Решение № 167 от 04.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Русе, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Росица Радославова

Явор Влахов при участието на секретаря Т.ка Недева в присъствието на прокурора Я. Г. И. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600524 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.

Образувано е по Протест на Районна прокуратура – Русе, против Присъда № 85/27.06.2023 г., постановена по НОХД№ 2381/2022 г. на Районен съд – Русе, с която:

Подсъдимия В. К. К. от гр. Русе е признат за НЕВИНЕН в това, че на 23.08.2016 г., в гр. Русе, в съучастие с Л. М. М., С. М. Ш. и Т. Й. Ш., и тримата от гр. Русе, като подбудител, подбудил Л. М. М., С. М. Ш. и Т. Й. Ш., пред надлежен орган на власт - ******* в Регистьра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В. К. К., от гр. Русе, по нотариално дело № ***/**** г., по регистъра на същия ***, устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина - че в продължение на повече от 10 години той (В. К. К.) явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел като собственик следния недвижим имот: - земя с площ от 648.00 кв. м, представляваща имот № ******, находяща се в землището на с. Б., общ. Р. обл. Р., местността „КАНТОНА", седма категория на земята, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 25.00 кв. м, 1 без някой да е оспорвал владението му през този период, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 от НК.

Подсъдимия Л. М. М. от гр. Русе е признат за НЕВИНЕН в това, че на 23.08.2016г., в гр. Русе, в съучастие с В. К. К., като извършител, подбуден от В.

К. К., пред надлежен орган на власт - ******* в Регистьра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В. К. К., от гр. Русе, по нотариално дело № ***/****г., по регистъра на същия ***, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина - че в продължение на повече от 10 години В. К. К. явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел като собственик следния недвижим имот:

- земя с площ от 648.00 кв. м, представляваща имот № ******, находяща се в землището на с. Б., общ. Р. обл. Р., местността „КАНТОНА", седма категория на земята, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 25.00 кв. м, без някой да е оспорвал владението му през този период, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Подсъдимата С. М. Ш. от с. Щ. е призната за НЕВИННА в това, че на 23.08.2016 г., в гр. Русе, в съучастие с В. К. К., като извършител, подбудена от В. К. К., пред надлежен орган на власт - ******* в Регистьра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В. К. К., от гр. Русе, по нотариално дело № ***/**** г., по регистъра на същия ***, устно и писмено съзнателно потвърдила неистина че в продължение на повече от 10 години В. К. К. явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел като собственик следния недвижим имот:

- земя с площ от 648.00 кв. м, представляваща имот № ******, находяща се в землището на с. Б., общ. Р. обл. Р., местността „КАНТОНА", седма категория на земята, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 25.00 кв. м, без някой да е оспорвал владението му през този период, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдава по обвинението по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Подсъдимия Т. Й. Ш. от с. П.С. е признат за НЕВИНЕН в това, че на 2

23.08.2016г., в гр. Русе, в съучастие с В. К. К., като извършител, подбуден от В.

К. К., пред надлежен орган на власт - ******* в Регистьра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. Русе, като свидетел в производство по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В. К. К., от гр. Русе, по нотариално дело № ***/**** г., по регистъра на същия ***, устно и писмено съзнателно потвърдил неистина - че в продължение на повече от 10 години В. К. К. явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато е владеел като собственик следния недвижим имот:

- земя с площ от 648.00 кв. м, представляваща имот № ******, находяща се в землището на с. Б., общ. Р. обл. Р., местността „КАНТОНА", седма категория на земята, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 25.00 кв. м, без някой да е оспорвал владението му през този период, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

В протеста и допълнителните съображения към него се твърди неправилност на присъдата, необоснованост поради несъответствие на фактическите изводи на съда с доказателствата по делото. Прави се искане за отмЯ. на първоинстанционната присъда, и постановяване на нова – осъдителна от въззивната инстанция, по текста, въведен с обвинението за всеки от подсъдимите, като на всеки от тях бъде наложено съответно наказание.

В съдебно заседание от представител на Окръжна прокуратура - Русе, протеста се поддържа в цялост, като се акцентира на необоснованост на атакуваната присъда, предвид несъпоставяне и липса на анализ, на доказателствените източници, реализирането на който, би довело до изводи за доказаност на деянията и постановяване на осъдителна присъда по отношение на всеки от подсъдимите.

В срока по чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение срещу протеста, подадено от защитата на ответниците по протеста - адв. М. Д., АКРусе. Във възражението се поддържа, че протестът е неоснователен, а присъдата - обоснована и правилна, поради което се иска нейното потвърждаване. Развиват се подробно доводи за това, че имотът, за който е извършвана обстоятелствената проверка, е владян от В. К., а тримата подсъдими в качеството им на свидетели по нотариалното производство не отразяват неистина.

В съдебно заседание въззиваемите-подсъдими, редовно призовани се явяват лично и със защитник – адвокат М. Д., АК - Русе. Защитата на 3 подсъдимите намира протеста за неоснователен, а присъдата на РРС за правилна и законосъобразна. Твърди, че в хода на процеса прокуратурата не е успяла да докаже обвинението си, нито от обективна, нито от субективна страна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдена изцяло оправдателната присъда на РРС като правилна и законосъобразна.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция прие следното: Протестът е процесуално допустим като подаден от легитимна страна, имаща право на протест и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я преповтаря.

