Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 06.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 6162/2024
Вид
Решение № 3
Подписан
06.01.2025
В сила
06.01.2025
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Слави Георгиев Славов, Емилия Атанасова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 50 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 92 · Закон за движението по пътищата
  • член 129 · Наказателен кодекс
  • член 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • член 15 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
  • член 343 · Наказателен кодекс
  • член 190 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 301, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • член 306 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора и Г. Ив. Г. като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100606162 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 382 от 17.07.2023 г. на Софийски районен съд, НО, 15-ти състав, по НОХД № 8030 по описа за 2021 година е признал подсъдимия Д. С.

Г. с ЕГН: **********, роден на ****г. в гр. Перник, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, женен, работещ, с адрес в гр.

Перник, улица „ Добруджа „ № ****, ап. № 19, за НЕВИНОВЕН в това, че на 28.11.2019г, в град София, около 01:55 часа, при управление на моторно превозно средство – специален автомобил марка „ Интегра“, модел „ Б.И.

ЖС“, с рег. № СВ **** НТ в специален режим на движение / линейка към ЦСМП – Перник/, по бул. „ Пенчо Славейков“, с посока на движение от бул. „ Цар Борис Трети“ към бул. „ Витоша“ и в района на кръстовището с ул. „ Г.

Софийски“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно член 6, т.1, член 50, ал. 1, член 92, ал.1, т.1 и т.2 и ал. 2, от ЗДВП, във връзка с член 45, ал. 2 от ППЗДВП, като се движел по път без предимство и при наличие на пътен знак „ Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, преминал през кръстовището с ул. „ Г. Софийски“ на жълта мигаща светлина като не пропуснал движещия се по път с предимство по улица „ Г. Софийски“ с посока на движение от бул. „ Акад. Иван Гешов“ към бул. „ Прага“ лек автомобил марка „ Шкода“, модел „ Фабия“, с рег. № СА **** АМ с водач А.

Д. Д. и реализирал пътно – транспортно произшествие с лек автомобил марка „ Шкода“, модел „ Фабия“, с рег. № СА **** АМ и причинил средна телесна 1 повреда по смисъла на член 129, ал. 2 от НК на повече от едно лице / две лица/ - на А. Д. Д. и на Е. Д. А. – престъпление по член 343, ал.3. предложение трето, буква „ а“, предложение второ, във връзка с ал. 1, буква „ б “, предложение второ, във връзка с член 342, ал.1, предложение трето от НК.

Срещу горепосочения съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпил въззивен протест от прокурор при РП - София, в която се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена в противовес на множество безспорни доказателства, събрани както в хода на разследване, така и в съдебното следствие при първостепенния съд, които безпротиворечиво потвърждават тезата на обвинението. Акцент е поставен върху съпричиняването на пътнотранспортното произшествие от частния обвинител А. Д., което обстоятелство държавното обвинение намира, че не изключва вината на подсъдимия. В допълнение, добавено е, че наличието на значителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на наказателната отговорност на Д. Г. не следва да резултират в оправдателна присъда, в осъдителна такава.

С крайния си акт първоинстанционния съд се е произнесъл и по въпроса за разноските по делото като е оставил същите в тежест на държавата.

След изготвянето на мотивите към присъдата от Софийския районен съд и съобщаването им на страните, по делото не е постъпило допълнение към въззивният протест.

В закритото заседание по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно следствие във въззивното производство.

В откритото съдебно заседание пред втората инстанция от 25.11.2024г, представител на СГП поддържа протеста като не излага нови факти и обстоятелства в подкрепа на искането си. Предлага на СГС да признае подсъдимият за виновен в извършено престъпление, субсумиращо се в състав на престъпление по член 343, ал. 3, предложение трето, буква „ А “, предложение второ, във връзка с ал. първа от НК.

