Определение № 121 от 29.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Варна, 29.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600152 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал.3 от НПК и протича по реда на глава 22-ва от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна срещу определение на Окръжен съд гр.Варна от 27.04.2023г. по НОХД № 1400/2020г., с което в разпоредително заседание по делото съдебното производство било прекратено по реда на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, а делото– върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, на основание чл.249 вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

В протеста, подаден в законния срок, се поддържа становище, че определението е необосновано и незаконосъобразно. Прокурорът намира, че обвинителният акт отговаря на всички процесуални изисквания на чл.246 от НПК. Предлага се съставът на ВАпС да отмени определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД №1400/2020г. по описа на ВОС и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд гр.Варна сочи, че съставът на ВОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав.

Варненски апелативен съд, в настоящия състав се запозна с материалите по делото, прецени съображенията в разглежданото определение и счете протеста за допустим,а по същество- основателен.

За да постанови определението си за прекратяване на съдебното производство по посоченото наказателно дело, ВОС е приел, че са налице 1 допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и че актът не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.

Това свое решение съдът е мотивирал със съществуващо противоречие в обстоятелствената част на ОА, а именно извършвало ли е дружеството, представлявано от подсъдимия търговска дейност, в т.ч.,продажби в инкриминирания период. Липсата на факти в обвинителния акт по отношение на реализирани реални продажби на дружеството, а само на покупки, не дават яснота за цялостната търговска дейност, респ. ограничават възможността на подсъдимия да осъществи правото си на защита по всеки пункт на обвинението.

Настоящият състав намира, че този извод на съда е незаконосъобразен.

Обвинителния акт е внесен по отношение на подс.Р. за това, че през периода 11.03.2011г.- 14.11.2011г. в гр.Варна, в качеството си на пълномощник на Вихрен Дренчев-едноличен собственик на капитала и управител на „М Експорт“ЕООД гр.Варна, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задълженияДДС по ЗДДС в особено големи размери 468 850,05лв., като потвърдил неистина, затаил истина и приспаднал неследващ се данъчен кредит в подадени осем броя справки-декларации за ДДС за данъчни периодим.2,4,5,6,7,8,9 и 10/2011г., които се изискват по силата на чл.125,ал.1 от ЗДДС и чл.116,ал.1 от ППЗДДС, подадени по електронен път.

Няма спор, че предназначението на обвинителния акт е да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиненото лице в него, като по този начин да се поставят основните рамки в процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

Съгласно ТР-2-2002-ОСНК за да изпълни своята процесуална функция, съдържанието му трябва стриктно да се придържа към изискванията на чл.246,ал.2 от НПК, а именно в обстоятелствената част прокурорът задължително трябва да очертае фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянието и участието на обвиненото лице в него чрез посочване на време, място, механизъм на извършване и всички обстоятелства, които имат отношение съм състава на престъплението. Инкриминираният престъпен състав изисква описание на изпълнителното деяние, участието на подсъдимия в него и дефиниране на резултата от престъплението.

Настоящият състав намира, че обвинителния акт, инициирал съдебното производство, отговаря на тези изисквания. В обсега на фактическото и юридическо обвинение са очертани необходимите данни, покриващи се от визираните в особената норма на чл.255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2,пр.1 и 2 и т.7 във вр. с чл.26,ал.1 от НК съставомерни елементи на инкриминираната продължавана престъпна дейност. В същия са посочени обвинителните факти за това, по какъв начин подсъдимият е избегнал 2 установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери, като за всеки един от инкриминираните данъчни периоди са формулирани обстоятелствата, че е предоставял на обслужващия счетоводител данъчни фактури по неполучени доставки, ВОД и ВОП, както и за неправомерно приспадане на данъчен кредит – по т.7 от чл.255 от НК, като за всеки от периодите са отразени обвинителните твърдения за стойността на данъчната основа на реализираните от дружеството продажби и на получените доставки, като подробно са описани фактурите, издадени за тези доставки. Посочени са и обстоятелства за това, какво е било отразено в подадените справки-декларации, подробно индивидуализирани, а също и каква стойност според обвинението има действително установения ДДС за внасяне. Аргументирано е също и защо обвинението счита, че подсъдимия е субект на описаното данъчно престъпление.

Механизмът на извършване на твърдяното от обвинението престъпление е достатъчно ясно описан, така че да обезпечи правото на подсъдимия да научи в какво се обвинява. Въпросите дали реално са осъществени посочените от прокурора действия и дали действителният размер на избегнатите данъчни задължения за инкриминираните периоди е посоченият от обвинението, са такива, които се решават след събиране и проверка на доказателствата.

За да даде отговор на поставените от проверяваното определените въпроси, съдът е длъжен да даде следните разяснения.

В чл.6 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието "доставка". По смисъла на закона "доставка" е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки, респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание сключена сделка, или с цел такава да се сключи. Начисляването на данъка по чл.55, ал.1 от ЗДДС се извършва от доставчика на стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Данъкът върху добавената стойност е изискуем от регистрираното по ЗДДС лице, което е доставчик на облагаемата доставка, като същото е длъжно да го начисли, като го включи в размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка декларация. Съгласно разпоредбата на чл. 125 от действащия ЗДДС , за всеки 3 данъчен период, който е едномесечен, регистрираното лице подава справкадекларация, до 14-то число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася. Към справката-декларация се прилагат и отчетните регистри за този данъчен период. По този начин за регистрираните лица, които са получили стоки или услуги по облагаема доставка, възниква правото на приспадане на данъчен кредит.

