Определение № 29490 от 21.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29490 гр. София, 21.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110159928 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ искове процес – отрицателен установителен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., уточнена с молба с вх. № 364134/18.12.2023 г., от Л. Г. К., ЕГН ********** от гр. С-, и И. Г. К., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „ --" -, вх.Б, ет.2, ап.4, срещу Г. И. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. , - / предишно обозначение на адреса - ул.,, 603" №10/, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост, с който да се признае, че ответникът не е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор - с адрес на имота гр. София, район ,,В--- с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: -.

В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са съсобственици на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор с адрес на имота гр. София, район ,,В--- с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39. Като придобивно основание посочват наследяване от майка им -.

Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между тях и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен на 5.08.1987г. от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината.

Сочат, че съгласно този договор С. притежава единствено право на строеж върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП, че е собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.

1

Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото място. Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили да ограничи ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в поведението му не последва.

Моли съда да уважи иска.

Претендира разноски в производството. Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: нот. акт № 153, том първи, рег. №2785, дело №141/23г. на нотариус Кр. К-, удостоверение за данъчна оценка на Л. К., договор за продажба на държавен недвижим имот, удостоверение за данъчна оценка на Г. С. и нотариална покана, Актуална данъчна оценка, Скица на поземления имот, Удостоверение за наследници

Моли съда да задължи ответната страна да представи договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.08.1987г., на основание чл.190 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.

Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като ищците навеждат твърдения, че са собственици на 1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, което право ответникът твърди, че никога не е отричал или нарушавал както по отношение на ищците, така и спрямо техния наследодател - -, майка на ищците, също и по отношение на нейния наследодател- -, Заявява, че признава правата на ищците, не ги е оспорвал по никакъв начин и се съобразявал с тях.

Твърди, че ищците не са ползвали лично или чрез трети лица реално притежаваната от тях 1/6 ид. част от първия етаж на къщата и 1/3 ид. част от дворното място. В тази връзка посочва, че ищците не живеят в имота, техният недвижим имот не е електроснабден и не е годен за обитаване, както и не са посещавали дворното място и не са го ползвали. Релевира възражение, че никога не е пречил и препятствал достъпа до дворното място, като същото е оградено от ответника с цел запазване на имота, но портата е със свободен достъп.

Признава, че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от ищците, с която последните отправили искане до ответника да не ползва терена и да не им пречи, въпреки че ищците са собственици само на 1/3 от него. Поддържа, че не е ограничавал достъпа им, така и страните не са имали спорове и неразбирателства по отношение на двора и неговото ползване, поради което и на това основание за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска. Изразява становище, че никога не е имал претенции към собствеността на ищците и техните наследодатели.

Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен имот от своето рождение, като родителите му били настанени под наем в него от общината. Апартамент № 2 на втория етаж на къщата бил закупен от ответника от - РНС, а собствеността върху земята била установена и разпределена между - РНС, -- и още пет лица, като и трите групи 2 съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение за допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС.

Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и ползва и двора, като с тогавашния наемател на апартамента на първия етаж, настанена също от общината, ответникът имал договорка всеки от тях двамата да ползва по половината от дворното място.

Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз основа на давностно владение и е ползвал половината от него непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от 20 години. Владението му не било нарушено и от тогавашните петима собственици на ид. части и техните наследници, така и от наследниците на -, на които по реституция през 1994 г. била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от дворното място.

Твърди, че от 18.05.1998 г. до к- на 2010 г., за период от над 10 години, е упражнявал непрекъснато и несмущавана фактическа власт върху 1/2 ид. част от процесния поземлен имот, като демонстрирал това владение за себе си спрямо останалите съсобственици, с изключение на наследодателите на ищците. Посочва, че останалите съсобственици живеят в близост до имота, като те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от него владение.

Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен имот е придобита по давност от ответника въз основа на осъществяваното непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника в период от повече от 10 години, което продължава и към момента.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

По доказателствените искания на ищците изразява следното становище:

Ответникът не възразява да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и допълнителната молба писмени документи.

