Решение № 461 от 21.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000334 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „О** - З.“ АД против решение № 118 от 29.03.2023 г., постановено по т.д. № 530 по описа за 2022 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която ЗАД „О** - З.“ АД е осъдено да заплати на В. И. Н., сумата за разликата над 7540 лева до присъдения размер от 90 140 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 05.08.2021 г., в гр. П. на ул. "П. н.", при управление на т.а. „П. Б.“ с рег. № ******** от И. И., с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти, сключена с ответника по полица № **/**/************, с период на действие от 23.06.2021 г. до 22.06.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 22.06.2022 г. до изплащане на сумата.

В жалбата се съдържа оплакване, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Искането е в тази част решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата над сумата от 7540 лева до уважения размер от 90 140 лева, както и да се присъдят сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. И. Н., но в съдебно заседание, от процесуалния му представител адвокат Д. е изразено становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, поради което се иска същото да се потвърди. Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на безплатно представлявалия ищеца в това производство адвокат.

1

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд - Пловдив е образувано по предявен от В. И. Н. против ЗАД „ О**-З.“ АД гр. С., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 127540 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 05.08.2021 г., в гр. П. на ул. "П. н.", при управление на т.а. „П. Б.“ с рег. № ******** от И. И., с валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти, сключена с ответника, с период на действие от 23.06.2021 г. до 22.06.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от 05.08.2021 г. до изплащане на сумата.

Между страните няма спор относно фактите, свързани с процесното ПТП от 05.08.2021 г., причините за произшествието и претърпените от ищеца вреди вследствие от този инцидент.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 05.08.2021 г., в гр. П. на ул. "П. н.", при управление на т.а. „П. Б.“ с рег. № ********, водачът - И. И., в нарушение на правилата за движение, предприемайки движение на заден ход, без правилно да наблюдава и възприема цялото пространство зад автомобила, блъска пресичащия зад автомобила В. И. Н., причинявайки му различни телесни увреждания.

Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на т.а. „П.

Б.“ с рег. № ******** - И. И., който с одобрено от съда споразумение от 01.03.2022 г., по нохд № 1026/2022 г. на Районен съд Пловдив, XXIII н.с., е признат за виновен за описаното деяние, с което са причинени процесните травми на ищеца, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено съответното наказание. Съгласно с чл. 300 ГПК вр. с чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК - влезлите в сила присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно установено е също, че собственикът на товарен автомобил марка П., модел Б., с рег. № ********, че към деня на произшествието е имал сключен договор Гражданска отговорност на автомобилисти с ответника по застрахователна полица № **/**/************, валидна за периода от 23.06.2021 г. – 22.06.2022 г.

Не е спорно също, а и е установено от доказателствата по делото, че вследствие от удара ищецът В. Н. е получил следните увреждания: счупване на горния край на двете раменни кости - лява и дясна; счупване на лява лопатка; счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо ребро от ляво; счупване на трето, пето, шесто, седмо, осмо и девето ребро в дясно; контузия на гръден кош и бял дроб с хемоторакс и пневмоторакс; счупване на шиповиден израстък на шести гръден прешлен; контузия на главата; разкъсно - контузни рани по крайниците и торса.

Получените вследствие процесното ПТП увреждания са наложили първоначална хоспитализация, оперативна интервенция, болнично лечение през периода от 05.08.2021 г. до 31.08.2021 г. - за наместване на фактурите на двете раменни кости и фиксиране със заключващи планки и винтове;

2 кислородолечение; както и за провеждане на антибиотична, антитромботична и болкоуспокояваща терапия. Впоследствие, през месец август 2022 г. и през месец октомври 2022 г., ищецът претърпява още две операции за отстраняване на металните тела от двете раменни стави.

След операцията е последвал възстановителен период в домашен режим и провеждане на рехабилитации, като през целия период след инцидента и извършените операции, ищецът е бил обездвижен, не можел да се придвижва без чужда помощ и без помощни средства.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СМЕ на вещото лице д-р Д. М., самият период на възстановяване на ищеца продължава и понастоящем – две години след инцидента. Вещото лице е констатирало, че В. Н. все още е с ограничени движения на двете раменни стави, което е съпроводено и с болка.

