Определение № 16003 от 27.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16003 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20261100506611 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на молителите В. К. М. и С.Я. М.а, чрез адв. С., срещу протоколно определение от о.с.з. на 11.06.2026г. по гр.д. № 12260/2026г. по описа на СРС, 186-и състав, с което съдът прекратил производството по молбата им по чл. 50 СК за развод по взаимно съгласие на основание чл. 330, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателите излагат, че СРС неправилно приложил процесуалния закон и прекратил производството по молбата им за развод по взаимно съгласие на основание чл. 330, ал. 2 ГПК. Неправилно СРС приел, че неявяването на единия от молителите, който бил извън пределите на Р България, не съставлявало уважителна причина. Действително нормата на чл.

330, ал. 1 ГПК изисквала лично явяване на съпрузите в съдебното заседание.

Същото било предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод било сериозно и непоколебимо. В случая съпругът отсъствал по уважителни причини, за което по делото били представени доказателства. Налице била „мъчно“ преодолима причина за личното явяване, предвид на което отказът на съда да даде ход на делото при процесуално представителство по силата на изрично адвокатско пълномощно бил в нарушение на закона. Сочи съдебна практика, с която ВКС приел, че продължителното пребиваване в друга държава, където лицето работи, 1 съставлявало уважителна причина за неявяване. Съгласно същата практика, когато съпругът не се явявал поради отсъствие от държавата на сезирания съд, но изпращал процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждавал волята му да поиска разтрогването на брака, разпоредбата на чл. 330, ал. 1 ГПК била неприложима, тъй като молителят не демонстрирал липса на категоричност в намерението си да прекрати брачната обвързаност. Молят за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима.

По наведените с частната жалба оплаквания настоящият съдебен състав намира същата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното протоколно определение от 11.06.2026г. съдът прекратил производството по молбата на съпрузите С.Я. М.а и В. К. М., подадена чрез адв. С. С., с искане за прекратяване на гражданския им брак с развод по взаимно съгласие. Изложил мотиви, че явяването на двамата съпрузи в производството по чл. 50 СК за развод по взаимно съгласие било задължително, което СРС изрично указал на молителите с определението си, с което насрочил делото за разглеждане в о.с.з. Молителят В. К. М. своевременно депозирал молба за отлагане на делото с оглед трудовата му ангажираност. Представено било и пълномощно, с което М. упълномощил изрично адв. С.. Пълномощното съдържало волеизявление на М. за прекратяване на брака с молителя М.а по взаимно съгласие, но пълномощното не било нотариално заверено. Макар и да приел за установено от представените доказателства, че молителят М. действително трайно живеел в Р Германия, СРС приел, че същият можел да съобрази ангажиментите си и да се яви в о.с.з., имайки предвид, че явяването му било задължително. Приел, че съпругът М. не се явил в о.с.з. и причините за това не били уважителни, предвид на което налице била хипотезата по чл. 330, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 330, ал. 1 ГПК, при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебно заседание. Съгласно чл. 330, ал. 2 ГПК, когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. Личното явяване на молителите е предвидено с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и 2 непоколебимо.

За разлика от СРС настоящият съдебен състав приема, че представените по делото доказателства за трайна трудова ангажираност на молителя В. М. в Р Германия установяват уважителна причина за неявяването му в о.с.з. на 11.06.2026г. пред СРС. В тази връзка въззивният съд отчита обстоятелството, че определение № 20459/02.06.2026г., с което делото било насрочено за разглеждане в о.с.з. било издадено на 02.06.2026г. и видно от удостоверяването, било съобщено на упълномощения адв. С. на 03.06.2026г. в 08:43 часа. По делото не се установява, кога адв. С. уведомил доверителя си М. за насроченото заседание и задължението му да се яви лично, но дори и това да станало в най-ранния момент на 03.06.2026г., до датата на о.с.з. – 11.06.2026г. изминал период от едва няколко дни. При данни за постоянна трудова заетост в друга държава не може да се очаква молителят М. да осигури явяването си в о.с.з. за толкова кратък срок, респ. неявяването да се приеме като такова, за което не били налице уважителни причини.

По горните мотиви протоколното определение от о.с.з. на 11.06.2026г. по гр.д. № 12260/2026г. по описа на СРС, 186-и състав, обективирано в протокол рег. № 16376/17.06.2026г. следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от о.с.з. на 11.06.2026г. по гр.д. № 12260/2026г. по описа на СРС, 186-и състав, обективирано в протокол рег. № 16376/17.06.2026г., и

ВРЪЩА делото на СРС, съдопроизводствените действия.

186-и състав, за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4