ГПК , а именно: искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда - когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по Решението и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.

Разгледано в наказателно-процесуален аспект съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от НПК, по Искане на Прокурора съответният Първоинстанционен съд еднолично взема мерки за обезпечаване на Глобата, Конфискацията и отнемането на вещи в полза на Държавата по реда на ГПК. В т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 година по тълкувателно дело № 1/2012 година ОСНК на ВКС на Република България се приема, че препращането към ГПК важи за цялото обезпечително производство, в това число и за частта, касаеща контрола на постановените Съдебни актове. В т. 3 от посоченото Тълкувателно решение е отбелязано, че независимо, че предметите, иззети като веществени доказателства се намират във фактическа власт на органа, осъществяващ функция по ръководство и контрол, то те не са изключени от гражданския оборот и при определени условия с тях могат да се извършват разпоредителни сделки. Когато Прокурорът прецени, че има вероятност да бъде извършено разпореждане, което ще затрудни изпълнението на наказанието, няма пречка да поиска налагането на обезпечителни мерки върху вещи, иззети като веществени доказателства (така и Решение № 233/17.04.2013 година, постановено по н.д. № 561/2013 година на ВКС, I наказателно отделение). Необходимо е във всички случаи наличието на висящо наказателно производство срещу лице, на което е повдигнато обвинение за престъпление, за което е предвидено като наказание 3

Конфискация, Глоба или отнемане на вещи в полза на Държавата. Съдилищата следва да преценяват съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават. Т.е. обезпечителната нужда трябва да съответства на предложената обезпечителна мярка, която следва да е насочена към ограничаване на правата на подсъдимия да се разпорежда със свое имущество, с оглед реализиране на посочените санкции.

В т.5 на ТР №6/2013 от 14.03.20214 постановено по ТД №6/2013 на ОС на гражданска и търговска колегия, в мотивите е прието,че не се извършва проверка за собственост и при налагане на обезпечителна мярка запор на движима вещ. Такава проверка не може да бъде извършена в обезпечителното производство, тъй като собствеността върху движими вещи се доказва със свидетелски показания, а ако са налице писмени доказателства, то те доказват правото на собственост само към един определен минал момент. Резонно е ищецът да не разполага с писмени доказателства за правото на собственост на ответника върху вещта, а такива могат и да не бъдат съставени при последващото и прехвърляне. Правото на собственост върху движима вещ се доказва с верига от оборими презумпции (който държи владее, който владее, владее за себе си, който владее за себе си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи другиму) и т.н. поради което ВКС в т.5 е приело,че принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.

При това положение по отношение на Искането по реда на чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК, Съдът намира, че същото следва да бъде уважено, тъй като за престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия се предвижда наказание „Глоба” в размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението, и изпълнението на което парично задължение би могло да бъде осуетено в случай, че обезпечителната мярка „Запор” върху паричните средства, които се намират на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници” до размера на Глобата, не бъде постановена.

Т.е. на настоящия етап от висящото съдебно производство е налице обезпечителна нужда, тъй като без своевременното налагане на обезпечителна мярка, Държавата до приключването на наказателното производство, с оглед един евентуален бъдещ осъдителен Съдебен акт, трудно би могла да реализира пълноценно своето вземане при налагане на кумулативното наказание „Глоба”. Т.е. обезпечителната нужда съответства на предложената обезпечителна мярка.

Ето защо следва да се наложи запор върху сумата от 20 360,00 евро.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:№

ДОПУСКА, на основание чл. 72, ал. 2, вр.ал. 1 от НПК, вр.чл. 391 и чл.

397, ал. 1, т. 3 от ГПК, мярка за обезпечаване на наказанието „Глоба” по 4

НОХД № 281/2026 година по описа на Районен съд - Свиленград, образувано срещу С. Ю. /*************/, роден на ********** година в град Мардин, община Берк, Република Турция, турчин, турски гражданин, с адрес: град *****************, Република Турция, женен, със средно образование, месторабота: шофьор в транспортна фирма „Флора транспорт“ Р. Турция, неосъждан, с персонален № ****************, притежаващ документ за самоличност международен паспорт № U *************, издаден на 16.08.2021 година от Република Турция, за престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК, представляващо 1/5 от стойността на предмета на престъплението, чрез налагане на ЗАПОР върху 20 360,00 евро, намиращи се на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, представляващи част от веществените доказателства - държани от С. Ю. /*************/, роден на ********** година в град Мардин, община Берк, Република Турция, турчин, турски гражданин, с адрес: град *****************, Република Турция, женен, със средно образование, месторабота: шофьор в транспортна фирма „Флора транспорт“ Р. Турция, неосъждан, с персонален № ****************, притежаващ документ за самоличност международен паспорт № U *************, издаден на 16.08.2021 година от Република Турция, приложени по ДП № 103/2025 година по описа на Териториална дирекция Митница Бургас.

Да се издаде Обезпечителна заповед на Районна прокуратура — Хасково, Териториално отделение — Свиленград.

Определението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в едноседмичен срок, считано от днес.

Председател:………………………

(Добрин Кирева)