Определение № 429 от 15.05.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Шумен, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500192 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 5568 от 16.03.2026г. подадена от адвокат Д. Г. от АК – Ловеч, пъл номощник на ищеца Д. А. Г. – С., с ЕГН ********** от гр. ..., ул. ... №.., вх. ..., ет.... против Определение 19.02.2026г. по гражданско дело № 20253630101272 по описа за 2025година на Районен съд - Шумен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 996/16.12.2025 г. по гражданско дело № 20253630101272 по описа за 2025 година на Районен съд - Шумен, в частта за разноските.

Жалбоподателя счита определения размер на адвокатско възнаграждение от по 240 лева с ДДС, платимо от всяко от двете дружества – ответници "Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за несправедливо занижен и неотговарящ на пазарните цени за този тип дела. В случая съда е бил сезиран с два иска за 6 342.69лева и 3 396.78 лева и опредените от съда разноски в размер на 200 лева са крайно занижени. Позовава се на съдебна практика /Определение № 3509 от 10.12.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2331/2025 г., I т. о., ТК и Определение № 3704 от 16.07.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2436/2025 г., I г. о., ГК/ и счита, определеното възнаграждение за несправедливо. Счита, че с определянето, съответно драстичното намаляване на адвокатските възнаграждения, по същество се наказва адвоката защитил 1 потребителя от нарушаващия закона кредитор и същото би довело до демотивиране на адвокатите да работят в тази насока. С оглед изложеното моли съда да увеличи присъденото адвокатско възнаграждение до описаните в списъка с разноски суми.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 о т ГПК, е подаден отговор на частната жалба от ответната страна "Кредисимо" ЕАД, чрез пълномощника му юрисконсулт А. И.. Намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения. Акцентира, че съдът е длъжен да осуети злоупотреби на страните, като се позовава на Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 560/2021 г., III г. о., ГК.

В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на частната жалба от ответната страна "Ай Тръст" ЕООД.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в посочения от първостепенния съд срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следното:

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият въззивен състав взе предвид следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д. А. Г. – С., с ЕГН ********** от гр. .., чрез пълномощника адв. Д.

Г.от АК-Ловеч, с която против ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, са предявени следните обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК и насрещен иск с правно основание чл. 23 от ЗПК.

С решение № 996/16.12.2025г. по гражданско дело № 20253630101272 по описа за 2025година на Районен съд - Шумен, поправено с решение № 1000/16.12.2025г., съда е уважил исковете и е признал за установено в отношенията между страните, че сключения между ищцата Д. А. Г. с ЕГН ********** със служебно известен на съда настоящ адрес гр.., ул.“..“ № .., вх..., ет... и ответника „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 със седалище и 2 адрес на управление гр..., бул.“...“ № .., (..), ет.., ..., представлявано от С.Я., Договор за потребителски кредит № ../27.09.2024г. е нищожен на основание чл.11, ал.1, т. 10 във връзка с чл.22 от ЗПК.

Признал е за установено в отношенията между страните, че сключения между ищцата Д. А. Г. с ЕГН ********** със служебно известен на съда настоящ адрес гр..., ул.“...“ № .., вх..., ет.... и ответника „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 с адрес гр..., бул.“...“ № .., (..), ет...., ..., представлявано от И.

М. Ш., Договор за предоставяне на поръчителство от 27.09.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.четвърто от ЗЗД, поради липса на основание.

Осъдил е Д. А. Г. с ЕГН ********** на основание чл.23 от ЗПК да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр...., бул.“..“ № .., ...., представлявано от С. Я. сумата от 1700лв.

(хиляда и седемстотин лева), представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № .../27.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да заплати на Д. А. Г. с ЕГН ********** сума в размер на 253.71 лв. (двеста петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки), представляваща държавна такса по делото.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на Д. А. Г. с ЕГН ********** сума в размер на 135.87лв.

(сто тридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща държавна такса по делото.

Осъдил е „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да заплати на адвокат Д.