Понятието "данъчен кредит" е дадено в чл.63 от ЗДДС и представлява сумата от начисления данък на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето /получателят по сделката/ има право да приспадне.

Тези разяснения са необходими за да се онагледи начина на формиране на крайния финансовия резултат на дружеството. Именно поради твърденията на обвинението, че същия е неправилен, в обстоятелствената част на ОА детайлно да отразени фактурите, отразяващи нереални сделки. В този смисъл издадените за тях фактури представляват не само неистински документи, но и такива с невярно съдържание, тъй като отразяват процеси, които в обективната действителност не са протекли, макар да не е налице обвинение и за използване на документи с невярно съдържание. Посочените документи са били използвани при водене на счетоводството на дружеството, след което са били включени в дневника за покупки. Тъй като този процес касае декларирани „покупки“ на дружеството, правилно в ОА са залегнали такива факти.

Що се отнася до осъществените от дружеството „продажби“.

Както беше разяснено по-горе, доставчикът е длъжен да начисли и декларира ДДС върху „продадените“ от него стоки или услуги. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, в обстоятелствената част на ОА фигурират и реализирани продажби,които са в нарушение правилата на ЗДДС и ППЗДДС. В този смисъл много детайлно в обвинителния документ е разяснено в какво се изразява потвърдената неистина,а именно в невярно деклариране на облагаеми доставки с нулева ставка на данъка като ВОД и затаената истина-чрез недеклариране на облагаеми доставки.

В самото начало на ОА коректно е записано, че за периода м.2.2011г.м.11.2011 „М Експорт“ЕООД е декларирало в подадените справкидекларации и в дневници за покупки доставки на територията на страната от 4 други държави-членки и доставки от територията на страната до територията на други държави-членки, както покупки и продажби с търговци в страната.

Задължението по ЗДДС, според обвинението, е било формирано именно в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури, включени в дневниците за покупки на дружеството от търговци в страната, както и задължения за ДДС по недекларирани продажби, недекларирани ВОП и непризнати за осъществени ВОД и ВОД.

Видно от обстоятелствената част на ОА, в същия фигурират „продажби“, които са част от доставките в режим на вътреобщностна доставка/ВОД/ по пет броя фактури, включени в Дневника за продажби и СД за ДДС за данъчни периоди м.февруари, юли и август/2011г. както следва: една фактура към „Нес копи Сентер“ за м.2/2011г. и четири фактури към „Хоме Сервис“: три за м.7 и една за м.8/2011г. Същите са отразени коректно и в диспозитива на ОА, за които е посочено, че подсъдимия ги е декларирал невярно, като облагаеми доставки с нулева ставка, в режим на ВОД.

На следващо място в ОА фигурира и продажба на лек автомобил през данъчен период м.август 2011г. с клиент я.н. която не е отразена в дневника за продажби на посочения отчетен период, като данъкът, който не е начислен, възлиза на 11 409,00лв.

Що се отнася до останалите продажби осъществени през инкриминирания период, действително същите не са отразени в ОА.

Причина за това е обстоятелството, че по отношение на тях ДЗЛ е изпълнило изискванията на ЗДДС, като е начислило и декларирало дължимия ДДС и в този смисъл същите не попадат в обхвата на престъпния състав на чл.255 от НК. Съгласно чл.85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл.112 от ЗДДС. По тази съображения както ССчЕ, така и ревизиращия орган не са предприел действия за корекция на начисления от дружеството ДДС от декларирани продажби /подробно отразени в тях/, въпреки непредставянето на доказателства за реалността им.

ДДС се дължи в размера на декларираното от ДЗЛ, освен ако не бъдат установени недекларирани доставки.

С подадените през инкриминирания период пред ТД на НАП, на осн. чл.125 от ЗДДС, справки декларации е било декларирано, че представляваното от подсъдимия търговско дружество дължи ДДС за внасяне в занижен размер, в сравнение с дължимия за всеки от съответно посочените данъчни периоди данък. Тъй като стойностното изражение на същия изисква ползване на специални знания, механизма на неговото определяне, респ. внесения от ДЛ ДДС, подробно е разяснен както в издадения РА, който не е 5 обжалван и е влязъл в законна сила /макар че същия няма формална доказателствена сила/, така и в заключението на изготвените по делото съдебно- счетоводни експертизи.

При извършената проверка настоящия състав не констатира и приетото от проверявания съд „противоречие“ в обстоятелствената част на обвинителния акт. Отразеното в ОА обстоятелство, че търговското дружество „М Експорт“ЕООД реално не е развивало търговска дейност, а само е имитирало такава, чрез издаване на данъчни документи не противоречи на обвинителната теза. Фиктивността на декларираните „покупки“ от дружеството е подробно мотивирана, а по отношение на „продажбите“ разяснения бяха направени по-горе.