Решение № 48 от 02.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. К., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500368 по опИ. за 2025 година

С решение № 251 от 23.10.2025 г., постановено по гр.д. № 704/2024 г., Районен съд – М. е признал за установено по отношение на Т. С. Х. от с.Х., общ.К., и С. Т. Х. от с.с., че С. С. И. от с.Х., общ.К., е собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Х., общ.К., обл.К., ЕКАТТЕ 77092 /седемдесет и седем хиляди деветдесет и две/, с площ от 877 /осемстотин седемдесет и седем/ кв.м, ведно построените в него: двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 78 /седемдесет и осем/ кв.м, състояща се от: първи етаж- две стаи, коридор, баня с тоалетна; втори етаж-две стаи, коридор, баня с тоалетна и стопанска сграда със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м, при граници и съседи на целия имот: север-ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КК на с.Х.; изток- имот на наследниците на Б. И. Х.; юг-улица; запад-пътека. С решението е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК издаденият в полза на Т. С. Х. по обстоятелствена проверка НА за собственост на недвижим имот придобит по давност, от 30.09.2024г.

№188, том 4, рег. №****, дело №788 от 2024г., на Сл. вп.-М., за този имот, както и е отменен издаденият в полза на ответника С. Т. Х. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.10.2024г. №5, том 5 , рег.№ ****, дело №*** от 2024г. на Сл. вп. -М., за процесния имот. В полза на ищеца са присъдени деловодни разноски, възложени в тежест на ответниците.

1

Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците в първоинстанционното производство - Т. С. Х. и С. Т. Х., които чрез своя пълномощник – адв. Р. Х., го обжалват като неправилно, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства, и при неправилно приложение на закона. Излагат подробни аргументи. Молят съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което предявеният за разглеждане иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия С. С. И., чрез процесуален представител, е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват; представляват се от адв. Х., чрез който поддържат въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият С. С. И. се явява и се представлява от пълномощника адв. А.. Поддържат отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка, съгласно чл. 269 ГПК на изцяло обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред Районен съд – М. е предявен за разглеждане иск по чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Х., общ. К., обл.К., ЕКАТТЕ 77092 /седемдесет и седем хиляди деветдесет и две/, с площ от 877 /осемстотин седемдесет и седем/ кв.м, ведно построените в него: двуетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 78 /седемдесет и осем/ кв.м, състояща се от: първи етаж- две стаи, коридор, баня с тоалетна; втори етаж-две стаи, коридор, баня с тоалетна и стопанска сграда със застроена площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м, при граници и съседи на целия имот: север-ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КК на с.Х.; изток- имот на наследниците на Б. И. Х.; юг-улица; запад-пътека; с искане да се отменят на основание чл.537, ал.2 от ГПК издаденият в полза на Т. С. Х. по обстоятелствена проверка НА за собственост на недвижим имот придобит по давност, от 30.09.2024г. №188, том 4, рег. №3970, дело №788 от 2024г., на Сл. вп.-М., за този имот, а също и издаденият в полза на ответника С. Т. Х. Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 04.10.2024г. №5, том 5, рег. № 4099, дело №805 от 2

2024г. на Сл. вп. -М., и двата нотариални акта, издадени касателно процесния имот, при твърдения, че след 1989г. ищецът владял имота, плащал дължимите се за него данъци и такси, поддържал го в отлично състояние и сменял „каквото е необходимо в продължение на 40 години“, а ответниците идвали от Турция през 3-4 години, оставали по една седмица, или по-малко, идвали си за религиозни празници.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Не е спорно по делото, че ищецът С. С. И. и първият ответник Т. Х. са братя, наследници на С. И. Х. и Ф. С. Х..

Безспорно е и, че през 1960г. родителите построили в процесния неурегулиран поземлен имот двуетажната полумасивна жилищна сграда, в която до 1989г. живяло цялото семейство. През 1989г. родителите, заедно с ответника Т. Х., заминали за Република Турция, където се установили. В имота в с. Х. останал да живее ищецът със семейството си – съпруга и 4 деца. Страните не спорят и относно това, че бащата С. И.

Х. е починал в Турция през 2008г., а майката Ф. С. Х. е починала в Турция през 2019г.