Г. от АК-Ловеч, с адвокатски номер 1900017355 със съдебен адрес гр...., ул.“...“ № .., офис .. на основание чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в размер на 240 лв.(двеста и четиридесет лева) с ДДС.

Осъдил е „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на адвокат Д.

Г. от АК-Ловеч, с адвокатски номер 1900017355 със съдебен адрес гр...., ул.“...“ № .., офис ..., на основание чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда в размер на 240 лв.(двеста и четиридесет лева) с ДДС.

3

Със същото решение е осъдил и Д. А. Г.. с ЕГН ********** да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 разноски в размер на общо 318 лв.

(триста и осемнадесет лева).

В срока за обжалване на така постановеното решение е постъпила молба с вх. № 899 от 16.01.2026г. от настоящия частен жалбоподател, за изменение на решението в частта за разноските, с искане съдът да увеличи присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА, платимо от ответниците до описаните в списъка с разноски суми.

Препис от молбата е изпратен на насрещните страни „ Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, които не вземат становище по нея.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционния съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

Посочил е, че съдът в мотивите на решението си във връзка с разноските в производството, при съобразяването с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С438/22, е изложил обстойните си доводи за определяне на адвокатските възнаграждения, присъдени на адв. Г. от АКЛовеч в присъдените размери и към момента не се налага повторно преразглеждане на въпроса за разноските. Уточнил е, че в случая се касае за спор, по който е установена константа съдебна практика, като спорът се изразява основно за преценка за нищожност на процесните договори, извършена от съда и е посочил, че твърденията за продължаващата практика на ответника „Кредисимо“ ЕАД за предоставяне на заеми със скрито оскъпяване не следвало да се обсъждат, тъй като не са предмет на настоящото дело и не са предпоставка, която съдът да съобразява при определяне на възнагражденията на адвоката. Приел е, че адвокатските възнаграждения определени по делото са справедливи и обосновани и въпросът за демотивацията на адвокатите, водещи дела с идентичен предмет, при присъждане на възнаграждения в определените от съда размери, бил свързан с лична преценка и отдаденост на всеки отделен адвокат при изпълнение на работата му и, че съда не счита, че чрез определяне на възнаграждения в размерите претендирани от адвокатите следва да мотивира същите да водят дела на потребители.

Предвид така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи: Основанията, при които 4 адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а именно: 1 лица, които имат право на издръжка; 2 материално затруднени лица; 3 роднини, близки или на друг юрист, като в посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗАдв. и това са: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗАдв.; и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът следва да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати с акта по чл.

81 от ГПК. Напротив, при негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, последният няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова. В случая, видно от представеното по делото пълномощно ищeца Д. А. Г. – С., с ЕГН ********** от гр. Шумен е упълномощил адв. Д. Г. от АК - Ловеч, който да изготви и депозира искова молба и да осъществи процесуално представителство по делото, а в договора за правна защита и съдействие е прието, че адвокатът ще осъществи безплатна адвокатска помощ по процесното производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Производството по делото е приключило с постановяване на решение, с което предявените от ищеца срещу ответниците искове са изцяло уважени. Поради това, на адв. Д. Г. от АК - Ловеч, се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна защита на ищеца, като се съобрази и разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гражданско дело, се определя съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. При определянето на размера обаче, съдът следва да съобрази естеството, характеристиката и обема на дадената защита на ищеца по критерии, които проявяват фактическата и правна сложност на конкретното дело. Съдът следва да остойности труда на адвоката и съобразно пазара, на който адвокатите с подобна квалификация уговарят възнагражденията си за процесуална защита по подобни дела. Обемът на престирания труд по делото винаги е от значение при определяне на възнаграждението.

Досежно приложението на наредбата следва да се отбележи, че с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 СЕС е прието, че член 101, § 1 5

ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да определи разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен от съсловната организация, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Решението по дело С-438/22 на СЕС /чл. 633 ГПК/ и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да не прилага НМРАВ, към която препраща чл. 38, ал. 1 изр. 2 от ЗАдв.