Разпореждане № 82688 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 82688 гр. София, 07.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110150190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 211, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответницата Ц. Б. Н. служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ. При извършена служебна проверка на материалите по делото съдът констатира, че в досието е наличен и предходно депозиран писмен отговор, подаден от ответницата лично (вх. № 78409/12.03.2026 г.), в който е обективирано изрично изявление за предявяване на насрещни искове за относителна симулация на договор за покупко-продажба от 25.09.2017 г. (чл. 26, ал.

2 от ЗЗД), за намаляване на прикритата сделка поради накърняване на запазена част от наследството (чл. 30 от ЗН) и за разваляне на същия договор поради неплащане на продажната цена (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД).

Новопостъпилият отговор на служебния адвокат обаче изцяло игнорира въпроса за така въведените насрещни претенции и не съдържа никакви изявления относно тяхното уреждане, индивидуализация или поддържане в процеса.

Единствено се твърди, че има образувано отделно производство, но това не изчерпва въпроса с вече предявените претенции.

По своето процесуално естество насрещният иск представлява самостоятелна искова молба, чрез която ответникът предявява свои собствени претенции срещу ищеца за съвместно разглеждане в рамките на вече висящото производство. Поради това спрямо насрещната искова молба намират напълно задължително и безусловно приложение общите изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че така предявените насрещни искове страдат от съществени дефицити и не отговарят на кумулативните законови стандарти, което възпрепятства възможността на съда да извърши надлежна преценка за тяхната допустимост и да организира по-нататъшното движение на производството.

По-конкретно, съдът констатира следните нередовности:

По отношение на главния иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и последващия евентуален иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД липсва каквато и да е индивидуализация на цената на исковете. Съгласно процесуалния закон цената на искове за съществуване, за нищожност или за разваляне на договори за прехвърляне на вещни права се определя от стойността на самия договор, а когато предмет на сделката са недвижими имоти — от данъчната им оценка. В молбата липсва парично изражение на търсената защита, съобразено с материалния интерес на атакуваните идеални части.

Липсва изложение конкретните факти и обстоятелства, на които се основават трите иска. Изложени са смесени и взаимно изключващи се твърдения, без да е проведена ясна разграничителна линия между фактите, обуславящи симулативния (безвъзмезден) характер на сделката, и фактите, съставляващи виновно неизпълнение на задължението за плащане 1 при хипотеза на действителна възмездна продажба. Обстоятелствената част на насрещната искова молба трябва да индивидуализира ясно всяко едно от предявените материални права.

Липсват конкретни, ясно структурирани и съобразени с правилата на евентуалното съединяване искания (петитуми) до съда. Не е посочен поредният интензитет и логическата последователност, в която съдът се сезира да разгледа претенциите в случай на основателност или неоснователност на предходната от тях.

Не са представени доказателства за внесени дължими държавни такси за нито един от трите предявени иска, което съставлява самостоятелно основание за оставяне на молбата без движение.

С оглед на горното, за съда възниква задължението да даде подробни и ясни указания на назначения процесуален представител на ответницата за отстраняване на така констатираните пороци с цел осигуряване на правна чистота и стабилност на процеса.

Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 211, ал. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ предявените с писмения отговор (вх. № 78409/12.03.2026 г.) на Ц. Б. Н. насрещни искове.

УКАЗВА на назначения процесуален представител по реда на безплатната правна помощ на ответницата, че насрещната искова молба е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК с нередовности подробно посочени в обстоятелствената част на исковата молба.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане, с изрична писмена молба (придружена с препис за насрещната страна), да отстрани констатираните нередовности, като изпълни следните указания:

Първо да заяви дали поддържа предявените искове. Ако не ги поддържа да заяви изрично дали прави оттегляне по реда на чл.232 ГПК или отказ по реда на чл.233 ГПК.

РАЗЯСНЯВА, че доколкото оттеглянето и отказът от искове представляват действия на разпореждане с предмета на спора и водят до окончателно прекратяване на търсената защита, писменото изявление за оттегляне или отказ трябва задължително да бъде подписано лично и от самата ответница Ц. Б. Н..

В случай че насрещните искове се поддържат, същите следва да бъдат изцяло прецизирани и приведени в съответствие с правилата на ГПК, като:

1. Посочи точната цена на исковете съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК, като съобрази предмета на договора от 25.09.2017 г. и съответната данъчна оценка на спорните идеални части (с изключение на претенцията по чл. 30 от ЗН).

2. Изложи подробна, хронологична и ясна обстоятелствена част, в която да посочи конкретните факти, на които се основава всяко отделно право. Необходимо е ясно да се обособят твърденията по главния иск за симулация от тези по евентуалния иск за неизпълнение на договора.

3. Формулира ясни и безпротиворечиви искания (петитуми), като прецизира режима на тяхното съединяване (главен и евентуални искове) и посочи какъв точно диспозитив се настоява да бъде постановен по отношение на всяко едно от претендираните права.

4. Представи надлежни доказателства (вносни бележки) за внесени по банковата сметка на Софийски районен съд държавни такси, индивидуализирани в следните размери:

40,90 евро — дължима държавна такса за предявения иск по чл. 30 от ЗН; 301,76 евро — дължима държавна такса за предявения иск по чл. 26 от ЗЗД; 811,94 евро — дължима държавна такса за предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, които следва да бъдат заплатени по банковата сметка за държавни такси на СРС: IBAN - BG78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата по предявените насрещни искове, че при неотстраняване в срок и в цялост на посочените нередовности, исковата молба ще бъде върната като нередовна, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

2

РАЗЯСНЯВА на ищцата че в делбеното производство е допустимо да бъдат разгледани искове оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, а искът за разваляне на договор не попада сред тях.

Препис от разпореждането, заедно с препис от отговора с вх.№ 78409/12.03.2026г. да се връчи на назначения процесуален представител.

ДА СЕ ИЗИСКА справка за страните, предмета и етапа на развитие на гр.д.

16894/2026 по описа на СРС 165 състав.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3