Решение № 3462 от 17.10.2018, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 20117/2017
- Вид
- Решение № 3462
- Подписан
- 17.10.2018
- В сила
- 06.11.2018
- Състав
- ПАВЕЛ ТОДОРОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.179, ал.1, предл.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.19, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.150 · Кодекс на труда
- чл.262, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
Номер 3462 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 17.10
Година 2018
В публично заседание на 25.09.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 20117 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Т.Г.М. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 181, 71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 24 часа извънреден труд на официални празници, положен на 24, 25, 26 и 31.12.2014 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.01.2015 г. до 18.12.2017 г. в размер на 54, 64 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София признава обективно съединените искове по основание, но ги оспорва по размер и моли съдът да ги уважи частично, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства – включително и представеното от ПРС – ХІ гр. състав копие от съдебно решение, и заключението от 19.09.2018 г. на вещото лице по ССЕ В.К. се установява, че ищецът е работил като държавен служител от ***********на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения ***********, последно на длъжност *********** в *********** до 01.12.2015 г., когато служебното му правоотношение е било прекратено.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и посоченото заключение на ССЕ, действително през процесния период ищецът е положил общо 24 часа извънреден труд (две 12-часови дежурства) на официалните празници на 24 и 25.12.2014 г., за което му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 181, 71 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер на 54, 64 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 25.09.2018 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 18.12.2017 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, макар и отчитането на полагания извънреден труд да се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че забавата за плащането на допълнителното възнаграждение храна настъпва с изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на законната такава.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК - 100 лева ДТ (по 50 лева за всеки един от двата уважени иска) и 70 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ***************, със съдебен адрес:***, чрез ****************, ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Г.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, *******, *******
Н.П., СУМАТА 181, 71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 24 часа извънреден труд на официални празници, положен на 24 и 25.12.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 01.01.2015 г. до 18.12.2017 г. В РАЗМЕР НА 54, 64 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 18.12.2017 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 300 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 100 лева ДТ и 70 лева депозит за ССЕ.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