Определение № 143 от 12.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Ловеч, 12.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500097 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД срещу Разпореждане рег.№41/07.01.2025 г. по ч. гр. д. № 1294/2024 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. И. В..

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като със сключването на процесния договор за заем заемателят е изразил съгласието си „Файненшъл България“ ЕООД да се задължи солидарно с него при условията, посочени в договора, в Приложение 1 и договора за поръчителство. Предвид това, жалбоподателят счита, че не са налице неравноправни клаузи. Неправилен бил изводът на съда, че възнаграждението на гаранта следва да бъде включено в ГПР. Твърди се, че изискванията за съдържанието на договора са спазени. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На 27.12.2024 г. "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И.

В., по което е образувано ч. гр. д. № 1294/2024 г. по описа на РС-Тетевен. В 1 заявлението се претендира дължимост на сумата о т 376,56 лв., представляваща платена в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД главница по договор за кредит № 4699879, 16,94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.06.2023 г. до 09.06.2023 г., 63,26 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 04.06.2023 г. до 26.12.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, които вземания са цедирани на заявителя с Приложение 1/02.04.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.02.2024 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Последното дружество е сключило с длъжника договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията на длъжника по договор за кредит №4699879, сключен между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 19.01.2023 г. В резултат на неизпълнението на длъжника по кредитното правоотношение заявителят заплатил в полза на кредитора претендираните суми.

Към заявлението са приложени договор за паричен заем №4699879 от 19.01.2023 г. и погасителен план към него, както и договор за предоставяне на гаранция №4699879 от 19.01.2023 г.

С разпореждане от 31.12. 2024 г. заповедният съд е оставил без движение подаденото заявление, като са дадени указания на заявителя да отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съобщението, като уточни дали длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането /цесията/ по чл.99 ал.3 от ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя дата и дали изпратеното на 05.04.2024 г. уведомително писмо е получено от длъжника и на коя дата.

С молба от 03.01.2025 г. заявителят е посочил, че длъжникът е уведомен за цесията от заявителя на 11.04.2024 г.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че заявлението е редовно, но е отхвърлил същото, като е счел, че договорът за кредит и за предоставяне на гаранция са свързани. Приел е, че възнаграждението по договора за гаранция е част от общото задължение на потребителя, поради което е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Посочил е и че липсват доказателства за твърдяното от заявителя плащане в полза на кредитора.

При извършена служебна проверка въззивният съд е констатирал, че заявлението продължава да страда от нередовности, поради което с разпореждане от 04.02.2025 г. е указал на заявителя жалбоподател да конкретизира в какво се изразява същественото съдържание на сключения от него с длъжника договор за предоставяне на гаранция, какъв е предметът му, какви права и задължения са поели страните, да конкретизира в какво се изразява същественото съдържание на сключения с длъжника договор за потребителски кредит №4699879, какъв е размерът на предоставения кредит, броя и периодичността на погасителните вноски, крайният срок на издължаване, ГЛП и ГПР, да изясни как е формирана всяка от претенциите, в 2 т.ч. дали длъжникът е извършвал погашения по договора за кредит, колко и в какъв размер, и представи доказателства за това, че е носител на претендираните вземания по силата на твърдения договор за цесия, както и за уведомяването на длъжника за цедирането им.

Процесното разпореждане е връчено на жалбоподателя по реда на чл. 50, ал.5 ГПК на 05.02.2025 г., като в предоставения от съда срок не е постъпила молба с изпълнение на дадените указания.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 на ОСГТК, ВКС, според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

В случая подобна информация липсва. С оглед неизясняването от страна на заявителя какво е същественото съдържание на процесните договори за кредит и за предоставяне на гаранция, броя на извършените от длъжника погашения и размера им, не може да се направи извод за това как са формирани претендираните вземания. Ето защо, съдът намира, че процесното заявление е нередовно, поради което на основание чл. 411, ал.2, т.1 ГПК следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното, с оглед съвпадението на крайния извод на двете инстанции макар и по различни съображения, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

На последно място, съдът констатира, че доколкото е налице формирана воля в мотивите на обжалваното разпореждане, а в диспозитива същата не е отразена, е налице очевидна фактическа грешка. Силата на пресъдено нещо на съдебните актове произтича от диспозитива им, поради което с оглед определянето на субективните и обективните предели в същия следва да фигурират страните – в случая заявителя и длъжника, индивидуализирани по ясен начин с три имена/фирма, ЕГН/ЕИК, както спорният предмет – в случая претенциите на заявителя за посочените в заявлението вземания, или 3 входящия номер на заявлението.

Ето защо, на районния съд следва да бъде указано след връщане на делото да отстрани констатираните от въззивния съд ОФГ в диспозитива на обжалваното разпореждане, като отрази в същия всички горепосочени реквизити.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег.№41/07.01.2025 г. по ч. гр. д. № 1294/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

ВРЪЩА делото на РС – Тетевен за отстраняване на ОФГ в диспозитива на Разпореждане рег.№41/07.01.2025 г. по ч. гр. д. № 1294/ 2024 г. по описа на РС – Тетевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4