Възразява по искането на ищците да бъде задължен ответникът на основание чл. 183 от ГПК да представи оригинал на документ, който ищците представят към исковата молба с довод, че този документ следва да се намира при ищците в оригинал или в заверено копие, доколкото ищците го представят с исковата молба.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Съдебно решение за допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС, 6 р., II уч.; 2.

Заповед № РД-57-1128/16.08.1994 г. на Столична голяма община; 3. Скица № ДБ-278 на Кметство Княжево; 4. Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7202001194/13.02.2012 г. на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел МДТ Витоша.

Моли да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един свидетел за установяване на твърдените от ответника обстоятелства относно ползването на процесния имот.

Моли да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане трима свидетели за установяване на твърдените от ответника обстоятелства относно осъществяваното владение по отношение на процесния имот.

3

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищецът се представлява от адв. Е. Й. със съдебен адрес: гр. С---, тел. --, но пълномощното е валидно само за СРС (л.17 от делото).

Ответникът се представлява от - Г.а С.а, със съдебен адрес: гр. София, ул. „--“ № 17, която представителна власт важи за всички инстанции (л.52 от делото).

По държавната такса

Данъчната оценка на имота е 47 462.20 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 1 % - 474.62 лева. Ищците са внесли държавна такса в размер на 210.00 лева. Следва да внесат остатъка от внесената такса 210.00 лева до пълния размер 474.62 лева, а именно 264.62 лева. С молба с вх.

№ 5280/08.01.2024 г. ищците са внесли държавна такса.

По редовността и допустимостта на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да бъде изготвен проект за доклад.

Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на исковата молба по наведените от ответника доводи са неоснователни. Ищците са изложили твърденията си, въз основа на които считат, че ответникът оспорва тяхната собственост по отношение на процесната 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор -, като предметът на иска е индивидуализиран в достатъчна степен. Правният интерес на ищците се обосновава в това, че ответникът е декларирал, че е собственик на процесния имот пред данъчните служби и че твърди, че е придобил част от имота по давност.

Ищците се легитимират като носители на право на собственост и предявявайки настоящия отрицателен установителен иск с възраженията, че ответникът не е собственик на процесната 1/3 ид.ч. от имота, тъй като притежава единствено правото на строеж върху мястото. В настоящия процес претенциите се основават и на твърденията, че ответникът е декларирал процесната част като своя, като по този начин се засяга правото на собственост на ищците. С предявения иск ищците бранят своето право на собственост, тъй като се домогват до постановяването на съдебно решение, с което със силата на присъдено нещо да бъдат отречени претендирани от ответника права на собственост по отношение на процесната идеална част от поземления имот, по отношение на която ищците също заявяват права и по този начин се засяга правото на собственост на ищците.

Съгласно даденото в ТР № 8/27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за 4 собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Следователно, макар и да не се оспорва правото на собственост на ищците, те имат възможност да придобият права. Това е така, тъй като ответникът твърди, че е собственик на 1/2 което е по-вече от твърденията на ищците за 1/3 Съдът намира, че към настоящия етап от производството не е налице основание за прекратяването му поради недопустимост на исковата претенция, тъй като в случай на наличие на вещни права на ищците върху процесния имот, към който се твърди ответникът също да заявява права на собственост, предвид въведените с отговора на исковата молба конкретни оспорвания и възражение за придобиване на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот по давност, ищците имат правен интерес да установят обстоятелството, че ответникът не е собственик на процесната идеална част, а дали ответникът е собственик на имота заявеното основание, респ. на идеална част от него, е въпрос по същество на спора. Ето защо искът се явява допустим.

С определение № 10505/04.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 6194/2024 г. по описа на СГС, въззивният съд е приел, че производството е допустимо.

Съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на ОСГТК на ВКС, производството по Глава XXI ГПК се развива при условията на пълен въззив и съдът проверява на всички основания законосъобразността на обжалвания акт, а не само на въведените в частната жалба. Ето защо с този акт, допустимостта на настоящото производство е решено окончателно.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.