Частните обвинители А. Д. Д. и Е. Д. А., конституирани в това качество от първоинстанционното производство, редовно призовани за съдебното заседание, не се явяват. От страна на повереника на Д., адв. Н. Д., е депозирана молба за разглеждане на делото без участието му, както и това на частния обвинител. По съществото на спора, изразява желание за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която Д. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение.

Адвокат Д. Д., повереник на Е. А., редовно уведомен за датата на заседанието, не се явява. Депозирал е становище по хода на делото в писмен вид, което е нечетливо, поради което съдът не е успял да възприеме волята му.

Защитата на подсъдимия - адв. К., оспорва протеста. Навежда също 2 така, че първоинстанционната присъда е правилна, справедлива, обоснована и обстойно мотивирана. Акцентира върху животозастрашаващото състояние на свидетеля Л.С.Р. по време на движение на автомобила за спешна медицинска помощ. Моли за решение, с което актът на СРС да бъде изцяло потвърден.

В правото си на последна дума, подсъдимият заявява желание за потвърждаване на присъдата на първостепенния съд.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията във въззивният протест, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, която проверка включва нейната законосъобразност и справедливост, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и доказателствени средства и способи за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства / експертизи/.

От събраните по делото доказателства, и съобразно вътрешното убеждение на настоящия състав на СГС се установява следната фактическа обстановка, която по същество не се различава от възприетата от контролираната инстанция:

По фактическата обстановка:

Подсъдимият Д. С. Г. с

ЕГН: **********, е роден на **** г., в гр.

Перник, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, трудово ангажиран на длъжност „ шофьор“, с адрес в гр. Перник, ул.

****.

Той притежавал СУМПС № 285160334 с различни категории, а именно:

А, В, С, DЕ, М, СЕ, D, С1Е, АМ, ТКТ, ВЕ, валидно до 06.07.2026 г. Г. използвал свидетелството, тъй като от 27.05.2015г. заемал длъжността „ шофьор на санитарен автомобил“ към Центъра за спешна медицинска помощ в град Перник. При изпълнение на служебните си задължения не бил наказван.

3

Свидетелят Л.С.Р. на 28.11.2019г. бил в град Перник. Малко след полунощ той не се почувствал добре, със симптоми обща отпадналост, световъртеж, поради което бил приет и прегледан в болнично заведение МБАЛ „ Р. А. “ в същото населено място, където му била поставена диагноза „ атриовентрикуларен блок, пълен “, което състояние е животозастрашаващо и се изразява в занижени нива на сърдечна дейност. Медицинските лица взели решение да пренасочат пациента към по – подходящо и добре оборудвано лечебно заведение – МБАЛ „ Света Екатерина “ в град София. На дежурните служители при Центъра за спешна медицинска помощ в град Перник било възложено транспортирането на Р., за което бил използван служебен автомобил марка „Интегра“, модел „Б.И. ЖС“, с рег. № СВ****НТ, представляващ линейка за спешна медицинска помощ, тип „В“. Екипът от служители, на които била разпределена задачата, бил съставен от две медицински лица – свидетелят доктор Н.К.Ц. и частния обвинител / медицинска сестра / Е. Д. А.. За водач на автомобила бил избран подсъдимият Д. Г., който започнал курса в 00:53 часа на 28.11.2019г. Р. бил поставен върху носилка вътре в линейката, в купето, отделено за тази цел, а от лявата му страна седнала д-р Ц. на нарочно предвидена за това сгъваема седалка. Тя не поставила предпазен колан, тъй като състоянието на пациента било критично и би могло да се наложи да реагира и упражни върху него манипулации, забавянето на които би имало летален изход. Освен това, тя следяла и жизнените му показали на медицинската апаратура, с която била оборудван автомобилът. Медицинската сестра също заела седнала поза, но на срещуположната страна, с гръб по посоката на движение, и на базата на гореописаната причина не поставила обезопасителен колан. Още при потегляне, Д. Г. не стартирал звуковия сигнал с оглед на късния час, но включил отличителните мигащи светлини на линейката. Адресът на медицинското заведение, към което се насочил, бил град София, бул. ****. За целта Г. се движел по булевард „Цар Борис III” посока към булевард „ Витоша“ от „ Околовръстен път“, а при достигане до бул.“ Пенчо Славейков“ започнал движение по него. Пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности и обструкции, с добра виД.ст, без влажност на въздуха, която да оказва влияние на управлението на МПС. Въпреки тъмната част на денонощието, тази част на пътната мрежа в София била добре осветена с множество улични лампи, поставени в посока, следваща шосето. Цялостно, 4 движението било спокойно заради късния час.