Установява се по делото, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност на осн. чл.187, ал.2 ГПК, № 188, том ІV, рег. № 3970, дело № 788 от 2024г., съставен на 30.09.2024г., първият ответник Т. Х. е признат за собственик на процесния имот, на основание давностно владение. На 04.10.2024г. Т. Х. го продал на сина си С. Т. Х., за което бил съставен Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №5, том V, рег. №4099, дело № 805 от 2024г., от същата дата.

По делото е изготвена съдебнотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че по сведение на ответника през 2020г., 2023г. и 2024г. на втория етаж на процесния имот са извършени строително-монтажни работи, опИ.ни в заключението. Жилищната сграда е частично поддържана в техническо състояние и годна за използване, както и че се използва по жилищно предназначение от ответника.

Стопанската сграда в имота към момента на изготвяне на експертизата е неподдържана и се използвала от ищеца като обор и склад за слама.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ш. И. Х., Ф. Ю.

М. и С. Ю. Х. от страна на ищците, и С. М. А., С. Х. Х. и Л. М. А. - от страна на ответниците.

От показанията на първата група свидетели, съседи на страните и живущи в с.

Х., се установява, че в процесната къща семейството живяло до 1989 год., когато родителите, заедно с първия ответник Т. заминавали за Р.Турция и се установили в гр.И.. От тогава до преди една година в процесния имот живял С. със семейството си.

В последните години той си построил друга къща в селото, в която се пренесъл да живее след снабдяването на първия ответник с НА, но и към момента той и съпругата 3 му ползвали стопанската постройка в имота, тъй като отглеждали животни.

Свидетелите твърдят, че през годините отв. Т. си идвал много рядко в селото, основно по религиозни празници и е отсядал при брат си С.. Св. Ш. Х. сочи в показанията си, че „миналата година“ Т. правил ремонт на къщата /2024г., съобразно датата, на която свидетелката дава показания/, а до тогава С. живеел в къщата и той си правел ремонти.

Св. Ф. Ю. М. сочи, че в последните години Т. направил тоалетна, а съпругът й направил мазилка, което му било възложено от ответника Т. Х.. Св. С. Х. сочи в показанията си, че С. правел ремонти и ако той не поддържал къщата, тя отдавна щяла да се срути. Родителите всяко лято си идвали в тази къща и С. ги гледал. И трите свидетелки сочат в показанията си обаче, че С. и Т. много се разбирали, никога не били скарани; никой никого не гонил от имота и не се възпротивявал за извършваните ремонти.

От показанията на втората група свидетели се установява, че и тримата живеят в гр. И. в Р.Турция. Свидетелите сочат, че до преди една година Т. и С. заедно живеели в „старата“ къща /има се предвид процесната къща, доколкото твърдят, че ищецът С. си построил нова къща/; че винаги си помагали, разбирали се и не се карали; че Т. си идвал всяка година и плащал данъците за имота; че през последните 1-2 години Т. правел ремонти в къщата, а С. се преместил в новата си къща.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът съобрази следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при наследствено правоприемство. Според разясненията, дадени в посочения тълкувателен акт, в хипотеза на съсобственост, възникнала по наследяване, съсобственикът, установил фактическата власт върху имота, е държател на чуждите идеални части и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. При спор за собственост той трябва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Наследник може да придобие собствеността върху сънаследствен имот по давност, ако е демонстрирал пред останалите сънаследници намерението си да владее 4 идеалните им части за себе си и от момента на установяване на владението върху чуждите идеални части е изтекъл срокът по чл. 79, ал.1 ЗС.

С ТР № 11 от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. С тълкувателния акт е разяснено също, че за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не е достатъчно, за да настъпи вещноправният ефект на давността; необходимо е владелецът да се позове на нея. То може да стане с предявяване на иск за собственост, възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК /чл. 483, ал. 2 ГПК отм./.

В разглеждания случай по делото е установено, че ответникът Т. С. Х. се е снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение.

Съобразно приетото с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, при оспорването му тежестта за опровергаване на придобивното основание пада на страната, на която този нотариален акт се противопоставя. В случая това е ищецът С. С. И..