Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 18.02.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11375/2021
Вид
Решение № 295
Подписан
18.02.2022
В сила
18.02.2022
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Киркор Мъгърдичян, Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 136 · Кодекс на труда
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 140а · Кодекс на труда
  • чл. 141, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 149 · Кодекс на труда
  • чл. 261 · Кодекс на труда
  • чл. 6 · Конституция на Република България
  • чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100511375 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.07.2021 г. по гр.д. № 7212/2020 г., СРС, II ГО, 56 състав е осъдил Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „***** ***** да заплати на С.А.И.., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пловдив, бул. ******* , по иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ сумата от 1396,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда по пощата 05.02.2020 г. до окончателното плащане, по иск с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД сумата от 130,97 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от дължимите главници, считано от 26 - то число на месеца, следващ последното тримесечие на 2017 г., до 04.02.2020 г., както и на 1 основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото. Осъдил е Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“, към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „******** да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС държавна такса в размер на 61,09 лв., както и депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда, в размер на 250 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, с адрес: гр. София, ул. „****** , представлявана от Главен комисар Т.Г.-Директор, чрез пълномощника юрисконсулт М. Х., с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът е възприел, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата, но за да е приложим този тълкувателен способ е необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт да не е уреден.

В рамките на исковия период от 10.02.2017 г. до 31.12.2019г. действащи са ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г.), Наредба № 81213-776 от 29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи, Наредба № 81213-908 от 2 август 2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности и Наредба № 81213-1059 от 26 септември 2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В наредбите идентично са определени условията и редът за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители на МВР за: 1. научна степен; 2. полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.; 3. полагане на труд на официални празници; 4. времето на разположение; 5. изпълнение на специфични служебни дейности, 2 като за допълнителното възнаграждение при полагане на труд през нощта, както и за тези по т.З и т.4, изрично е посочено, че трудът през нощта се отчита по часове и възнаграждението се изплаща за всеки отработен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 часа.

Конкретния размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, съгласно чл.179, ал. 2 от ЗМВР. Със заповед № 8121з-1429 от 23 ноември 2017 г., публ.

ДВ, бр. 98/2017 г. неофициален раздел е определено възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв.

Ищецът не отчита, че като държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение по ЗМВР, възникнало от акт на назначаване (административен акт) на компетентен орган на държавна власт, определен в ЗМВР, на подчинение на който е назначения държавен служител с оглед функциите му да изпълнява държавна служба, не може да се ползва от уредбата на КТ и издадените за приложението му от министерски съвет, при предвиденото в § 121 ЗИДКТ, обн. ДВ, бр. 25/2001 г. делегация, подзаконови нормативни актове, защото ти регулират други правоотношения, по които при сумарно изчисляване на работното време нощният труд също се отчита почасово, но при нормативно допустими 7 часа нормална продължителност (чл. 140, ал. 1, изр. 2-ро от КТ), за разлика от нощния труд по ЗМВР, който нормативно е определен да е с продължителност средно до 8 часа за всеки 24часов период, при различна нормална продължителност на седмичното работно време при полагане на дневен и нощен труд по КТ - 40 часа при дневен и 35 часа при нощен труд (чл. 140, ал. 1 и чл. 136 от КТ) и 40 часа по ЗМВР при еднаква продължителност на дневното и нощното работно време от 8 часа и еднаква продължителност на седмичното работно време.

Правото на допълнително възнаграждение за извънреден труд по ЗМВР възниква не за положен нощен труд над нормалната продължителност на работното време по чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, а за положен труд въобще, както дневен, така и нощен, над тази нормална продължителност, отчетен почасово, и ЗМВР не прави разлика какъв труд е положен при превишаване на нормалната продължителност на работното време, но регламентира, че щом е налице превишаване, е налице извънреден труд, който се заплаща с предвидения в чл. 187, ал. 7 (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм.

3

- ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) размер на допълнително възнаграждение. Тази специална уредба е императивна и не може да бъде дерогирана с подзаконов нормативен акт по арг. от чл. 15, ал. 3 от ЗНА, още повече с такъв, който не е издаден по делегация на ЗМВР.

От специалната уредба на ЗМВР следва, че при работа на смени, работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за трансформиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове, тъй като отношенията, уредени с посочените нормативни актове не са сходни, а различни и специалната нормативна уредба не предвижда такова преобразуване.

Наличието на правило за преобразуване на нощния труд в дневен при сумарно отчитане на работното време в действащ преди процесния период нормативен акт, издаден в приложение на ЗМВР и отпадането му в действащите в периода нормативни актове, е израз на новата уредба, съответстваща на ЗМВР, явяваща се специална спрямо служебните правоотношения в предмета на регламентацията му, и на проведената от законодателя реформа при формиране на брутната заплата на лицата, работещи по служебно правоотношение (държавни служители) и на тези работещи по трудово правоотношение в държавната администрация.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените разноски.

Моли, на основание чл. 229, ал.1, т.4, във връзка с чл. 633, чл. 631, ал.1 от ГПК, и във връзка с Определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д. № 631/2019г. на IV г.о. на ВКС, настоящата инстанция да постанови спиране на производството до окончателното произнасяне на Съда на Европейския съюз по образувано дело С-262/20, поради отправено преюдициално запитване.

Пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-262/20 по въпроси относно нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари, отношението към нормалната продължителност на нощния труд за работници в частния сектор и приложимостта на втората към работници в публичния сектор. Същевременно разпоредбата на чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, 4 когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, какъвто е процесния случай. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото съгл. чл. 631, ал.1, изр.1 от ГПК, а след произнасянето на СЕС то се възобновява съгл. чл. 631, ал.1 от ГПК. Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в РБ съгл. нормата на чл. 633 от ГПК.

Въззиваемата страна С.А.И.., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, бул. **********, чрез пълномощника по делото адвокат С.П. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, пл. „********* оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът С.А.И.. твърди, че е работил по служебно правоотношение на длъжността „старши полицай“ в сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление - гр. Пловдив. В периода от 10.02.2017 г. до 31.12.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения на 12 - часови смени, като е полагал труд и през нощта - от 22.00 ч. до 06.00 ч. Твърди, че поради неизвършване на предвиденото в НСОРЗ 5 преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд не му е било заплатено дължимото възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2019 г. На основание § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /в сила от 01.10.2020 г./ надлежен ответник по исковете е Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия“. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1396,40 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда по пощата-05.02.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 130,97 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху всяка една от главниците, сформирани на всяко тримесечие, считано от 26 - то число на месеца, следващ съответното тримесечие на годината, до 04.02.2020 г.

Ответникът Главна дирекция „Ж.,С.О. и Б.С Т.“, като правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“, свързана с дейността на дирекция „Жандармерия”, оспорва исковете по основание и размер.

От правна страна:

По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от 2016 г./. вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, настоящата инстанция приема следното: