Определение № 640 от 14.12.2021, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. Габрово, 14.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Симона Миланези

Славена Койчева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско дело № 20214200500457 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт И.Н., против разпореждане № 919 от 30.06.2021 г., издадено по ч. гр. д. № 1150/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отхвърлено заявление за издаване за заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р. ИВ. Б..

В жалбата се излагат доводи, че разпореждането на съда е неправилно.

Посочва се, че процесният договор за кредит е сключен след предоставяне на подробна информация на кредитополучателя на електронния адрес на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД за общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Кредитополучателят подал заявление за отпускане на кредит по електронен път в което посочил наименованието и размера на избрания кредитен продукт, както и срока за издължаване. Чрез използване на хиперлинк кредитополучателят се запознал с пълния текст на проекта за договор за кредит, актуалните общи условия към него, съдържанието на стандартен европейски формуляр както и с всички декларации необходими за сключването на договора. Кредитополучателят разполагал с възможността да декларира съгласие на всеки етап от сключване на договора по електронен път. Жалбоподателят сочи, че интернет страницата на дружествотокредитодател съответствала на изискванията, установени в чл.10, ал.1 ЗПФУР и чл.18, ал.1, т.1 ЗПФУР. Кредитополучателят предоставил необходимите лични данни и приел отправеното предложение за сключване на договор за кредит в предписаната от закона форма. Предвид наличието на предпоставките на чл. 13, ал.4 от ЗЕДЕУУ представеният договор за кредит, сключен във формата на електронен документ и възпроизведен на хартиен носител, представлявал саморъчно подписан документ и се ползвал с формална доказателствена сила. Жалбоподателят заявява, че от представения 1 документ се установявало възникването на договорното правоотношение между цедента – праводател на заявителя „Кредисимо“ ЕАД, от една страна, и длъжника Р.Б., от друга страна. Посочва, че при доставчика на електронната услуга се генерирало подписаното крайно електронно изявление, съгласно чл.

13, ал. 4 то ЗЕДЕУУ, от което произтичали правата и задълженията на кредитополучателя. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Габрово е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р. ИВ. Б.. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 1150/2021 г. по описа на РС – Габрово за заплащане на следните суми: 421,04 лв.- главница на "Кредисимо" ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 799075; 299,37 лв.възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 52,12 лв.възнаградителна лихва за периода 10.02.2017 г.-10.02.2018 г., във връзка с договор за потребителски кредит; 91,98 лв.- обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че паричното вземане съставлява непогасено задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е цедирано от страна „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД, ЕИК 203670940 по силата на приложение № 1 от 17.12.2020 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.12.2020 г. В заявлението се излага, че вземането произтича от сключен договор за потребителски кредит с № 799075 на 03.01.2017 г. между "Кредисимо" ЕАД и Р. ИВ. Б., съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Ай тръст“ ЕООД и Р. ИВ.

Б. е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 799075. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя солидарно отговорният длъжник „Ай Тръст“ ЕООД предоставил дължимото изпълнение.

Кредитополучателят не възстановил платената сума по договора за кредит на 2 своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД възникнал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

Претендира се длъжникът Р. ИВ. Б. да бъде осъден да заплати следните суми: сума от 421,04 лв.- главница на "Кредисимо" ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 799075; сума от 299,37 лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; сума от 52,12 лв.възнаградителна лихва за периода 10.02.2017 г.-10.02.2018 г., във връзка с договор за потребителски кредит; сума от 91,98 лв.- обезщетение за забава, начислено за периода 17.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че приложените документи към заявлението по чл. 410 ГПК – договор за потребителски кредит №799075 от 03.01.2017г., Приложение №1 и Общи условия към него, сключени между „Кредисимо“ ЕАД и Р. ИВ. Б., не са подписани от кредитополучателя, който има качеството на потребител. Заповедният съд е приел, че представените като приложения договор за поръчителство от 03.01.2017г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Р.Б., също не са подписани от страните. В хипотеза на сключен договор за кредит от разстояние чрез средства за комуникация заявителят – доставчик на услугата е следвало да докаже факта на представяне на информация на потребителя и получено съгласие от негова страна за сключване на договора съгласно чл. 18 ЗПФУР. Поради липсата на представени доказателства за осъществена комуникация между страните по договора и съдържанието на направените електронни волеизявления първоинстанционният съд е приел, че представеният договор за потребителски кредит не е валидно сключен поради противоречие със закона. При така изложените съображения заповедният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

Въззивният съд намира, че РС- Габрово правилно е приложил разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона.

На първо място след като се запозна с приложеното за послужване ч.гр.д. №1150/2021г. по описа на РС-Габрово въззивният съд констатира, че към заявлението не е приложен договор за цесия, на който заявителят основава твърденията си за възникване на претендираните вземания.

Жалбоподателят не е обосновал своята материална легитимация, поради което заявлението за издаване заповед за изпълнение следва да бъде оставено без уважение.

На следващо място в заявлението не е посочено, че договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, нито са представени доказателства за това към него. Едва с частната жалба заявителят навежда такива доводи, което е недопустимо. Първоинстанционният съд следва да издаде или откаже да 3 издаде заповед за изпълнение въз основа на приложените към заявлението доказателства и не следва да основава изводите си за възникване на договорно правоотношение на предположения, че страните са изразили волеизявления за сключване на договора по реда на ЗПФУР. След като не са представени доказателства в тази посока и не се твърди, че договорът е сключен по този ред, то правилно районният съд е приел, че се касае за договор, сключен в писмена форма. Правилно е прието, че поради липсата на положен от страна на кредитополучателя подпис, не може да се установи волеизявление от негова страна за сключването му и правилно първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства не може да се установи, че такъв договор е сключен между страните по договора за кредит.

Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 919 от 30.06.2021 г., издадено по ч. гр. д. № 1150/2021 г. от Районен съд – Габрово, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4