Решение № 658 от 01.08.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. Бургас, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20232100101540 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от “Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД /ПРО/, ЕИК 121577013, представлявано от прокуриста Иван Ничев, против Я. С. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Н. С. Е., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. Т. м. № *, Е. И. С., ЕГН **********, с адрес в гр.

Б., ул. К. № ***, и К. Е. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. Ш. Ш. № ***, за приемане за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 2240 кв.м., с адрес гр.Приморско, ***.

Твърди се, че ищецът бил собственик на спортно-оздравителен комплекс “Черноморка“ /СОК/ по силата на решение от 02.02.2018г. на БОС по в.гр.дело № 937/2016г., за който имот бил издаден и АДС № 1327/16.11.1994г., също доказващ правата на ищеца. Сочи се, че имотът бил извън регулацията на гр.Приморско и се състоял от три блока и кухня, столова, склад и пералня. Към 1999г. по план комплексът се състоял от общо 12 поземлени имоти с обща площ от около 42 дка, като трите блока и кухнята се намирали в ПИ № 637, а гаражът и складът се намирали в ПИ № 640. Според сегашния кадастрален план на гр.Приморско, СОК бил с площ от около 42 дка и включвал множество отделни поземлени имоти, надлежно описани в исковата молба, един от които бил и ПИ с идентификатор *** с площ от 2240 кв.м., за който бил отреден УПИ II в кв.3909 /процесния/. Ищецът заявява, че бил собственик на целия комплекс и в частност на процесния имот, от своето учредяване като ЕАД със собственик на капитала НОИ, по силата на извършена непарична вноска по решение на НОИ, като последният придобил собствеността от държавата по силата на § 5, ал.2 ПЗР на Закона за фонд обществено осигуряване /ЗФОО/, а до тогава 1 имотът бил държавен. Заявява се, че съобразно АДС № 1327/16.11.1994г. спортнооздравителният комплекс бил предоставен само за стопанисване на ДФ “Социален отдих“. Твърди се, че съобразно ПЗР на ЗФОО, в полза на НОИ се прехвърлила собствеността върху почивната база на ДФ “Социален отдих“. Според ищеца СОК и процесният имот били държавна собственост, тъй като още от края на 50-те години се владеели от държавата, която ги е предоставяла за ползване на различни ведомства, последното от които е ДФ „Социален отдих“, като държавата е собственик и поради изтекла давност, както и на основание чл.6 ЗС, тъй като правото на собственост на организации върху имотите било обявено за незаконно на основание Закон за имуществото на БКП и др. организации и държавата е станала техен собственик.

Правото на собственост на ПРО ЕАД било придобито при учредяването му с непарична вноска от учредителя НОИ, който е станал собственик по силата на § 5 от ПЗР на ЗФОО. ДФ “Социален отдих“ била образувана през 1991г. от държавата и тя стопанисвала имотите, като бил издаден АДС от 16.11.1994г. Земята на спортнооздравителният комплекс била отстъпена на ЦС на ПС през 1957г. с решение на ПНС за строеж на младежки лагер. Проведена била процедура по отчуждаване на имотите, върху които щял да се извърши строежа, и собствениците били обезщетени.

Основните сгради в имота били изградени през 1968г. и оттогава имотът се стопанисвал от ЦС на БПС. През 1973г. имотите и част от комплекса, преминали за стопанисване и управление към ДСО “Отдих и туризъм“- гр.Бургас. През 1977г. процесният имот започнал да се стопанисва и управлява от ЦС на БПС чрез създаденото към него Управление “Почивно дело и курортно лечение“. През 1988г. се образувало отделно юридическо лице- Обединение “Почивно дело и курортно лечение“, което започнало да стопанисва имота. През 1991г. със заповед на министъра на труда била създадена фирма с държавно имущество “Социален отдих“, в чието стопанисване преминал процесният имот. Със ЗФОО през 1995г. в полза на НОИ била прехвърлена собствеността върху почивната база на ДФ “Социален отдих“, а самата фирма била закрита. През 1997г. НОИ учредил ПРО ЕАД, като имотът преминал в собственост на това дружество и бил заприходен към баланса му. На това основание ищецът се считал за собственик на имота по правоприемство.

