Решение № 37 от 16.03.2020, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

16.03.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

19.02

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Мария

Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка

Василева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

246 по описа за

2019 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Б. В. А. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Х.К., против

Решение № 366/08.11.2019 г., постановено по АНД № 787/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1300-000690/29.07.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Б. В. А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 160 лв. на основание чл. 179, ал.

2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на

10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършени на 15.07.2019 г. в ***, на кръстовището между *** и ***, нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано и постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка на ПТП, която изключвала вината на касатора.

Излага подробни съображения относно местонахождението на двата автомобила към момента на настъпване на произшествието. Счита, че причина за ПТП са единствено и само действията на водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** – С. Л. И. от ***. В тази връзка сочи, че в съответствие със задълженията си по ЗДвП като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, Б. В. подал светлинен сигнал за завиване наляво, при което се убедил, че движещият се зад него автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** е на значително разстояние. Предвид това предприел действия по завой наляво, при което се получил сблъсък между управляваното от него МПС и горепосочения лек автомобил, който се озовал успоредно спрямо касатора и го ударил с предната си дясна гума. Всичко това обосновавало извода, че лекият автомобил „Фолксовеген“ се е движил с голяма скорост и е предприел маневра по изпреварване в средата на кръстовище, при което се е намирал в т.нар. „мъртва точка“ за на видимост на Б.В.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 366/08.11.2019 г., постановено по АНД № 787/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 19-1300-000690/29.07.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв.К. поддържа жалбата си. Въвежда доводи, че за липса на безпристрастност по отношение на показанията на участничката в ПТП, разпитана по делото като свидетел - С. Л. И. Моли съда да изследва внимателно протокола, съставен от проверяващите служители за ПТП, с отбелязването и маркирането на местоположението на двата автомобила, преди навлизането в кръстовището и в момента на сблъсъка им в кръстовището, кой от автомобилите, къде се е намирал. Твърди, че в цитирания документ никъде не било посочено и нямало данни автомобилът на касатора – марка „Мерцедес” по някакъв начин да се е намирал в дясно от неговото платно за движение, респ. да се е изнесъл в дясно, така, както твърдяла свидетелката, непосредствено преди да приеме маневрата „ляв завой”, вътре в кръстовището. Счита, че свидетелката е предприела маневра „изпреварване” на забранено за това място, а именно в кръстовището, където е станал сблъсъка, движейки се с несъобразена скорост, тъй като нямало преки доказателства, освен разпита на свидетелката, че тя е предприела тази маневра „изпреварване” в кръстовището, но има индиция в тази насока, респ. къде се е намирал нейния автомобил. Безспорно било, че този автомобил, в момента на удара, се е намирал в лентата за обратното движените, в забранената за това лента, в посока на движението на нейния автомобил. Предвид това следвал извода, че настъпването на ПТП е било причинено от свидетелката, която с противоправното си поведение, нарушавайки ЗДвП е извършила грубо нарушение, а именно било предприела маневра „изпреварване” в кръстовище, движейки се с несъобразена скорост, поради което считам, което оневинявало касатора. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 19-1300-000690/29.07.2019 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, с което на Б. В. А. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 160 лв. на основание чл.

179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за извършени на 15.07.2019 г. в ***, на кръстовището между *** и *** нарушения на чл. 100, ал.

1, т. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, изразяващи се в това, че: като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, при движение по ул.„***“ в посока към ***, на кръстовището с ул.„***“ се изнася надясно и в последствие рязко променя посоката си на движение, предприемайки завой наляво, без да пропусне движещия се направо след него автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, управляван от С. Л. И., при което го блъска и настъпва ПТП с материални щети; не представя контролен талон към СУМПС.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Б.В.А. от ***, са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Въведените в жалбата доводи, че на посочените в

АУАН и НП дата и място касаторът не бил осъществил нарушение на ЗДвП, респ. не бил причинил ПТП, обосновани със следните твърдения: В съответствие със задълженията си по ЗДвП като водач на лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. № ***, Б. В. подал светлинен сигнал за завиване наляво, при което се убедил, че движещият се зад него автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № *** е на значително разстояние; Предвид това предприел действия по завой наляво, при което се получил сблъсък между управляваното от него МПС и горепосочения лек автомобил, който се озовал успоредно спрямо касатора и го ударил с предната си дясна гума; Всичко това обосновавало извода, че лекият автомобил „Фолксовеген“ се е движил с голяма скорост и е предприел маневра по изпреварване в средата на кръстовище, при което се е намирал в т.нар. „мъртва точка“ за на видимост на Б.В., са неоснователни и не намират подкрепа в събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства.

Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/19f0cb5a-8812-4695-bdb9-35d696ff6201