Вследствие получените от произшествието физически и психически травми, инвазивни процедури, продължителното лечение и произтичащото от това обездвижване, ищецът е преживял реакция на остър стрес, преминала в разстройство на адаптацията. Състоянието му се характеризирало с негативни емоции и невротични симптоми, изразяващи се в тревожност, страхови изживявания, безсъние и задушаване, продължили през един доста дълъг период.

Несъмнено е следователно, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили продължителни и силни по степен физически болки и психически страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на снагата и горните крайници, получените от произшествието травми са били свързани и със силни болки, травмиращи оперативни интервенции, продължително обездвижване на пострадалия и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването. Въпреки навременното лечение, както и имобилизацията на снагата и горните крайници, предвид характера и тежестта на травмите, възстановяването на ищеца е продължило през един значителен период и все още не е приключило напълно. Установено, че Н. продължава и понастоящем да търпи болки и неудобства, заради непълното възстановяване на увредените горни крайници и произтичащите от това затруднения с обслужването и с пълноценно упражняване на трудовата дейност.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Съдържащите се във въззивната жалба от ответника оплаквания се свеждат до определения размер на обезщетението за неимуществените вреди.

Те се основават на доводите на жалбоподателя, че при анализа на относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил вида, интензитета, степента и продължителността на търпените от пострадалия болки и страдания, както и че не бил определен правилно приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Във връзка с изразените от въззивника възражения и доводи относно определения общ размер на обезщетението, Апелативен съд - Пловдив взе предвид следното:

3

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Пловдив се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от В. Н. болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските показания.

Неоснователни са преди всичко поддържаните във въззивната жалба оплаквания от ответното застрахователно дружество за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от ищеца В. Н. болки и страдания, в резултат от получените от процесното ПТП травми.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е установено, че причинените на ищеца травматични увреждания се характеризират с висока тежест, обусловена от характера и мястото на получените увреждания, което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един дълъг период и все още неотшумели напълно. Освен това, болките са били съпътствани и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до продължително влошаване качеството на живот на пострадалия и до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, невъзможност за един дълъг да се движи и да извършва обичайните си дейности, както и да упражнява професията си.

При изчисляване на крайния размер на дължимото застрахователно обезщетение, първоинстанционният съд е обсъдил поддържаното от ответника твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат вследствие действията на пострадалия и е определил вярно съотношението между приноса на делинквента и приноса на пострадалия за настъпването на вредите.

В тази връзка, настоящия състав на въззивната инстанция преценява като неоснователно съдържащото се във въззивната жалба оплакване за значително по-голям принос на пострадалия за настъпване на установените вреди, поради следното:

Категорично установено е, че към момента на удара, ищецът се е движил по пътното платно успоредно на двата тротоара, в посоката, в която в същото време се е движил и товарният автомобил, но с гръб към него.

Установен е и механизмът, по който са получени травмите – от удара и влаченето от движещия се на заден ход товарен автомобил „П. Б.“, управляван от И. И..

Следователно, с поведението си в конкретния случай – преминавайки през пътното платно, за да достигне до паркиралия си автомобил, ищецът е 4 избегнал най-краткия път за пресичане, движейки се известно време по пътното платно, успоредно на двата тротоара, в нарушение на изискването на чл. 113, ал.1, т. 2 ЗДвП, с което несъмнено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – попаднал е зад движещия назад товарен автомобил, при това – в зоната без видимост за водача му, вследствие на което е получил описаните травматични увреждания.

Неоснователно е обаче съдържащото се във въззивната жалба от ответника становище, че приетият от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна на пострадалия бил занижен. Предвид установените обстоятелства относно допуснатите от водача на товарен автомобил „П. Б.“ нарушения, които са основната причина за настъпването на това тежко ПТП и съпътстващите го вреди за пострадалия, както и поведението на самия пострадал от това произшествие ищец, чието пренебрегване на правилата на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП действително е допринесло за настъпване на удара с движещия се на заден ход автомобил, съдът преценява, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат е значително по-малък от този на водача и съответства на приетата от окръжния съд степен от 15%.