Заявява се, че ищецът задвижил административна процедура за изменение на кадастралния регистър, за да бъде вписан за собственик на ПИ ***. От страна на АГКК било изпратено писмо до ПРО, с което ищеца бил уведомен, че като собственици били вписани и ответниците, легитимирайки се с нотариален акт от 1995г. Предвид на това, че бил налице спор за правото на собственост на имота, АГКК отказала вписването на исканото изменение, което обосновавало правния интерес на ищеца да предяви иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ПРО е собственик на ПИ с идентификатор*** по КК на гр. Приморско.

В срока по чл.131 ГПК постъпи писмен отговор от ответницата К. Е. Р., с който 2 оспорва иска. Заявява, че реалната площ, притежавана и владяна от ищеца, била 36 дка и това се установявало от протокол от 1994г., тъй като тази площ била достатъчна за ползване на почивната база. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът бил собственик на комплекса. Твърди се, че процесният имот не е бил и понастоящем не съставлявал част от терена на спортно-оздравителния комплекс. Наследодателят на ответницата не бил подписвал декларация за съгласие да получи средства в процедурата за обезщетяване за имота. Имотът не бил отчужден, а бил възстановен с решение на ПК в стари реални граници. Заявява, че видно от издадени скици на имота през 1994г. и 1995г., почивна станция Черноморка била посочена като съсед. В баланса на ищеца било записано, че земята на почивната база е 36000 кв.м. Ответницата прави възражение и за придобИ.е на имота чрез давностно владение, тъй като владението датирало от 25.08.1994г. /възстановяване на имота/ до настоящия момент. Моли за отхвърляне на иска.

Ответниците Е. И. С., Н. С. Е. и Я. С. Е. също са подали отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорват иска като недопустим и неоснователен. Според тях, след като ищецът може да предяви осъдителен иск, няма интерес от установителен. Заявява се, че ответниците не са били страна по предходното съдебно дело и решението по него не ги обвързвало. Сочи се, че не била представена скица към протокола от 11.03.1994г., послужил за издаване на АДС, от която да е видно точно опредЕ.та прилежаща площ към почивната база в размер на 36 дка, за да може да се установи дали имотът попадал в терен, отреден за прилежащата част. В решението по в.гр.дело № 937/2016г. на БОС било прието, че западната граница на терена, отреден за временен лагер, и геодезическото заснемане значително се различавали, като в терена между тях попадали части от имоти, включително процесния имот, а останалите части попадали в оградения терен на почивната база. Нямало данни, че процесният имот бил отчужден с проведена процедура. Имотът се владеел от ответниците и в регистъра бил посочен документ за собственост в тяхна полза, който бил съставен по- рано. В декларацията, която била подписана през 1958г. от собствениците на имоти, че са съгласни местата им да бъдат отнети, за да се построят почивни станции, липсвал подписа на Я. Е. Д.- наследодател на ответниците, като процедурата по отчуждаването на била завършена и не пораждала правно действие. Ето защо имотът на наследодателя на ответниците не бил станал държавна собственост. Описаните имоти в апортната вноска не отговаряли на площите на поземлените имоти в кадастралния план от 1999г. Сочи се, че ответниците били собственици на имота по реституция по ЗСПЗЗ, с решение на ПК, като били въведени в имота през 1995г. с протокол за въвод във владение. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът не бил застроен и подлежал на възстановяване. Държавата не била станала собственик на имота, понеже не била обезщетила собственика му, оттам не е могла да го апортира в търговско дружество.

Прави се възражение за придобИ.е на имота по давностно владение, датиращо от 1995 3 г.

Съдът, като взе предвид становището на страните, приложеният по делото доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявената претенция е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

С оглед направеното възражение за недопустимост на предявения иск, настоящата инстанция счита същото за неоснователно. Доколкото ищецът претендира, че е собственик на процесния имот, и вземайки предвид изложеното в писмото на АГКК, в което се сочи, че ответниците също са вписани като собственици на процесния имот и претендират да са такива, съдът намира, че ищеца има правен интерес да предявява установителна претенция. Дали имота се владее от ищеца или от ответниците е въпрос по съществото на спора, предвид твърдението на всички страни, че владеят същия.

