Решение № 722 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300501272 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението И. Д. Н. ЕГН **********, със съгласието на майка й Л. С. И. от ***, чрез адв.С. М. против отказа на ЧСИ П.И. рег. № ***, район на действие ОС Пловдив, обективиран в съобщение изх. № 1066/11.01.2023г. по изпълнително дело № 20108210400772, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението И. Д. Н. ЕГН **********, със съгласието на майка й Л. С. И. от ***, за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода 06.07.2018 – 06.07.2020 година, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви изпълнителни действия и ЧСИ не е извършил никакви изпълнителни действия в този период от време.

Въззиваемият взискател «ЕОС Матрикс» ЕООД, гр.София намира жалбата за неоснователна и иска същата да се остави без уважение.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, 1 в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано на 08.06.2010г. под номер 772/2010г. по описа на ЧСИ П. И. рег. № **, район на действие ОС Пловдив по молба на взискателя «ОББ» АД, гр.София по представен изпълнителен лист от 29.03.2010г., издаден по гр.д.№ 975/2010г. на Районен съд Пазарджик, с което Д.И.Н. е осъден да плати на взискателя сумата от 7 156,09 лева и 416,94 лева за главница и договорна лихва, ведно с разноските по делото. След смъртта на длъжника на **г. като негов наследник за длъжник се конституира неговата дъщеря И. Д. Н. ЕГН **********. С молба за конституиране на нов взискател «ЕОС Матрикс» ЕООД, гр.София от 06.07.2018г. са поискани от него от ЧСИ да извърши запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и да се извърши опис на движимите вещи на длъжника. Горните искани изпълнителни действия не са били реално извършени от ЧСИ и други действия и искания за тях по изпълнителното дело няма до дата 27.07.2020 година. На тази дата с молба взискателя «ЕОС Матрикс» ЕООД е поискало да се извърши запор на банковите сметки на длъжника.

В казуса в период повече от две години от 06.07.2018г. до 27.07.2020 година нито има искания за извършване на изпълнителни действия от взискателя, нито ЧСИ е извършвал реално такива действия. Но посочения в закона - чл.433 ал.1 т.8 от ГПК двугодишен срок на перемпцията не е настъпил в казуса. Това е така, защото чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците е спрял теченето на сроковете в това число и по изпълнителни дела. Срокът е спрял в деня на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020г. С преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 2

14.05.2020г.) е постановено в § 13, че сроковете спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. , и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".

Тоест за времето от 13.03. до 21.05.2020г. или за 70 дни, сроковете по това изпълнително дело са били спрени на основание горния закон и по силата на чл.61 от ГПК двугодишни срок за перемпция е удължен с още 70 дни. Срокът п о чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в казуса не е бил изтекъл към момента на последващото искане на взискателя от 27.07.2020 година за извършване на нови изпълнителни действия.

Ето защо не е налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Обжалвания отказ на съдебния изпълнител е законосъобразен и следва да се потвърди от съда. Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на на ЧСИ П.И. рег. № **, район на действие ОС Пловдив, обективиран в съобщение изх. № 1066/11.01.2023г. по изпълнително дело № 20108210400772, с което е оставена без уважение молбата на длъжника по изпълнението И. Д. Н. ЕГН **********, със съгласието на майка й Л. С. И. от **, за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3