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е направил напълно обосновани правни изводи като е приел, че обвинението срещу подсъдимите К., Ш., Ш. и М. не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да бъдат признати за виновни, че са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.

По дела от общ характер фактическите рамки на произнасянето на съда по повдигнатото от прокурора обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. В случая в обвинителния акт е посочено, че на 23.08.2016 обв. В. К., подбудил обв. Ш., обв. Ш. и обв. М., които в качеството си на свидетели са заявили устно пред Л.Ш. - *** в район на действие, съдебен район при Районен съд гр. Русе, вписан под № *** на Нотариалната камара, че обв. К. през последните 10 години е владеел недвижим имот, земя с площ от 648.00 кв. м, представляваща имот № ******, находяща се в землището на с.

Б., общ. Р. обл. Р., местността „КАНТОНА", седма категория на земята, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 25.00 кв. м, без някой да е оспорвал владението му през този период.

При така очертаното в рамките на обвинителния акт фактическо обвинение, за да е съставомерно инкриминираното с обвинителния акт деяние осъществено от подсъдимите е необходимо, от обективна страна да не е упражнявал фактическата власт върху процесния недвижим имот, непрекъснато в продължение на десет години, и да не е имал намерение да държи вещта като своя собствена. От субективна страна за съставомерността на деянието е необходимо подсъдимите да са съзнавали липсата на някои от признаците запълващи фактическия състав на нормата на чл. 68 от Закона за 4 собствеността и въпреки това, съзнателно да са потвърдили тяхното наличие пред съответното длъжностно лице. За да се определи налице ли е изпълнителното деяние "потвърждаване на неистина", е необходимо да се изследва дали свидетелят по обстоятелствена проверка е свидетелствал, че е възприел нещо, без това да е станало в действителност или да възпроизведе факти, не по начина, по който ги е възприел /като ги видоизмени или изопачи/, като се държи сметка, че когато свидетелят съобщава факти, които лично не е възприел /видял, чул/, а е научил за тях от трети лица и е посочил пред съд или друг надлежен орган на власт, то той не може да носи отговорност за тяхната недостоверност заради съобщената му и впоследствие пресъздадена от него информация, което на практика означава, че не може да носи отговорност за лъжесвидетелстване. Съгласно трайната съдебна практика /Р№482/13 г. по н.д.

1625/12 г. на II н.о. на ВКС, Р№347/04 г. по н.д. №1055/03 г. на III н.о. на ВКС/, престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване по делото /в случая нотариално охранително производство/ т.е. ако свидетелят съзнателно потвърди неистина или затаи истина по отношение на факти или обстоятелства, които са извън предмета на доказване и нямат значение за правилното му решаване, тъй като само така би се попречило на правилното и обективно правораздаване, което е реалния обект на престъплението по чл.

290, ал. 1 НК.

С оглед приетите от първоинстанционния съд свидетелски показания.

От една страна са показанията на свид. А.Т., свид. Т.Т., според които имота бил владян само от семейството им, като в подкрепа на техните показания са единствено тези на свид. Д. Г.. От друга страна обаче са показанията на свид.

М.М.,Т.Н., които твърдят, че подс.К. полагал грижи за имота от около 2004 2005 г., подкрепени от показанията на свид.И.Р.. Възприетите от свидетелите обстоятелства, са били възприети в една или друга степен и от тримата подсъдими – С. Ш., Т.Ш. и Л.М.. От показанията на свид. С.П., не може да се изясни кой е владеел процесния имота преди 2012 - 2013 г., тъй като не е била очевидец на това обстоятелство. Ето защо, напълно обоснован се явява и извода на първоинстанционния съд, че подсъдимите не са посочили пред ***а, нещо различно от възприетото от тях, а именно че обв. К.., владее и ползва имота повече от десет години. Показанията им пред ***а в тази им част съответстват на възприетото от тях, което те са определили като владение.

Действително, на настоящият съдебен състав е известно, че свид. Т.Т. през 2019 г. подал искова молба до Районен съд Русе, въз основа на която било образувано гражданеко дело №5***/2019 година, по описа на Районен съд гр.

Русе, ХIV-ти граждански състав. На 26.06.2020 г. свид. Т. и подс. К. сключили извънсъдебно споразумение, по силата на което подсъдимият не оспорвал правото на собственост на свид. Т. върху процесния имот. Като неотносимо се явява посоченото Решение № 836 / 01.07.2020 г. по гр.д. № 5*** / 2019 г., по описа на РРС, с което се установявна, че съдът обявил свид. Т. за собственик на имота и отменил констативния нотариален акт, поради признаване на иска от страна на подс. К.. От друга страна решението на гражданския съд в производството по така предявените искове по никакъв начин не може да 5 обвърже преценката на настоящият съдебен състав дали са налице, в съвкупност, всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на инкриминираното с обвинителния акт деяние, които от своя страна да обусловят ангажиране на наказателна отговорност за подсъдимите.