Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 297 от 03.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 489/2020
Вид
Определение № 297
Подписан
03.09.2020
Състав
Нестор Спасов Спасов, Станислав Петров Георгиев, Галина Грозева Арнаудова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 396 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 297

Апелативен съд – Пловдив

03.09.2020 г.

Град

На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Г. Арнаудова

Нестор С. Спасов

Станислав П. Георгиев като разгледа докладваното от Нестор С. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20205001000489 по описа за 2020 година

Производство по чл. 274 от ГПК, вр. чл. 396 от ГПК.

Причина за започването му е подадена от „Л.**” ЕООД, ЕИК **********, гр. Я., ЖК „Х.“,бл. *, вх. *., ет.*, ап. ** №* частна жалба против постановено по т. дело № 153/2020 г. по опис а на Сз ОС определение, с което при условие, че се внесе по сметка на Сз ОС парична гаранция от 20 000 лв. е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове, който „Я. ****“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З., , ул. „С.в.“ №**, вх. *, ет.*, ап. ** ще предяви срещу „Л.**” ЕООД, ЕИК **********, гр. Я., ЖК „Х.“,бл. *, вх. В., ет.*, ап.

** №* за заплащане на сумата 154 000 лв., представляваща неизплатен остатък от цената в общ размер на 352 136, 40 лв. на 533 540 тона слънчоглед дължима по договор за търговска продажба на слънчоглед, з а който е издадена и фактура № *********** от 10.08.2017 г. и н а сумата от 44 831, 11 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху неизплатената главница за времето от 10.08.2017 г. до 22.06.2020 г. чрез З АПОР върху банковите сметки н а „Л.**” ЕООД в „Р.Б.Б.“ ЕАД и „Т.Б. Д“ АД до размера на 198 931, 11 лв.

В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на определението, поискано е то да бъде отменено и да се постанови друго отхвърлящо искането.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което е постановен намери за установено следното:

1

На 22. 06. 2020 г. в СзОС е постъпил а молба от „Я. ****“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З..

В обстоятелствената част на същата се говори, че „Я. ****“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З. е сключил на 24.07.2017 г. договор з а продажба на слънчоглед в размер на 533, 540 тона за сумата от 352 136, 40 лв. с „Л.**” ЕООД, ЕИК **********, гр. Я.. Говори се, че дължимият от прод авача „Я.

****“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З. на купувача „Л.**” ЕООД, ЕИК **********, гр. Я. слънчоглед бил доставен на 10.08.2017 т., з а което бил съставен прием предавателен протокол. Н а същата дата продавачът съставил и данъчна фактура № *********** от 10.08.2017 г., която бил а получена и осчетоводена от купувача.

От негова страна били извършени четири частични плащания на цената в периода 06.10.2017 г.-11.07.2018 г. , след които ост анали неизплатени 154 000 лв.

Тази сума не била платена и до момента, което обусл авяло интереса на „Я. ****“ ЕООД да предяви срещу „Л.**” ЕООД осъдителен иск за същата.

Говори с а и за и за съществуване на вземане в размер на 44 831, 11 лв. представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху дължимата главница от 154 000 лв. за времето от 10.07.2017 г. до 22.06.2020 г.

Във връзка с тези два бъдещи иска и факта, че е налице забава за цели 3 години е споменато, че е налице и интерес исковете да се обезпечат чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Р.Б.Б.“ Е АД и „Т.Б.

Д“ АД до размера на претендираните суми.

По повод на това искане и след преценка на представените към делото доказателства Сз ОС е направил извод з а вероятна основателност на исковете и наличие на обезпечителна нужда. Посочено е и че въпреки наличието на убедителни писмени доказателства обезпечението следва да се допусне при внасяне на гаранция от 20 000 лв.

Такава е била внесена и е издадена обезпечителна заповед за наложения запор върху сметките в двете б анки до размера на сбора от цената на двата 2 иска равняващ се на 198 931, 11 лв.

Недоволен от допуснатото обезпечите е останал ответника и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В същата не се оспорва наличието на твърдените в молбата по 390 от ГПК отношения между страните. Неправилността и незаконосъобразността на обжалвания първоинстан ц и о н е н акт се базира на твърдението, че претендираното вземане е било погасено със сключен н а 17.06.2019 г. между ответника като цедент и ищеца в качеството му на цесионер договор за цесия.