По същество настоящата инстанция намира предявеният иск за основателен по следните съображения:

От приложеният по делото протокол /л.32 от делото/ става ясно, че на 12.09.1957 г. е проведено заседание на ИК на Приморски народен съвет, на което е взето решение, обективирано в протокол № 19, за предоставяне на мястото между „шосето Бургас Мичурин и парка „Корията“ край село Приморско на площ от 50 дка за строеж на почивни домове- за младежки лагер на ЦСПС, като местата на собствениците бъдат заменени от ИК, а трайните насаждения заплатени от инвеститора“. Съгласие за това е било дадено и с протоколно решение от 28.12.1957 г. на ИК на ОНС- Бургас, а именно да бъдат отредени за изграждане на летовищни комплекси терени, като в т.ХІ, решение 1, б.В, е посочен „теренът на запад от шосето Бургас- Мичурин при разклона за с.Приморско, с граници: на север и изток- шосето, на юг- гората при Дяволското блато, на запад- частни полски имоти, без да се ползва съществуващата гора за строителна площадка.“.

Представен е и протокол от 16.10.1957 г., с който комисия, назначена със заповед № 236/13.10.1957 г. на Председателя на ОНС Бургас, е извършила оценка на лозята и насажденията в имотите, предназначени за отчуждаване, като имота на наследодателя на ответниците- Я. Е. Д., е посочен в т.9. Същият е посочен и в списък на стопаните, имащи трайни насаждения.

Представено е писмо на ОНС, отдел „Комунално стопанство б-ство“/л.64/, към което е приложена декларация- съгласие на собствениците на лозя в местото, определено за строеж на почивна станция на ЦСПС в село Приморско, в която под № 9 е посочено името на Я. Е. Д. /неподписната от него/, както и писмо до Централен съвет на Професионалните съюзи- Управление на почивните домове № 218/1958 г., в което е посочено, че сумата от 5 934 лв. за обезщетение била преведена от ЦСПС, 4 получена, изтеглена от банката и срещу редовни документи било извършено изплащането на лицата, предмет на писмото. В това писмо изрично е посочено, че същото замества квитанцията и служи за оправдателен документ.

Спорно по делото е дали наследодателя на ответниците е дал съгласие неговия имот да бъде отчужден, тъй като в представената от ищеца и от ответниците декларация липсва подпис на Я. Д.. В съдебно заседание от страна на ПРО се представи и второ копие на въпросната декларация, в която вече подписа на Д. е поставен, като оригинала на същата не бе представен от ищеца въпреки задължението му за това.

Съдът намира, че въпроса дали е дадено съгласие за отчуждаване от страна на наследодателя на ответниците или не, е ирелевантен в случая. Видно от описаните погоре писмени доказателства, отчуждаването на имотите за изграждане на почивните домове или на временен младежки лагер е извършено при действието на отменения ЗПИНМ. Съгласно действащата към момента на отреждането на терена редакция на чл.39, ал.1, недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на закона. В този смисъл във фактическият състав на отчуждаването не е включено съгласие на собственика на имота, който ще бъде отчужден. Процедурата се счита за завършена с факта на обезщетяването на същия. От посочените по- горе писмени доказателства се установява безспорно, че имот на наследодателя на ответниците е предвиден за отчуждаване и на собственика му е било изплатено обезщетение съобразно извършената оценка. Изрично в посоченото и неоспорено от ответниците писмо до Централен съвет на Професионалните съюзи- Управление на почивните домове № 218/1958 г., е визирано, че сумите за обезщетение са били заплатени, като същото замества квитанцията и служи за оправдателен документ. В този смисъл съдът намира, че дори и да не е било налице изразено съгласие от собствениците на имотите, описани в списък на собствениците и сочените по- горе протоколи, в това число и от Я. Д., процедурата по отчуждаването на всички имоти е била завършена в цялост- налице са били отредени имоти, извършена оценка и изплатено обезщетение. Касае се за мероприятие по смисъла на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ, както и §36 от ППЗПИНМ, двата отменени. Отчуждените имоти са отредени за изграждане на временен младежки лагер, включващ основни и обслужващи сгради, както и терени за озеленяване и благоустрояване. Съобразно изложеното от вещото лице в съдебно заседание процесният имот е отреден за озеленяване, като вътре били дадени петната, върху които са разположени изградените сгради в имота, свободно стоящи.