Линейката подминала УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“, което болнично заведение останало от лявата му страна съобразно пътя на движение, при което била възприета от друг водач, който се намирал по – напред на платното – свидетеля А.И.П., управляващ лек автомобил марка „ Шкода “, модел „ Супърб “. П. не бил сам в автомобила, а на пътническото място до него се намирал негов приятел и свидетел по делото Н. Е.П.. Лекият атвтомобил „ Шкода Супърб“ се движела със приблизителна скорост от около 40 км/ч, при което била изпреварена от линейката, чиято скорост била около 50 км/ч. И двамата свидетели забелязали, че звуковият сигнал на линейката не е включен, но специалните светлини на тавана са. Продължавайки по маршрута, около 01:55 часа Г. приближил кръстовището на бул. „ Пенчо Славейков“ и улица „ Г.

Софийски“, където движението обичайно се регулирало със светофарна уредба, в този момент било жълта мигаща светлина. Преди кръстовището също така бил поставен и пътен знак „ Б 1 “ – „ Пропусни движещите се по пътя с предимство! “ Пътните ленти на кръстовището били със следните размери и ориентация:

Общата ширина на пътното платно била осемнадесет метра, разделена на две големи пътни артерии, всяка от девет метра. Едната била в посока към булевард „ Витоша“, втората - в обратна посока. Всяка от двете артерии била поразделена на по три пътни ленти, ориентирани в една посока, с равна ширина от три метра. Трите ленти с една посока били разделени помежду си с непрекъснати линии вид „ М 1 „ и „ М 2“. Размерите и пътната уредба на пресичащата улица - „ Г.

Софийски“ била следната:

При навлизане на кръстовището, трафикът където трафикът обичайно бил регулиран със светофарна уредба, която светела с жълта мигаща светлина, а също така бил поставен пътен знак „ Б 3 “ – „ Път с предимство“.

Цялостната широчина на пътното платно била осемнадесет метра, с по три пътни ленти в посока. Десните били широки 3,2 метра, а леви и средните – три метра. Платната за движение в срещуположни посоки били разделени с двойна непрекъсната линия тип „ М 2“.

ВиД.стта към бул. „ Пенчо Славейков“ била добра.

5

Автомобилът с медицинско оборудване се движел в този момент с приблизителна скорост от около 54 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, в лява лента за движение, а горепосочената „ Шкода“, управлявана от свидетеля П., била на около двадесет метра зад него. По пътя нямало други превозни средства. При навлизане в кръстовището подсъдимият видял, че по пътя с предимство, негово дясно спрямо посоката на движение, се приближава лек автомобил. Негов водач бил частният обвинител А. Д. Д., работещ като таксиметров шофьор, а леката кола била марка „ Шкода“, модел „ Фабия“, с ДКН № СА **** АМ. Скоростта, с която Д. се движел, била приблизително 72 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Отчитайки позитивните обстоятелства като суха настилка, добра осветеност, спешността и важността на бързо пристигане с оглед здравословното състояние на свидетеля Р., както и включеният светлинен сигнал, забелязващи се отдалече, Г. не се съобразил с повелята на пътния знак, задължаващ го да пропусне движещите се с предимство автомобили и продължил навътре в кръстовището, без да намали скоростта.