С него цедентът прехвърлил на цесионера свое вземане към едно трето лице за сумата от 154 000 лв. и според него т ака процесното вземане било погасено.

С оглед извършваната преценка за основателност на жалбата е нужно да се спомене, че в нормата на чл. 391 от ГПК е предвидено, че обезпечение се допуска, ког ато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се з атрудни осъществяването на правата по решението, и то: а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.

В ал. 2 на чл. 391 е споменато, че гаранция може да се определи и в случаите по чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК.

Анализът на тези разпоредби на ГПК и фактът, че в обезпечителното производство се ограничават правата на едно лице води до извод, че в него съдът на първо место дължи преценка за допустимостта и редовността на исковата претенция. Това е така по простата причина, че с него се цели да се обезпечи ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВА по едно съдебно решение, а такова може да бъде постановено само ако исков ата претенция е допустима и редовна.

На второ место се дължи преценка за нейната вероятната основателност, като тя се извършва на база изложените обстоятелства в исковата молба и доказателствата представени към нея.

3

На трето место при формиране на извод з а допустимост и вероятна основателност на претенцията следва да се даде отговор на въпроса за наличието на обезпечителна нужда и дали без исканите мерки ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

На последно место следва да се даде отговор и на въпроса е или не е налице нуждата от гаранция. Такава не следва да се определя в случаите, когато представените писмени доказателства са ДОСТАТЪЧНО УБЕДИТЕЛНИ. В ход а на тази логика следва заключение, че съдът е задължен да определи гаранция при вероятна основателност на исковата претенция на база изложените обстоятелства за предявяване на същата и при липса на достатъчно убедителни доказателства към исковата молба.

По конкретния казус с оглед предявяването на осъдителни искови претенции изводът за допустимост на същите е безспорен.

По отношение на вероятната им основателност следва да се посочи, че от представените с молбата доказателства е безспорно сключването между страните на договор за продажба на слънчоглед и предаване на стоката от продавача на купувача. Това води до извод, че в патримониума на последния е възникнало и задължението за заплащане на неговата цена. Безспорен е и извода, че парични преводи з а плащане на същата били извършени в размер на 198 136, 40 лв., т.е. не с а изплатени претендираните от ищеца 154 000 лв. В случая ПАС не счита, че същите са погасени с прехвърляне на вземането на купувача към едно трето лице с цесията от 17.06.2019 г. по причин а, че с частната жалба самия договор за цесия не е представен, а от представените доказателства във връзка със същата не може да се направи извод, че страните по нея са се съгласили , че с прехвърляне на вземането се погасява задължението на „Л.**” ЕООД към „Я. ****“ ЕООД по процесния договор з а продажба на слънчоглед от 24.07.2017 г.

Това от своя страна сочи, че изводът з а вероятна основателност на иска за плащане на цената е безспорен. Безспорен е и извода за наличие на вземане по 86 от ЗЗД.

Това съобразено с периода на забава от цели три години сочи, че е налице и обезпечителна нужда.

4

На тази база ПАС би наложил исканите обезпечителни мерки и без изискване на гаранция. Това обаче в случая е без значение по причина, че определянето на такава не е оспорено и същата е внесена от бъдещия ищец.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановено по т. дело № 153/2020 г. по опис а на Сз ОС определение, с което при условие, че де внесе по сметка на Сз ОС парична гаранция от 20 000 лв. е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове, който „Я. ****“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З., , ул. „С.в.“ №**, вх. *, ет.1, ап. ** ще предяви срещу „Л.**” ЕООД, ЕИК **********, гр. Я., ЖК „Х.“,бл. *, вх. В., ет.*, ап. ** №* за заплащане на сумата 154 000 лв., представляваща неизплатен остатък от цената в общ размер на 352 136, 40 лв. на 533 540 тона слънчоглед дължима по договор за търговска продажба на слънчоглед, за което е издадена и фактура № *********** от 10.08.2017 г. и на сумата от 44 831, 11 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена върху неизплатената главница за времето от 10.08.2017 г. до 22.06.2020 г. чрез З АПОР върху банковите сметки н а „Л.**” ЕООД в „Р.Б.Б.“ ЕАД и „Т.Б. Д“ АД до размера на 198 931, 11 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5